Текст на песен с възможно прабългарски произход
10 Септември 2008 / 14:53 | Автор: peniashkiplashkoff |
| Категория:
История
Иван Танев Иванов
Представям ви текста на една българска песен
с възможно прабългарски произход:
Текст на песента и коментар:
Изгряла е ясна звезда
ясна звезда – месечинка
то не било ясна звезда
най е било лудо младо.
От очи му искри изкачат
от уста му – пламък хвърчи
ще изгори Гюргюв града,
Гюргюв града и Зюмнич камин
Молят му се, кланят му се
Да не изгаря Гюргюв града!
Ще го дарят добра дара,
хранян коня – златно седло.
Първобългарите на Аспарух са наречени „етиопи“ в един анонимен български апокриф от XI-ти век. „Етиопи“ означава „огненолики“, „светлооки“ – хора с блестящи, огнени очи и лица. По същия начин е изобразен и героят на горната песен, разбира се в силно хиперболизирана степен, характерна за поетичното творчество. За времето, когато е създадена песента можем да съдим по названията на двата стари български града от времето на Първото българско канство – Гюргюв (днешния Гюргево, Джурджу) и Зюмнич камен – известната старобългарска крепост Зимнич, разположена на 50 км западно от Гюргево. Първоначално, прабългарите се заселват по двата бряга на Долния Дунав – тихия (постоянен) бял (добър, благ, български) Дунав и живеят там почти до падането на България под османско робство (виж картата по-долу).
Карта на местонахожденията
на паметници, свързани с
раннобългарската култура
през VIII-X векове.
[Българи и румънци по Долния Дунав в
Ранното Средневековие (по
археологически данни) Димитър
Овчаров (История на
българите: изкривявания и
фалшификации, сборник, ч. 1,
София, “ТанНакРа”, с.
Песента се изпълнява от Елена Чаушева-Граматикова и Янка Митева,
съпровожда фолклорна група Канарите на пита в семейство Коритарови – град
Чирпан, около 1975 г. Състав на групата: Делчо Митев – кларинет, Борис Чолаков –
саксофон, Бисер Бояджиев – бас китара, Кирил Димитров – ударни, Пеню Колев –
акордеон и Атанас Стоев – акордеон, ръководител на групата.
КОМЕНТАРИ