С кактуси се снабдяваме най-често от магазина или ги получаваме като подарък, но може да си ги размножим и сами. Ако спазим известни условия, ще постигнем успех! Засаждането и отглеждането на разсада са едни от най-интересните работи, свързани с кактусите. Първо обаче ще се спрем на по-простия начин за размножаване на кактуси, т. нар. вегетативен, или безполов. При него новополучените растения са напълно сходни с майчините екземпляри. Това налага много грижливо да подбираме последните, за да не размножаваме болни или нападнати от вредители растения. Вегетативно кактусите се размножават чрез издънки или чрез изрезки. Издънката е младо растение, което израства върху тялото на стария кактус и може лесно да се откъсне. На мястото, откъдето сме я откъснали, остава малка незначителна раничка, а често младото растение дори има развити коренчета. Поставяме издънката за около два дни на сухо, топло и добре засенчено място, за да заздравее раничката, а след това я засаждаме в обикновена пръст-смес, за чийто състав ще говорим по-късно. Обикновено издънката бързо се вкоренява и започва да расте. Някои видове от рода Ехинопсис и Мамилариа дават толкова издънки, че е излишно да се отглеждат от семена.
Другият начин на вегетативно размножаване е чрез изрезки. Той е малко по-труден, тъй като изрезките се отделят от растението-майка с остър нож или с бръснарско ножче. Така се образува сравнително по-голяма рана, която трябва веднага да дезинфекцираме — най-често я посипваме с прах от дървени въглища или с хума на прах. Оставяме изрезката на сухо и топло място, най-добре в отвесно положение (например в празна чаша или празна саксия) и изчакваме, докато раната окончателно засъхне и от нея започнат да се развиват коренчета. Според вида на растението и температурата в стаята това може да продължи и няколко седмици. Ако оставим изрезките да засъхнат в хоризонтално положение, те се деформират, а понякога коренчетата може да израснат по цялата им дължина. След като поникнат коренчета, засаждаме изрезките в обикновена пръст-смес, която поддържаме умерено влажна, като напръскваме растението с вода. След засаждането пазим младия кактус известно време от пряка слънчева светлина. Повечето кактуси се вкореняват лесно. По този начин се размножават главно опунциите, епифила (познати под името филокактуси), зигокактусите (т. нар. коледни кактуси), някои цереуси и т. н. Начин за вегетативното размножаване на кактусите е и пресаждането, но то е твърде специална работа, изискваща богати теоретични познания. Главният начин за размножаване на кактусите е чрез семена (генеративно, полово размножаване). Подходящи за целта са кутиите от пластмаса — квадратни около (10 X 10 см) или правоъгълни, чийто капак е вдлъбнат като паничка, дълбока около 1,5 см. Като обърнем кутията наопаки, получаваме нещо като миниатюрен парник. Напълваме капака със субстрат за посев на пласт около 1,5 см. Ако използуваме друг съд, внимаваме да бъде дълбок най-много 5 до 6 см. Пълним го със субстрат до около 1/3. След посяването закриваме съда с плоско стъкло, като между него и повърхността на субстрата оставяме пространство, най-малко 3 до 4 см. След това подготвяме субстрата, в който ще засяваме семената. Подходяща е смес от речен пясък без примес на глина, дребно начукани тухли (които промиваме с вода, за да се изчистят от праха) и торф ,в съотношение 3:2:1. Отделните съставки на сместа пресяваме през сито с отвори около 3 мм. Приготвената смес стерилизираме, за да предотвратим опасността от появяване на плесен и водорасли. Най-добре е да я насипем в буркан с широко гърло и да го стерилизираме в по-голям съд на пара най-малко един час. След като изстине, насилваме сместа в предварително добре измита съдинка, като закрепваме в средата й стъклена или пластмасова тръбичка с диаметър до 1 см, която достига до дъното и стърчи около 1 см над сместа. През тази тръбичка по-късно поливаме или по-точно навлажняваме субстрата, за да не изплуват дребните семенца. След това грижливо изравняваме повърхността му и я разделяме на полета според броя на засадените видове кактуси. След тези подготвителни работи може да засяваме. Тъй като кактусите най-често имат съвсем дребни семенца, добре е внимателно да ги сложим върху твърда хартия. С леко почукване по хартията постигаме по-равномерно разпределение, отколкото ако изсипваме семенцата направо от пликчето. Ако засяваме няколко вида кактуси, не бива да забравяме веднага след това да означим всеки вид, например чрез номера по предварително направен списък, върху който отбелязваме също датата на посяването, началото и края на покълнването и други данни. Посадените семенца не засипваме, а само притискаме към субстрата с плосък предмет с равна повърхност. Едрите семена на опунциите засипваме с около 5 мм смес. След посяването поливаме семената с дъждовна, дестилирана или преварена вода. Тъй като посевната смес практически няма никакви хранителни вещества, във водата разтваряме хранителна сол (1 таблетка на 1 л вода). Поливаме внимателно през малка фуния или гутатор в тръбичката, поставена в средата на съда. Наливаме толкова разтвор, че посевната смес да бъде наситена, но на дъното да не остане никаква течност. След това покриваме съда с прозрачен капак или с плоско стъкло. Важно е семената да кълнят във влажна среда и повърхността на съда да не изсъхва. Ако след няколко дни течността от съда се изпари, трябва отново да полеем, но само с вода. Най-често изпарената вода се стича по капака и отново попада в сместа. Поставяме съда със семената на сянка, но не съвсем на тъмно, като внимателно следим нито за момент да не попада под пряко слънце, тъй като твърде бързо би се прегрял и семената биха изгубили способността си да кълнят. За по-сигурно може да го покрием с хартия. Температурата на кълненето на кактусите е около 22 °С и не бива да се колебае твърде много. Семената на някои видове кълнят много бързо — например астрофитът често кълни на втория или на третия ден след посяването. Повечето видове кълнят след седмица, до 10 дни. Семената покълват постепенно, най-често за 14 дни. След този срок считаме кълненето за приключено и започваме закаляването на поникналите растения чрез проветряване. Отначало подпираме горната част на нашия миниатюрен парник с кибритена клечка и постепенно увеличаваме процепа. Същевременно започваме да привикваме кактусите към по-силна светлина, но все още ги пазим от преки слънчеви лъчи. Едва след като растенията укрепнат достатъчно, отстраняваме капака и ги оставяме да привикнат на пряко слънце. През този период ги поливаме по-често, най-добре с чиста вода. След като поизрастат и започнат да си пречат, кактусите се разсаждат. Преди разсаждането не ги поливаме и оставяме субстратът да изсъхне. Засаждаме ги в по-големи плитки съдове, най-добре тенекиени или пластмасови, в подходящ навлажнен субстрат с дебелина около 3 до 4 см. В него също поставяме тръбичка. За засаждането използваме тънко, изострено колче, с което правим дупка в субстрата. При изваждането и засаждането на растението се стремим да не повредим корените му. Същевременно следим по тях да не се е по лепило голямо количество от стария субстрат (за разлика от разсадите при другите растения), а коренчетата да бъдат право надолу. След това с помощта на колчето притискаме субстрата към коренчетата, без да натискаме. Вместо колче може да използваме пинцет. Трябва да внимаваме също младите кактуси да не се „удавят“, т. е. да не потънат твърде дълбоко. След присаждането два дни не ги поливаме, а след това за първото поливане отново използваме хранителен разтвор в дестилирана или в дъждовна вода в количество 1 г на 1 л, като накапваме разтвора в тръбичката, водеща до дъното на съда. За следващото поливане използваме чиста вода (с хранителен разтвор поливаме веднъж на 3 седмици). След преместването пазим растенията от пряко слънце около 3 дни. Когато кактусите отново започнат да си пречат, преместваме ги повторно по същия начин в малко по-дълбок съд (около 5 см). Субстратът и начинът на поливането остават същите. Ако целия процес сме започнали сравнително късно и зимата наближи, младите кактуси трябва да я прекарат при по-висока температура. През зимата намаляваме поливането. След второто преместване растенията се засилват и вече се засаждат в саксии. За предпочитане са малките саксии за кактуси, но размерите се определят главно от големината на корените, които не бива да се смачкват. Много подходящи са саксиите от пластмаса, които се мият лесно, не се чупят, леки са и не дават възможност водата да се изпарява от цялата им повърхност, както саксиите от негледжосана глина, които изсъхват много бързо. Отточните отвори на дъното покриваме с парче от глинен съд, а около него насилваме едър пясък или подобен материал като дренаж. Кактусите засаждаме в смес, приготвена от равни части торна пръст, торф и едър пясък или промити надробени тухлени частици. Сместа трябва да бъде суха, но не пресъхнала. Когато засаждаме растението, следим корените му да не бъдат изкривени или обърнати нагоре и сместа да запълва цялата саксия. Растенията се покриват с пръст на същата височина, както по-рано. Кактусите се пресаждат обикновено напролет, но се ръководим и от времето на цъфтежа им. Тези, които цъфтят рано през пролетта, пресаждаме обикновено през първата половина на август, когато много кактуси временно преустановяват растежа си. През този период намаляваме поливането на всички растения, които намаляват своя растеж, и леко ги засенчваме с хартия. След като премине най-горещият период, отстраняваме хартията и отново започваме да ги поливаме. Кактусите бързо възстановяват своя растеж и до есента успяват да се вкоренят добре.
