Много дълго те живели един без друг, много дълго – цял живот. Той трептял на вятъра, като останалите листа, радвал се на дъжда и на слънцето. Колко му е нужно на кленовия лист? Тя шепнела с другите звезди и звънтяла нощем над дърветата в парка. И макар че живеела във висините, рядко мислела за възвишеното. Те били различни. Тя никога не би го познала сред другите листа, той не би я отличил от другите звезди. Животът им бил съвършено различен – на вид, по дължина и по смисъл. Когато видят падаща звезда, хората си намислят желание. Когато видят падащ лист, си спомнят за зимата. Те падали и им оставало да проживеят още един миг живот. Един миг и край! -Падате? -Падам … -Да падаме заедно? -Заедно? Да, хайде! Никой не знае, кога се ражда любовта. Може би когато два погледа не искат да прекъснат нишката, която ги свързва. Може би когато две дихания се слеят в едно. А може би когато в цялата Вселена, цялото Мироздание не остава никой, освен двамата, които хората наричат влюбени. Съдбата сама ги откъснала от техните светове и ги оставила насаме. За миг, всичко на всичко един миг, последния в техния живот. Но струва ли си да се мисли за това, щом в този последен миг те били заедно и се обичали? Какво би струвал техният дълъг-дълъг живот – едно негово лято и милиарди нейни години – без този единствен миг? И толкова ли е важно колко е продължило щастието им, щом го е имало и те никога няма да го забравят. Когато този миг свършил, всичко продължило, както обикновено: тя станала космос, а той- земя. Но заедно с тях техния миг на щастие запомнили и Земята, и Космосът. И може би благодарение точно на това, всички станали малко по-щастливи – и в Космоса, и на Земята.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от
Gloxy-Floxy
