Пичовете, които спортуват в дворовете на училищата, винаги са ми били симпатични. Играещи футбол, баскетбол, събрали се около тенис масата, лоста или успоредката, те ми харесват най-вече заради поредното доказателство, че ако има желание, ще се намери и начин за спорт. Снощи в двора на Математическата гимназия имаше достатъчно ентусиасти, правещи вечерна гимнастика:
Виждате бащата на малкия Захари, който е прехвърлил количката през оградата, за да прави лицеви опори. „Животното“, който се набира с 16-килограмова пудовка на крака, а други скачат на въже или въртят коремни на лоста. На игрището си бият дузпи, делят се отбори за баскетбол, а на масата за тенис… цъкат карти.
Никога не съм харесвал фитнеса под формата на силова работа с тежести. Скучен е, а и ми се струва твърде много насочен към постигане на обем, форма, маса и показност като цяло. За мен е по-разумно човек да може да свърши някаква работа с тялото, отколкото да го разнася на показ и затова са ми по-симпатични спортуващите някакъв колективен спорт. Но това е само лично мнение, не ми се спори въобще.
Успешен бизнес и интересен социален феномен са аматьорските отбори по футбол. Ако сте обръщали внимание, за затревените игрища е на практика невъзможно да си запазиш час в нормално време. Организирани са много отбори и отборченца, които играят в лиги и турнири, имат си екипи и треньори и всичко останало им е като истинско, но те заслужават отделно внимание.
