Стефан Василев – стихове

Вино любимо с любимата пия,

Любимата пие любовта в мен.

Живота потайности няма да крие,

Щом вино с любов флиртуват всеки ден.

Червено е в чашата кристална,

И устните огнени до червено галят.

Никой не бърза изгрева да дочака,

А спомените красни, вечни ще останат

Редуват се дните с вино червено,

Всеки ден от дългата година,

До като дойде денят на св.Валентинов

И с шампанско празнуваме, че любовта я има.

–––––––––––––––

Нека всеки ден е празник за влюбените и нека денят на св.Валентин е денят на любовта

„Омръзна ми да бъда човек!
Човек е социално същество.
Такова, което изгражда света си на базата на възприятията на околните човеци.
Такъв какъвто всички го приемат за нормални – по правилата, обичаите, принципите и нравите на множеството.
Всеки, който се опитва да бъде себе си го сочат с пръст и обидни думи.
Всеки, който не приема общото за лично е обречен на неуспех и самота.
Всеки, който споделя личното с общото, е натрапник и бива отхвърлен“

Не искам да бъда човек!

Искам да се скрия в черупка и да се родя отново.
В свят по-истински и по-див.
Без цивилизация и без ред.
И всеки да бъде поет.

Искам Човешкото да бъде само природа.
С малко цвят и много думи
Без цивилизация и много шум
И свободата да не е само на ум.

Искам да бъда природа
Не такава скрита в бърлога,
А силна и бликаща вОда,
Която залива света

Искам да имам свобОда,
Да видя и моделирам света,
С песни писани пред входа,
На прага на онази светлина

Много искам….