Тошо Недялков
С Тошо НЕДЯЛКОВ, бивш зам.-шеф на Държавната агенция за информационни технологии, разговаря Мариела Балева:
– Г-н Недялков, сагата и гафовете със стартирането на системата за новите електронни документи за самоличност набира страшна сила, хората хабят нерви по опашки. Като експерт и бивш заместник-председател на ДАИТС защо според вас се стигна дотук?
– Всичко, което се случва по старта на смяната на документите, не ме учудва. И дори бе очаквано от мен. Това обаче има предистория, която малцина знаят, а ако управляващите не знаят за какво иде реч, в което се съмнявам, е добре да поискат информация. Има хора, които знаят и помнят.
– И каква е тази предистория? Разкажете.
– Докато бях в ДАИТС, съм участвал в някои срещи по тематиката, но като цяло агенцията беше държана настрана от тази дейност. В началото на 2006 г. беше създадена работна група на високо ниво, която трябваше да подготви техническото задание за процедурата – в нея от страна на ДАИТС беше включен председателят й (тогава) Пламен Вачков.
– От кого се ръководеше групата?
– От Бойко Коцев, тогава заместник-министър на вътрешните работи. Няколко пъти сме разговаряли с Пламен Вачков по неговото участие и изобщо ролята на ДАИТС в този процес и той всеки път изразяваше загриженост за това, че тази група не се събира. Моята информация е, че до края на 2006 г. групата така и не се събра нито веднъж.
– Казват машините блокирали.Май архитектурата на системата не е добре избрана. Какво означава това?
– Мария Костадинова, директор на дирекция “Български документи за самоличност” в МВР каза пред “Труд” на 12 април: “На 30 места в цялата страна могат да се печатат паспорти, но машините блокират, ако заработят едновременно.”
– Какви варианти има за организация на работата?
– При изработването на електронни документи за самоличност съществуват два варианта – централизиран и децентрализиран. При централизирания вариант всеки човек може да отиде в РПУ, където да си подаде заявлението и да му вземат необходимата информация, но след това тази информация се изпраща по електронен път в един централен пункт, където се извършва обработката и издаването на съответния документ. След това този документ се връща обратно по куриер на лицето. При децентрализирания вариант обработката и издаването на документите се извършва в няколко пункта, в конкретния случай, както казва и г-жа Костадинова, те са 30 на брой у нас.
– Въпросът обаче е как и защо се стигна дотук?
– Първата процедура е открита с решение рег. № I-18115/02.10.2007 г. от тогавашния вътрешен министър Румен Петков. В самото заглавие на поръчката е казано, че става въпрос за централизирана система, за изключително скъпа техника и много високи изисквания за сигурност.
– Именно. Не е ли очевидно, че централизираният вариант спестява много пари и е много по-надежден и сигурен в технически план?
– Точно така. Не е случаен фактът, че от 27-те страни членки на ЕС, централизираният вариант е избран и работи в 26. Изключение е Испания, където децентрализираният вариант е продиктуван от желанието на отделните области да са независими в тази сфера, но там една област е колкото България. Тази процедура се прекратява у нас през 2008 година.
– Петков подаде оставка и като вътрешен министър избраха Михаил Миков…
– Да, а за негов заместник, който пряко отговаря за проекта за електронните документи за самоличност, бе назначен Калин Славов. Допреди това той е бил съветник в кабинета на премиера Станишев. Под ръководството на Калин Славов техническото задание и изискванията към участниците в процедурата са променени основно. Спомням си, че пред “Труд”, в края на 2008 г., той каза: “Няма да има опашки за нови документи.”
– Кой стои зад решението Славов да стане заместник вътрешен министър?
– Заместник-министрите се назначават от министър-председателя.
– Това означава ли, че Станишев е бил ангажиран с този проект? Кой от съветниците му освен Калин Славов е бил отговорен за него?
– Много е странно, но това не е Азер Меликов, който му бе съветник по информационните технологии. Това, което знам, е, че човекът, който е пряко отговорен, е съветникът Росен Карадимов. Възможно е Карадимов нищо да не е подписвал. Но нали съветниците едни неща докладват, а други – не. А това, което премиерът подписва, по някакъв начин му е било поднесено…
– Защо бе сменена концепцията на системата, разработена от бившия министър Петков?
– Самият Славов тогава обясни, че замисълът на системата по времето на Петков е бил документите да се правят само в София, в Националния център по персонализиране. Така проектът щял да излезе по-евтино и съответно услугата за гражданите също. Той обясни още, че създаването на такъв център предполага построяването на сграда, но в рамките на една година това не може да се случи. Нагласата им обаче била да стартират проекта бързо.
– Добре, да уточним още нещо. Колко е била оценката на стойността на проекта при централизиран вариант?
– По време на среща в кабинета на Бойко Коцев в МВР през 2006 г. оценката беше 15 млн. евро. За сравнение, фирмата “Сименс” ЕООД спечели последната поръчка и изпълнява проекта за сумата от 116 млн. евро. Разликата е почти 8 пъти. Дори МВР да беше купило сграда за 10 млн. евро, сумата щеше да е 25 млн. евро, а не 116 милиона. Смешно е да се обяснява промяната на архитектурата по този начин.
– Това, което казвате, е скандално. Бихте ли го обяснили?
– Знаете ли, ще си послужа с една аналогия, за да ме разберете. Представете си, че на България е необходимо да извежда различни обекти в космоса. Тези обекти идват от различни краища на страната. В единия случай ние правим 1 космодрум и оттам 1 ракета извежда обектите, които идват дотам с някакъв транспорт. В другия случай ние правим 30 космодрума с 30 ракети, за да сме по-близо до хората. Нали разбирате колко гигантска е паричната разлика между двата варианта?
– Добре, но премиерът Станишев не може да не е бил запознат с тези факти, които казвате. Представител на “Сименс” не е ли идвал у нас?
– (Замисля се.) Присъствал съм на среща на Пламен Вачков с Бригит Едерер през 2006 г. в неговия кабинет. Мисля, че тя беше тогава в България по покана на Станишев. Едерер беше главен изпълнителен директор на “Сименс” – Австрия и отговаряше за дейността на компанията в Централна и Източна Европа. Доколкото си спомням, тя е била дълги години виден член и ръководител на Социалистическата партия на Австрия, а съпругът й – Ханес Свобода, беше по това време евродепутат и заместник-шеф на парламентарната група на социалистите в Европарламента. Интересно е, че в кабинета на Вачков не обсъждахме електронните документи, а какво са говорили при Станишев, не зная.
– Да не намеквате за някаква връзка по червена линия?
– Аз нищо не намеквам, само ви казвам факти. Интересно ми е обаче друго. Когато новият вътрешен министър Цветан Цветанов встъпи в длъжност, той изнесе пред медиите скандална информация за търг за принтери, проведен от неговия предшественик. Търгът беше за няколко милиона лева и беше спрян. А търгът за 116 млн. евро остана непипнат.
– Да продължим по-нататък по темата. Как бе избран изпълнителят на поръчката?
– Това е друг принципен проблем. В българската общественост съществува заблудата, че фирмата, която изпълнява поръчката, е германският концерн “Сименс”.
– Как?! Не е тази фирма?! Нещо бъркате!
– (Усмихва се.) Истината е, че избраният изпълнител е българската фирма “Сименс” ЕООД, която е дъщерна фирма на “Сименс” АГ – Австрия. Капиталът на “Сименс” ЕООД е 793 000 лева. Това означава, че ако държавата тръгне да съди “Сименс” ЕООД, извън активите на фирмата, които не е ясно колко са в България, отговорността на дружеството по закон е ограничена до размера на внесения капитал – 793 000 лева, то затова се казва “дружество с ограничена отговорност”. Обемът на поръчката е 116 млн. евро. Тъй като поръчката е специална, няма публикувана информация за договора и условията, при които е сключен.
– Но казват, че договорът със “Сименс” ЕООД не може да се развали, има неустойка от 50 млн. евро…
– Ще ви попитам: а ако това е така, тогава би било логично гаранцията за добро изпълнение на договора да бъде на същата стойност. При което държавата би следвало да усвои тази гаранция. Вместо това премиерът Борисов казва, че се водят разговори за неустойки от порядъка на 5 милиона лева, което е смешно – 116 милиона евро са около 230 милиона лева, 5 милиона са около 2% от сумата. (Замисля се.)Но има друго, което е много по-интересно.
– Какво е то?
– Ако потърсите в интернет, можете да видите, че на 10 март 2010 г. “Сименс” са кандидатствали за финансиране от Европейската инвестиционна банка на проекта, като са посочили обща стойност от порядъка на 45 милиона евро. И какво се случва с разликата до 116 милиона евро?
– Кажете вие. Да не искате да кажете, че това не е германската “Сименс”?
– Опасна е заблудата, че “Сименс” ЕООД е “Сименс” – Германия. Неслучайно фирмите са отделни юридически лица. Факт е, че фирмата “Сименс” ЕООД не е направила нито един електронен документ за самоличност през своето съществуване. Да, тя има висококвалифицирани фирми подизпълнители. Но това, както виждаме, не работи ефективно. Дори юридически, съгласно българските закони, договорът се подписва с участника, спечелил поръчката – подизпълнителите подписват само декларация, че са съгласни. Те не носят отговорност за неизпълнение на договора, отговорност носи участникът в обществената поръчка, който я е спечелил и с когото е подписан договорът.
– С тази информация направо ме обърквате. Какво мислите за начина на организация на цялостната работа по проекта?
– Миналата седмица пак в “Труд”, се цитира неназован източник от “Сименс” (не става ясно от кой “Сименс”), който казва, че системата “е предадена, без да е тествана в реална среда”.
– Момент! Това не е ли обичайна практика?
– Обичайна практика е при проекти за десетки и стотици милиони лв. в държавната администрация тестването да не присъства изобщо в дейностите по проекта, а ако го има, подходът е, че изпълнителят трябва да представи тестплановете. И тестовете се вършат по тези тестпланове от хора, които ще ползват системата. Това е все едно да накараш студента да си напише конспекта за изпит и после, вместо да го изпитват професионални преподаватели, да го изпитват негови колеги.
– Не трябва ли да има тестване?
– Тестването трябва да бъде заложено още от самото начало и трябва да се прави от независими фирми така, както в строителството не може строителният надзор и строителят да са една и съща организация. Очевидна е пълната липса на контрол върху хода на изпълнението на проекта. Практиката показва, че най-трудно се оправят грешките накрая, когато системата е завършена и трябва да работи. Грешките трябва да се хващат и оправят, докато се работи по продукта.
– А как сегашният кабинет управлява проекта?
– Вече 9 месеца Цветан Цветанов е министър на вътрешните работи. Премиерът Бойко Борисов каза тези дни, че нито той, нито Цветанов са специалисти по софтуера. Убеден съм, че те не са специалисти и по енергетика, но отидоха на “Цанков камък” и убедено показаха на българската общественост колко е “набъбнал” проектът и какви разхищения са направени.
– Това сигурно са им го казали специалисти?
-Сигурно е така. Само че както са се намерили специалисти, които да обяснят случая с “Цанков камък”, така в България има предостатъчно специалисти, които могат да обяснят какво и как се е случило с проекта за електронните документи за самоличност. Учудваща е неангажираността на министър Цветанов и на премиера с този проблем – става дума за 116 млн. евро. И една неработеща система, която е почти половината като стойност от първоначалната цена на “Цанков камък”. Но там са разбивани скали, прокопавана е огромна маса… А “Цанков камък” все пак ще произвежда ток. Както и АЕЦ “Белене”.
Как е в Европа
Австрия: Поръчват ги на Държавната печатница
За разлика от България в Австрия въвеждането на документите с биометрични данни става плавно и без опашки. От юни 2006 г. се получават паспорти с чип, на който е съхранена снимката на притежателя. От март 2009 г. на този чип освен снимката са запаметени и пръстови отпечатъци на лицето. Не се е стигало до забавяния на поръчките, информираха от австрийската Държавна печатница (приватизирана е през 2000 г. от ECP, Euro Capital Partners). Там се майсторят личните документи в алпийската държава от векове. “Конкурс за издаването им не е правен, защото смятаме, че когато става дума за лични данни, е добре това да се прави от австрийска фирма. Държавната печатница на Австрия разполага с опит и с високи технологии, необходими да се покрият нормите за документи с биометрични данни, предписани от Брюксел”, обясни за “Труд” говорителят на МВР полк. Рудолф Голия. Досега похарчените средства за нови лични документи са 103 млн. евро.
През 2010 г. на 1,2 млн. души им изтичат паспортите, затова на интернет страницата на вътрешното министерство отдавна има предупреждение да не се чака последния момент.
Нормалната поръчка струва 69,90 евро и се извършва за пет дни, за един ден услугата е 220 евро. Поръчаният личен документ се получава по пощата на посочен от гражданина адрес – у дома или на работното място. Валидността на паспорта е 10 г. Поръчката на паспорт става в областните управи независимо от местоживеенето на лицето.
Йорданка ВАЙС
Германия: Не се довериха на “Сименс” за документите
“Реализирали сме подобни паспортни проекти в Чешката република и в Швейцария”, заявиха вчера за “Труд” от централата на дъщерната фирма на “Сименс” – “IT Solutions and Services”. Точно тя изгради системата у нас за издаване на паспорти с пръстови отпечатъци. Без отговор остана въпросът дали в тези две държави иде реч само за инсталиране на елементи от системата, или за обхват по подобие на този у нас.
Наша справка сочи, че двата договора с Прага и с Берн са сключени в средата на 2007 г. Става дума за продаден пакет “Siemens Homeland Security Suite”, който се различава от българския вариант. В Чехия са били изградени 230 центъра с 600 снимачни и разчитащи устройства и принтери. Според договора “Сименс” ще експлоатира системата в продължение на 4 години.
По споразумението с Швейцария се посочва, че то е с ограничен характер, тъй като страната не е длъжна да изпълнява директивите на ЕС, понеже не е членка на съюза. Така в алпийската република са изградени едва 8 центъра, както и още толкова в нейни посолства.
В Германия новите биометрични паспорти бяха въведени на 1 ноември м. г. Те се изработват от дружеството с ограничена отговорност International Services към Федералната печатница. Точно оттам кандидатстваха за сделка с България, но София предпочете “Сименс”. От Федералната печатница ползват хард- и софтуер, разработен в сътрудничество между германския институт “Фраунхофер”, баварската фирма Safe ID Solutions и “Самсунг”.
Задграничен паспорт струва 59 евро, експресната поръчка се изпълнява за 72 часа срещу 113 евро. Ако документът за самоличност се издава в консулска служба зад граница, надценката е 300 до 500 на сто. Паспортите на пълнолетни граждани до 24 г. са с валидност от 6 г., над тази възраст – 10 г., за малолетните – 5 години.
Ваня ЕНЧЕВА
Калин СЛАВОВ, бивш заместник вътрешен министър: Трябвало е да тестват системата за паспортите
– Г-н Славов, за участие в поръчката за новите документи за самоличност бяха поканени 6 фирми. Защо беше избрана “Сименс”?
– Избирането на “Сименс” е било резултат от предложение на специалистите в МВР, които знаят кои участници имат капацитет да направят поръчката.
– “Сименс” правила ли е преди това електронни паспорти? Чу се, че била неопитна.
– Референциите, които са представени от “Сименс” пред специалистите в МВР, говорят, че тя е имала опит.
– Защо беше сменена процедурата за изработка на документите от централизирана в децентрализирана? Доколкото знаем, във всички страни от ЕС, с изключение на Испания, тя е централизирана, т. е. заявки за паспорти се приемат в множество РПУ, но данните се обработват “на един компютър”.
– Не е само в Испания, и в Италия е децентрализирана. Освен това има разлика в издаването на паспорти и за издаване на лични карти. Почти навсякъде личните карти се издават децентрализирано.
– Когато МВР подписа договора със “Сименс”, казахте, че няма да има опашки за документите. Защо не се получи?
– Всички предпоставки за улесняване на процедурата са заложени на ниво обмен на системата. Предвиди се във всички областни дирекции на МВР да се подават заявления, което да даде възможност да се запази нивото на услугата – 8 часа, 3 дни и 30 дни. А защо от подписването на договора досега тази система не е заработила, е въпрос на изпълнение на договора.
– Какво по-точно имате предвид?
– По договор системата трябваше да бъде тествана предварително. Тя е създадена по поръчка, правена за конкретния случай. Задача на възложителя е да приеме система, която функционира и е годна да изпълни задачите. И чак тогава да я пуснат в експлоатация. Правят се стрес тестове, за работа при пълно натоварване и т. н. А това по договор трябваше да стане още миналата година.
– Защо не е станало?
– Не мога да отговоря. Попитайте ресорния заместник-министър.
– Бяхте съветник на бившия премиер Станишев, когато ви назначиха за зам.-министър в МВР. Според мълвата назначението е било със задача да сключите договора със “Сименс”.
– Имах и други задачи, за да може да се остави впечатление, че съм назначен специално за този проект. Работата в ресора бе много. Искам да повторя все пак, че всеки един договор е предпоставка за развитие на дадени отношения. Когато е сключен и двете страни трябва да положат грижи, за да бъде изпълнен. Договорът само създава отношенията за работа. Въпросът е как се е работило, на какви етапи, какъв контрол се е упражнявал. Защото при такъв тип система той трябва да бъде ежедневен, в общ екип. В самия договор са записани клаузи за неустойките и отговорността за забавянето. Още един много силен коз, който има този договор, е отложеното плащане – изпълнителят знае, че няма да получи никакво плащане, докато системата не заработи. Има гратисен период от шест месеца до една година, след който ще започнат да се дължат периодични вноски. В този период има достатъчно много време при проявили се недостатъци да предявиш претенции, без да си платил нито един лев. За да започне да тече, системата трябва да бъде приета. В МВР има една наредба за приемането на тези процедури. Министърът трябва да ги утвърди преди пускане в експлоатация. Така е поне от юридическа гледна точна. А как е станало фактически, трябва да коментирате със сегашното ръководство на МВР.
Юлияна ВАСИЛЕВА
Стенограмите разкриват
Откъс от стенограмата от заседанието на Министерския съвет на 4 декември 2008 г., където се обсъжда въпросът. Очевиден е сблъсъкът между Пламен Вачков и Калин Славов по ключови въпроси:
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Сега имате много важна процедура за документите за самоличност. Ще бъде ли успешна?
КАЛИН СЛАВОВ (заместник-министър на вътрешните работи): Процедурата е успешна. В момента сме във финалната част, в която с определения за изпълнител “Сименс” довършваме детайлите по договора.
ПЛАМЕН ВАЧКОВ (председател на Държавната агенция по информационни технологии и съобщенията): Опасявам се, че възприемането на децентрализирана система няма да е в съответствие с изискванията за информационна сигурност и безопасност.
Първо, не могат да се направят защити, тъй като ще се печата на 28 места и ще има 28 принтера.
Второ, в страната ще се разнасят ненаписани документи, което е по-опасно, отколкото да се разнасят надписани документи.
Трето, само две европейски страни са възприели такава децентрализирана система.
Четвърто, всички служители, които ще се намират в съответните окръжни полицейски дирекции, трябва да имат достъп до т. нар. PKI код, което означава, че ще има 28 души повече най-малко, които ще разполагат с този код, което също нарушава сигурността.
КАЛИН СЛАВОВ:Системата е децентрализирана, което позволява да се запазят сегашните услуги, т. е. бърза и експресна услуга. По отношение на кода файлът ще бъде централизирано кодиран и ще бъде изпращан по мрежата за включване във всяко от местата за персонализация. Не се разнасят бланки, които не са надписани. Всяка бланка и фолио имат свой идентификационен номер и се управляват централизирано и електронно. Заключението на европейските експерти е, че отговаряме както на изискванията за сигурност, така и за полиграфична изработка.
В цитирания по-горе откъс Калин Славов споменава изпълнителя на поръчката – българската фирма „Сименс“ ЕООД.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
