Единият беше солиден, а другият – младо момче, аджамийче.
– Иванчо – каза солидният, – младо момче си ти, аджамийче, затова слушай и помни!
– Добре, чичо! – каза сговорчивият младеж.
Чичо му се разположи по-удобно, отпи от уискито и каза:
– Я сега ми дай, Иванчо, подкуп!
Момчето се ококори:
– Как да ти дам подкуп на тебе, чичо?! Ти, дето ни даваш всичко!
Той се усмихна:
– Младо момче си, Иванчо! Ще ми дадеш подкуп на ужким! Представи си, че си се срещнал с чиновник и трябва да му смажеш ръчичката, та да стане нашата работа. Действай!
Аджамията взе чашата си, глътна глътка колкото орех, пък извади от джоба си въображаема пачка и конспиративно я набута в ръцете на чичо си:
– Ето, 15 000 евро, както сме се разбрали…
Онзи само дето не му нанесе саблен удар.
– Иванчо! Така веднага ще те запишат със специални разузнавателни средства! Слушай сега: подкуп се приема на неутрално, не много оживено, но не и усамотено място, най-добре кафене на тиха уличка в централната градска част. И за да не те сгащят със СРС, маскираш!
Чичото се пресегна над масичката и придърпа към себе си поднос, покрит с кърпа. Махна я и отдолу се показаха две филии хляб и куп банкноти. Иванчо веднага се заинтригува, посегна към подноса да замези, но чичото смръщи вежди и онзи застина като граничарско куче.
– На чиновника ти няма да дадеш подкуп, Иванчо, ами ще му дадеш сандвич да се нахрани! Нахраненият човек е благодушен и нашите работи ще вървят по-лесно. Толкова с теорията, сега гледай практиката…
Чичото взе едната филия и започна да пласти върху нея банкноти, след това я покри с другата филия и я уви в салфетка.
– Готово, Иванчо, ето го сандвича за чиновника. Дай ми го сега!
Иванчо стори нужното и чичото уж изненадан взе да разгръща салфетката:
– Я, сандвич, тъкмо съм огладнял! Какво е това зеленичкото?
– 10 бона в долари! – извика Иванчо.
Чичото щеше да припадне:
– Иванчо! Че си младо момче – младо момче си, че си аджамийче – аджамийче си, ама чак толкова дори и от теб не очаквам! Как ще кажеш „10 бона в долари“! СРС-тата не спят! Ще кажеш „това са 100 листа от американски столетник“!
– Ясно, чичо, повече няма да има излагации!
– Добре… – изгледа го чичото и пак се превъплъти в чиновник. – Я какъв хубав сандвич! С какво е?
– Много е вкусен! – издекламира Иванчо – 100 листа от американски столетник и 20 парчета евросирене, с по 50 дупки всяко.
– Като калории колко е, като калории? – поинтересува се чичото.
Младежът отговори:
– Както е според диетата ви, 11 000 калории!
– Добре – опитният набута сандвича в джоба си, – после ще си го изям, че 8 сандвича получих днес.
– А мойто главоболие, такова, ще мине ли… – попита аджамийчето.
– Щом диетата е правилна, и главоболието ще мине на всички инстанции! – каза чиновникът в тялото на чичото и урокът приключи. – Браво, Иванчо, вярно, че си младо момче, аджамийче, ама пък и учиш!
Чукнаха се и отпиха, после чичото пак наля.
– Хайде сега малко почивка, Иванчо, пък следобед ще те науча къде да скриеш пачките долари така, че и лекар-уролог да не ги открие от първи път, да не говорим за НСБОП!
