Дребната селагинела е достойна за всяка цветарска колекция.
Селагинелата е била любимо стайно растение във викторианската епоха през 19 век. Нейната родина е Южна Африка, среща се в Мексико и южните части на САЩ. В наши дни тя е загубила доста от някогашната си популярност, но въпреки това има своите достойнства и смело може да се нареди в стайната колекция на любителите цветари. Селагинелата се отнася към висшите спорови растения, тя не цъфти, а образува спори. Растението е дребно, достига до 20 см височина. Прилича на покрито с мъх, защото има много дребни листенца – около 0,5 см. Това цвете обаче не се чувства добре в топли стаи, а също така при сух въздух и когато е поставена на течение. Растението се препоръчва за отглеждане в терариуми. Използва се също така като почвопокривно за стайни градинки и като бордюрно растение в зимните градини. Някой по-едри видове се използват като ампелни. През цялата година саксията с това растение трябва да се държи на затъмнено място, защитено от преките слънчеви лъчи. Повечето видове се нуждаят през зимата да бъдат отглеждани при нормална стайна температура. Селагинелата има нужда от обилно поливане и то само с мека вода със стайна температура.
За да се повиши влажността на въздуха, саксията трябва да се постави във влажен керамзит или да се постави върху висока поставка, която е сложена в подложка с вода. За същата цел може да се използва и влажен торф. При старите екземпляри тънките стъбла се оголват, затова трябва редовно да се обновяват. При домашни условия размножаването става чрез разделяне на дребното храстче. Шансовете за успех при отглеждането на това растение ще се увеличат, ако го засадите в плоска саксия с добър дренаж. Срещат се видове с тъмнозелени листа, както и вариетети с жълти и пъстри листа.
Тайните на успеха Температура: Умерена, през зимата не по ниска от 12 градуса. Светлина: Предпочита полусянката. Вода: Обилно поливане, през зимата водата се намалява. Влажност на въздуха: Необходимо е да се осигури висока влажност, листата редовно трябва да се пулверизират. Пресаждане: При необходимост през пролетта.
