« публикувано на 29-08-2008 @ 1:55 pm »
“Пениси, пениси, пениси… кървави пениси” – Димчо Дебелянов
Нали?! Звучи ви странно. Е да, но след като се е завърнал в бащината си къща, геният на този човек е родил въпросната сентенция. Колкото и да не ви харесва, колкото и мръснишки да го въртите, кървавите пениси, са си кървави пениси!
Но, защо изобщо има алена течност по тези така чувствителни органи?! Сега ще ви обясня откъде тръгна цялата история.
Прочетох навремето една книжка. Много сладка, жълта книжка. В нея, имаше разкрития относно творчеството на разни български автори. И тогава, страшно се зарадвах като видях тия мръсни (за онази ми възраст…) думички. Пенис честно казано не е мръсна дума. Не е хуй, нито кур. Пишка и пенис, според мен са нормални за употреба в речта ни. Виж къде точно и как ги използваш тия пишки и пениси е друг въпрос. Там трябва да се съобразяваш.
Та, прочетох аз този фрапантен цитат на г-н Д.Д. и се впечатлих. Жадното за знания съзнание на малкия Елф (тогава още не беше Елф) се обогати с още една простотия. Литературно насочена, да, но простотия!
Години по-късно, същия този лирически герой (Елфа, не пениса) си дреме в леглото, доглеждайки Никита на Люк Бесон. Когато идилията му е нарушена от една прекрасна (така смятах тогава) личност. В течение на чат комуникацията, в следващите 10 минути аз се отегчих. Ни в клин, ни в ръкав, пльоснах на бялото й поленце в кю-то следното:
“Пениси, пениси, пениси… кървави пениси”
Не знам какво толкова казах… все още не проумявам защо толкова се сопна това момиче. Прекрати разговора на секундата и даже ме игнорира за около два месеца.
Тежко го преживях 🙂 Щото си мислех, че е с либерално мислене. Изобщо не очаквах от нея, толкова надълбоко да ги поеме тия ми ти кървави пениси.
Въпреки всичко, след въпросните два месеца (там някъде бяха) тя се свърза с мен и очевидно искаше да ми прости. Добре де, нещата се стекоха по такъв начин, че тя вече не беше толкова отвратена от кръвта по пенисите на отблъскващата ми циничност.
След като ви въведох в историята и сте наясно кой и защо кърви, ще задам гласно няколко въпроса:
Колко директни трябва да сме в разговорите с хората (познати / непознати) ?!
Трябва ли да се съобразяваме с факта, че говорим с противоположния пол, и повече от внимателно да си подбираме словоизлиянията ?!
Отварят ли царски врати милите думи или захласват и най-малките дървени вратички за външния кенеф ?!
Те и повече въпроси може да се появят. Но пък ще ми е по-интересно да обменим въпросите, а не да ви правя лексикон и да ми отговаряте.
Накратко моите пошли становища по тия елементарни екзистенциални (браво на Владо Атанасов, че ме научи на тая дума… анус такъв) въпросчета.
1) Когато усетя, че с някого имам по-близки отношения и съм го преценил като сходна на моята душа (разбирай, такъв дето има чувство за хумор, най-малкото) си позволявам отпускане. Леко, лекичко, така че хем да схване сарказма и иронията, с която си служа, хем и да не разваля магията от това, че ме има за внимателен и съобразителен.
2) Изхождайки от отговор номер 1, поведението ми е почти същото. Разбира се, с жените винаги е по-тънко общуването ми. Мъжката аудитория мога да я впечатля по-лесно и по-бързо да я отеба. Не ми е толкова интересно.
С женската обаче, започвам по-внимателно. Все пак… трябва първо да покажа милата си страна (имам такава) и след това, ако си паснем като характер – да лея глупости от устата си…
3) Мили думи съм раздавал. И на мене са ми правили четки. От опит знам обаче, че всичко зависи от настроението на портите, през които се опитваш да проникнеш. Ако треските ти се набиват в пръстите при всеки нежен допир до тая повърхност, очевидно никакви мили думи няма да ти помогнат. Ще те преебат и няма и извинение да получиш. А ако си някой по-чувствителен, ще ти се намаже целия ден и ще ти вали дъжд само и единствено над твоята прекланяща се глава.
От друга страна, въпросния положителен флирт, може да ти оправи настроението за целия ден. ОК, поне за 5 минути след приключване на отвори / затвори се Сезам. Благинката от това усещане е по-доброто, повярвайте ми. Ох, какво ви говоря… отивайте да се скарате с кварталния или със съседа.
А може просто да си купите нещо от магазина и да направите скандал за дреболия. Конфликност?! Зависи от настроениетооооооо…
