Изгрява тихо утро… Ще запаля огнището на моето сърце… Сънуваш ли?… Сега ще ти направя отново чудно, влюбено кафе.
Кафе с усмивка, с дъх на нежен вятър… Кафе от топла обич и копнежност… Кафе със аромата на душата ми… С ухание на утро и на свежест.
За да ти бъде влюбено, щастливо… Уханен, светъл да ти е денят!… А вечерта – с целувки обичливи – в душите ни звездици да искрят…
Автор – Марин Тачков