Юбилеят ще се чества в края на месец съвсем скромно – без чуждестранни гости, тъй като да се празнува може вече действително само миналото.
Смелите активисти, които преди три десетилетия се бореха рамо до рамо за една и съща кауза, днес като политици са отявлени врагове. Сегашният опозиционен лидер Ярослав Качински, и това почти не е за вярване, някога бе шеф на президентската служба на Лех Валенса. Днес двамата не могат да се гледат. Бронислав Коморовски, новият президент на Полша, и Ярослав Качински също минаваха навремето за политически приятели. Понастоящем двамата се обсипват с взаимни обиди. Опозиционерите от онова време днес са на път да съсипят страната.
Всичко започна от Полша
Разединение навсякъде
Полша е една разединена нация и църквата, която по времето на комустическия режим, бе свързващият, обединяващият елемент, в момента значително допринася за разцеплението на обществото. Тази разединеност се откроява вече от седмици пред президентския дворец във Варшава, където малка група християнски фундаменталисти защищават един дървен кръст, който четири месеца след трагедията от Смоленск отдавна вече изпълни целта си като символ на траура и съчувствието. Ето защо кръстът трябва да намери място в някоя съседна църква.
Войнствени спасители на кръста обаче искат да запазят символа или като алтернатива да издигнат паметник за своя мъченик, геройски загиналия президент Лех Качински. Другомислещи, които се приближават към фанатичните и идеологически заслепени демонстранти, биват грубо обиждани. Ако не беше полицията, вероятно щеше да се стигне до ръкопашни сблъсъци. При това на тази хора, предимно по-възрастни мъже и жени, съвсем не им е толкова до кръста или до достойно възпоминание за жертвите от Смоленск. Не. Повечето са огорчени самотни хора, които са се оставили да бъдат инструментализирани от дяснонационалната партия Право и справедливост на Ярослав Качински, брата на загиналия президент.
Качински подстрекава привържениците си
Страх от бъдещето
Ярослав Качински непрекъснато подстрекава своите истерични привърженици, като полага венци пред кръста и разпространява съзаклятнически теории. Той манупилира демонстрантите, които са податливи на истории за митове и за героизъм, тъй като се страхуват да живеят в модерна, открита към света Полша. В неделя църквите отдавна вече не са така препълнени. Младото поколение възприе резервирано отношение към църковната институция. Полските епископи са така изпокарани помежду си, че в спора за кръста не могат да говорят с един глас. Поради това те наблюдават безпомощно недостойната сцена пред президентския дворец.
Страната, която поради своите икономически успехи сама се обсипва с похвали и която предявава претенция за лидерска роля в Европа, се намира в дълбока обществено-политическа криза. 30 години след стачките в Гданск Полша се нуждае спешно от нови визионери.
ДР/БЕ/БР
