Кристина Торес, известна като Деси, е приятелката на Беатрис (Пилар Торес) в сериала „Синьо лято“, а в реалния живот е всъщност нейна сестра. Когато започват снимките, Кристина е на 16 години. „24 часа“ я намери на мобилния й телефон в неделя, 25 юли, когато тя навършваше 47 години.
– Здравейте, обаждаме се от България от в. „24 часа“. Честит рожден ден!
– Много благодаря. Невероятно е, че сте се сетили за мен!
– Бих искала да поговорим за сериала „Синьо лято“, който е един от любимите детски сериали у нас.
– Е, това за мен е вече абсолютна изненада! Значи съм известна чак в България? Защо се учудвам ли? Защото България ми звучи много далече.
– Вероятно никога не сте били там?
– Да, така е. Но ако някой ме покани, ще дойда с голямо удоволствие у вас. Сама, без съпруга си, защото него го е страх от самолет (смее се).
– Знаете ли нещо за България?
– Знам само, че столицата й е София. Това си го спомням от уроците по география. Малко ме е срам, че не знам нищо за една страна, в която „Синьо лято“ е толкова известен сериал.
– Преди режисьорът Антонио Мерсеро да ви повери ролята на Деси в „Синьо лято“, вие вече имате опит от участия в испанската телевизия. Разкажете нещо повече.
– Първата ми роля е в тв филма „Кой може да убие едно дете?“ (1976), когато съм на 13 години. Следващият е от 1978 г. и се нарича „Пъстървите“. А най-важното ми участие в телевизията преди „Синьо лято“ е в 10-серийния „Фортуната и Хасинта“ (1980), в който играя ролята на Папитос (същият сериал е излъчван и по българската телевизия – б.а.). Едва ли българските читатели и зрители знаят, че в този сериал за първи път играя със сестра си Пилар Торес.
– Как ви избраха за “Синьо лято”?
– Бях на снимачната площадка на „Фортуната и Хасинта“ и един човек от екипа ни каза, че Антонио Мерсеро търси деца за „Синьо лято“. На кастинга отидох със сестра си Пилар и мен ме избраха за ролята на Десита, а нея – за ролята на Беа. И понеже бяхме малки, продуцентът подписа договор с родителите ни.
– Когато започват снимките в Нерха, вие сте на 16 години. Имате ли много спомени?
– Разбира се! Това беше най-прекрасният период в живота ми досега. Спомням си, че в Нерха ми харесваше абсолютно всичко и въобще не исках да се връщам в Мадрид след края на снимките. Ето, оттогава, вече повече от 30 години, всяка година ходя за по няколко дни в Нерха, защото много обичам това градче. Тази година ще отида през септември, когато има по-малко туристи. Ще гостувам на семейството на Мигел Ховен и жена му Мария.
– В „Синьо лято“ играете ролята на по-малко привлекателното момиче, а Панчо и Хави се борят за любовта на красивата Беатрис. Не искахте ли тогава да сте на нейно място?
– Е, това е само тв сериал, който се разминава с действителността. Там съм гримирана, с очила, които бяха само за снимките, така че въобще не се сърдя на Антонио Мерсеро, че ми даде ролята на Деси. Освен това в реалния живот тогава няколко месеца излизах с Хави (Хуан Хосе Артеро), така че направо си бях за завиждане (смее се с пълен глас).
– Кой ви придружаваше вас и сестра ви в Нерха?
– Тук ще издам една тайна, която не всички наши почитатели знаят. Ние с Пилар имаме и трета по-малка сестра и в Нерха тя ни придружаваше с мама.
– В сериала Деси е дете на разведени родители. Вашият първи брак не е сполучлив и вие се развеждате със съпруга си, защо?
– Аз не съм привърженичка на мнението, че ако един брак не функционира, за доброто на децата родителите трябва да останат заедно. Не, това е голяма грешка. Ако майката и бащата непрекъснато се карат, това е много болезнено за децата. И колкото по-скоро се прекрати и двамата партньори се разделят, толкова по-добре.
– Имате ли деца?
– Омъжих се през 1988 г. и от този брак имам една дъщеря, казва се Лара. Вече е на 21 години. От няколко години съм омъжена за втори път доста щастливо. Нашето семейство живее в Мадрид, в квартал „Ла Роса“.
– По-лесно ли ви беше, че в този сериал играете със сестра си Пилар?
– Разбира се. С майка ми и най-малката ми сестра бяхме хубаво женско царство, в което имаше пълно разбирателство. Ние като характери с Пилар сме много различни. Тя е по-затворена, по-сериозна. Аз пък съм по-спонтанна, по-импулсивна и много по-весела.
– В Нерха е много известно ресторантчето на Айо, където дори в един от епизодите ядете пайеля. Когато ходите там, посещавате ли го?
– Наистина много обичам това традиционно испанско ястие, но за съжаление вече не мога да ям морски дарове – риби, раци, скариди, миди. От няколко години се оказа, че имам рибна алергия.
– След „Синьо лято“ продължихте ли да се снимате?
– През 1984 г. се снимах в тв филма „При пълно натоварване“, участвах и в няколко тв програми и с това приключих кариерата си на актриса. Защо стана така? Никой режисьор по-късно не искаше да снима никое от децата от „Синьо лято“. Станахме прекалено известни с този сериал и всички ни свързваха само с него. Като че ли режисьорите не искаха да рискуват и да ни проверят какво можем като актьори по-нататък. От всички нас само Хави стана актьор. Той има голям талант и реализира детската си мечта.
– Когато дъщеря ви Лара ви видя за първи път в „Синьо лято“, каква беше реакцията й?
– Беше още много малка и като ме видя, започна да плаче, че мога да се удавя. Това беше един от епизодите, в който аз влизах навътре в морето. Беше наистина много сладка и трябваше дълго да я утешавам, че мама няма да се удави и че всичко е само наужким.
– С кого от актьорите се виждате или чувате най-често?
– С Тито се чуваме много често по телефона, с Пираня редовно се виждаме, защото живее близко до нас. С Хави също си говорим много и доста дълго по телефона. Когато той играе в театъра, винаги ходя да го гледам. И със сестра ми Пилар, разбира се, често се срещаме и виждаме. С Панчо почти нямам контакт и не знам къде е. Последно се видяхме в Нерха миналата година.
– Къде работите, с какво се занимавате?
– От 1990 г. работя като медицинска сестра. В момента съм в Централната военна болница в Мадрид. Сестра ми Пилар, която също е медицинска сестра, до преди няколко години работеше заедно с мен. Сега е в друга сграда, пак към военните.
– Вашите колеги знаят ли, че сте участвали в „Синьо лято“?
– Някои знаят, други – не. Болните обаче ме познават, поне така твърдят, по усмивката. Казват ми, че тя не се променя с течение на времето. Давам си сметка, че преди 30 години може и да минавахме за звезди, но сега сме съвсем обикновени хора. Аз водя нормален живот като всички останали, ходя на работа и помагам на болните.
– Сестра ви Пилар не дава интервюта, а в Нерха е била май само през 2001 г., по случай 20-годишнината от завършването на сериала. Защо?
– Пилар не обича да участва в никакви събирания, тв програми и тем подобни. След „Синьо лято“ тя се отказа от актьорската професия. Смята, че отдавна е приключила с това и не иска да се връща назад. В момента живее в испанската столица, омъжена е за оператора на сериала „Синьо лято“ и имат две момчета – по-големият се казва Адриан, а по-малкият Мануел.
– Къде ви разпознават повече – в Мадрид или в Нерха?
– Повече ме познават в Нерха. Когато през септември се събрахме там, трябваше полиция да ни проправя път по улицата.
Хората не ме оставяха да вървя спокойно. Всички искаха да говорят и да се снимат с мен и останалите. „Фото, фото, фото“ – се чуваше отвсякъде.
– Славата хубаво нещо ли е?
– Хубаво е хората да те обичат. В Мадрид като съм с приятели и излизаме някъде, никой не ме разпознава коя съм. Като се представям, известно време човекът отсреща се чуди и най-накрая възкликва: „Ама ти не беше ли от „Синьо лято“. Когато, обаче бях бременна с дъщеря ми, напълнях – и отпред, и отзад. Тогава беше абсурд някой да ме разконспирира коя съм. Какво да се прави? За 30 години няма как тялото да не се промени, нали?
– Какво правите през свободното си време?
– За съжаление, почти нямам такова. Работя до 3 часа през нощта. Много обичам да чета и винаги, когато имам време, съм с книга в ръка. Когато пътувам с метрото, винаги чета.
– Днес в неделя (25 юли – б.а.) имате рожден ден. Кой от вашите приятели от „Синьо лято“ ви поздрави?
– Обади ми се Мигел Ховен (Тито), а след него и Мигел Анхел Валеро (Пираня), но и вие от „24 часа“.
– Бихте ли захвърлили бялата престилка на медицинска сестра, за да станете отново актриса?
– О, да. С голямо удоволствие! Но нали знаете, сега навсякъде има финансова криза и с актьорство няма да изкарам много пари, така че би трябвало да се позамисля по този въпрос повече.
– Сутрин, като се събуждате, какво виждате в огледалото?
– Не се гледам в огледалото (избухва в смях). Не се гримирам никога, само ако ми предстои участие в някоя тв програма, тогава посягам към несесера. Иначе така във всекидневния живот най-много да си сложа червило и край. Може би, защото като актриса много са ме гримирали.
ТАНЯ ВАСИЛЕВА
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
