(Сем. Ranunculaceae — Лютикови) височина:10 — 15 см, цъфтеж:III — IV
Родината на Анемоне бланда е Югоизточна Европа и Мала Азия. Наподобява A. apeninnina, но листенцата са почти без дръжка и не са окосмени. Има многогодишно разчленено коренище с неправилна форма. Вегетационните върхове са разположени в отделни части на коренището. Цветовете са единични, с 10 — 20 венчелистчета, с удължена форма, обагрени в синьо, червено, розово или виолетово. Срещат се и двуцветни форми. В резултат на селекционна работа са създадени много сортове. Видът цъфти рано. Вегетацията завършва през юни-юли. Коренищата са зимоустойчиви. Растението изисква лека, хумусна, неутрална до слабо алкална почва, с достатъчно количество хранителни вещества. Най-добре се развива на слънце или на полусянка.
Изисква достатъчно влага. След като листата изсъхнат, коренищата се засушават, засаждат се през есента на дълбочина 5 — 7 см на разстояние 10—15 см. На преовлажнени почви коренищата страдат от бактерийни болести. През зимата се покриват със сухи листа или слама, като през пролетта се отстраняват. Анемоне може да се размножава и чрез семена, които се засяват през есента. Семеначетата цъфтят след 2 — 3 години. При благоприятни условия видът се самозасява. Анемоне бланда се използва за алпинеуми.
