трънки и блогинки

трънки и блогинки

Пичовете, които спортуват в дворовете на училищата, винаги са ми били симпатични. Играещи футбол, баскетбол, събрали се около тенис масата, лоста или успоредката, те ми харесват най-вече заради поредното доказателство, че ако има желание, ще се намери и начин за спорт. Снощи в двора на Математическата гимназия имаше достатъчно ентусиасти, правещи вечерна гимнастика:

Виждате бащата на малкия Захари, който е прехвърлил количката през оградата, за да прави лицеви опори. „Животното“, който се набира с 16-килограмова пудовка на крака, а други скачат на въже или въртят коремни на лоста. На игрището си бият дузпи, делят се отбори за баскетбол, а на масата за тенис… цъкат карти.

Никога не съм харесвал фитнеса под формата на силова работа с тежести. Скучен е, а и ми се струва твърде много насочен към постигане на обем, форма, маса и показност като цяло. За мен е по-разумно човек да може да свърши някаква работа с тялото, отколкото да го разнася на показ и затова са...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност