Някога хората не знаели как да правят твърд сапун, но един цар имал много хубава дъщеря, която искала да си носи сапуна, когато пътували.Този цар извикал своя пръв болярин и му наредил да измисли как да направят сапуна твърд. Щял да му вземе главата, ако до седмица не дойде с решение.Уплашил се главният болярин и започнал да не яде и да не спи. Жена му го попитала какво му е. Той разказал, че царят му наредил да измисли как да се направи твърд сапун и че ще му вземе главата след седмица, ако не измисли. Болярката било много разумна жена, но не знаела как се прави такъв сапун. Тогава рекла на мъжа си:- Иди и кажи на нашата слугиня, че ако не измисли как да стане твърд сапунът, с който пере, ще й вземеш главата.Боляринът така и направил. Наредил на слугинята до три дни да свари твърд сапун, иначе ще й вземе главата.
Жената почнала веднага да вари сапун, но не знаела как да го направи твърд. Разплакала се горко, а сълзите й падали в котела. Като взела да бърка, видяла, че сапунът почнал да се втвърдява. Сетила се, че е от нейните сълзи. Грабнала шепа сол и я сложила в котела. Сапунът станал още по-твърд. Оставила го да изстине и като го извадила, го нарязала на парчета, че да може да се носи.В уречения ден боляринът занесъл твърдия сапун на царя. Той много се зарадвал и дарил болярина богато. А слугинята станала главна слугиня и вече не чистела и не перяла, а само наблюдавала как си вършат работата другите момичета.