Две години по-късно повежда две хиляди души до Видинския конак, за да се оплачат от обирите, грабежите и золумите на османците. В Кримската война /1853-1856/ прочутият капитан Дядо Цеко получава своята 22-ра рана. Три години се бие редом с русите. Лично руският император Николай I го награждава със сребърна сабя, а адмирал Нахимов му окачва златен Георгиевски кръст. В 1862-1867 г. Дядо Цеко се включва в I и II българска легия рамо до рамо с Левски, Раковски и Караджата. Бие се в Сръбско-турската война през 1876 г. и с незараснали рани и счупени ребра бяга от лазарета, за да се бие в Българското опълчение за свободата на своя народ.
В Освободителната за България Руско-турска война /1877-1878/ старият войвода крачи беловлас с 400 души доброволци през заснежения Балкан, за да помага на русите. Народният войвода окачва златно гвоздейче на самарското знаме просълзен: „ Да даде Бог това свято знаме да мине открай докрай българската земя и да изтрие сълзите на нашите майки, жени и дъщери. Да възкръсне България!” След Освобождението е подпредседател на Великото народно събрание.
Източник Общинска администрация Лом
Вижте 100-те туристически обекта на Северозападна България на по-голяма карта
Към останалите 99 забележителности
