Как се сетих да потърся кучето,вярното, прегазено от мен…Всъщност, знам какво се случи.Наказание. И престъпление. Оживявах с моите измислицинякъде дълбоко под земята.В този полувек на непростимост,в зимите след краткото ни лято.Любовта ли? Зная – не е тленна.Нито се опазва с бягство.Няма зъби. Тя е кротък пленникна живота светотатствен.Тази обич няма да отнематбесните, ухапали ме кучки.Волната ми воля още пеелебедови песни. И се учикак да търси пътя през блататакъм единствената бяла жаба.С лапички, опрени до стената,неуверено и анжамбманно.
Това е само реплика на стихотворението на поетесата Християна Христова
Оригиналът е този:
Респект
Как се сети да потърсиш кучето, вярното, прегазено от теб – сякаш нищичко не се е случило, сякаш не изтече полувек…
Оживя във някаква измислена негова хралупа под небето – полуглухо, полусляпо – стиска лапичка, опряна до сърцето…
Знаеш ли, че любовта е тленна – и се защитава с бягство – а в зъбите й отровно зрее нещичко горчиво и опасно…
Тази обич вече не е твоя. Хапан ли си някога от куче? Теб и волната ти воля на респект ли да научи?
