Да се научим да бъдем щастливи
Кое е най-голямото богатство, до което човек може да се докосне? Увереността в собствените възможности!
Няма нищо по-окуражаващо, вдъхновяващо и радващо от това да се научим да вярваме в себе си, в това, че и ние сме способни на чудеса и подвизи, че животът ни има смисъл. Затова нека се научим да спазваме няколко простички правила, за да бъдем щастливи ние, както и хората около нас.
Да оценим това, което имаме На първо място трябва да се научим да живеем така, че да усещаме плодовете на своя труд. Когато сравняваме своите достижения с чуждите, нека положителната оценка е на наша страна, нека не си измисляме химери, към които да се стремим и никога да не оценяваме това, което имаме. Домът, граден с любов и привързаност, семейството, работата ни никога не са достатъчни, за да определим себе си като успял човек и дугите са винаги преди нас! А защо трябва да е така?
Да се радваме на простите неща Колкото повече ни радват малките неща, толкова по-лесно ще живеем пълноценно. Щастието не се корени в това да имаш много и светът не свършва, когато това не се е реализирало. Всички знаем, че не трябва да пропиляваме нерви по несбъднати мечти, но защо ли винаги го правим. Защо битието ни е пълно с терзания по неща, които не си струват?
Спокойните хора не са богове…те просто са се научили да приемат с мъдрост уроците на съдбата. Никой не е безгрешен, никой не е винаги в неповторима форма, всеки има възходи и падения. И хората, които са се научили да не приемат трудностите с непрестанна тревога, със съмнения и безпокойства, не са непукисти. Те просто знаят, че пропилените нерви няма да намалят сметката им за електроенергия или няма да им ремонтират колата.
А има ли по-голямо щастие от детската усмивка
Не бъдете пораженец В дома, в работата си, на улицата не пзоволявайте на хората около вас да занят, че нещо ви тежи. Дори да страдате, научете се да бъдете силни и да не показвате какво се случва вътре във вас, защото в противен случай ще сте обект на съжаление, което никак няма да ви е от полза. Животът на никой от нас не е лесен, но по-добре да срещаме и изпращаме трудностите, отколкото целият свят да знае, че нещо ни тежи.
И най-важен може би е урокът да се научим да не прогонваме собствения си късмет. Толкова често нещо, към което сме се стремили дълго време, се отдалечава двойно по-бързо, отколкото ние приближаваме към него. Това без съмнение ни разочарова.
Затова вместо да влагаме цялата си енергия в далечна химера, нека погледнем към обозримия живот, към това, което ни заобикаля, и чак тогава мечтаното ще стане факт. А не като го преследваме с настървение.
