Произход на топонимите Рожен в България
С това име са известни проход и връх в Родопите, село Рожен в община Сандански, село Ръжене в Казанлъшко.
Ръжен: 1 Желязна лопатка, с която рият огън. 2 Железен или дървен шиш за печене на месо.
Етимология
Диал. варианти: ржѐнь, ра̀жень, ръ̀жен, рѐжен. Сродни форми: сърбохърв. ражањ, род.п. ражња, словен. ražеnj, род.п. ražnja, чеш. rоžеň, пол. rożen, рус. рожон, укр. рожен, старобълг. ражьнъ (Златоструй ХII в.), всички със значение „ръжен, заострен прът“. Праслав. форма се реконструира с трудност: *rъžьnь/*rožьnь или *оržьnь. Ю.-слав. форми говорят в полза на втората праформа. Вероятно са съществували две паралелни форми на грогола сразя raziti и razjiti, както са налице формите рязан и режа.
Село Рожен идва от името на Роженския манастир – Свето Рождение Богородично във върианта Рожден -Рожен. Оттук и етимологията на думите рожба – челят, потомство, дете, чедо, рождение – рой, роене, множене.
Проходът Рожен вероятно произлиза от ръжен или от ръж.
Ръженът играе важна роля във вярванията и обредите на българите. Според народното вярване, нощем ръженът оживява. Вярва се, че никаква магия не може да победи ръжена, че той е по-силен от всички магии. Тази представа предопределя участието му в много ритуали и обредни практики. Народната вяра забранява неженени мома и момък да бъдат удряни с ръжен, защото нямало да се оженят. С ръжен и маша се гонят змиите и лошото.
От думата ръж вероятно произлиза името на селата Ръжено, Ръжица, Ръжаничино, Ръжево и Ръжево Конаре.
