Здравето, Дар от Бога

Водата, солта и калият с общи усилия регулират съдържанието на вода в организма. Водата прониква във всяка клетка, до която може да стигне. Тя трябва да отиде до там, за да промие клетката и да изхвърли токсичните отпадъци от метаболизма. Но щом като попадне в клетката, съдържащият се там калий се свързва с нея и я задържа в такова количество, каквото позволява наличието на калия. Плодовете и зеленчуците, които ядем, съдържат голямо количество калий, но нямат сол, затова ежедневно трябва да прибавяме сол в храната.
Солта кара известна част от водата да и прави компания извън клетките (това се нарича осмотично задържане на водата от солта), като осигурява баланса на водата, задържана извън и вътре в клетките. Доброто здраве зависи от поддържането на това изключително деликатното равновесие на тези два „океана” вода, извън и вътре в клетките.
Този баланс се постига чрез редовно приемане на вода, сол и плодове и зеленчуци, богати на калий и витамини. Най добре е да се използва нерафинирана морска сол, която съдържа много други минерали, необходими за организма.

Когато водата не е достатъчно, тя не може да постъпва свободно в клетките. Водата трябва да се филтрира от външния солен „океан” и да се впръсква в клетките, при което те трябва да изпълняват твърде голям обем от работа въпреки недостига на вода. Нашият организъм е способен да разширява границите на „океана” от извънклетъчна вода, за да създаде резерв от нея за филтриране и аварийно вкарване в жизнено важните клетки. За тази цел мозъкът изпраща заповед на бъбреците да увеличат количеството задържана сол и вода, което е причина за появата при недостатъчен прием на вода.

Когато недостигът на вода в организма стигне критично равнище и нейното доставяне чрез впръскване става главният начин на съществуване на все по голям брой клетки, се налага да се увеличи налягането за впръскване. Значително увеличаване на налягането, необходимо за впръскване на вода в клетката, става измерима величина и се нарича хипертензия.

Процесът на филтрация на водата и нейното доставяне в клетките е най ефективен през нощта, когато тялото е в хоризонтално положение и натрупаната вода, която през деня се разполага главно в краката, не трябва да преодолява силата на тежестта, за да попадне в кръвоносната система. Ако зависимостта на аварийното хидратиране на някои видове клетки от този процес продължи твърде дълго, белите дробове започват през нощта да се пълнят с вода, а дишането се затруднява. В такива случаи човек е принуден да спи седнал.
Това състояние се нарича сърдечна астма и е последица от обезводняването. Увеличаването на поеманата вода трябва да става бавно и постепенно – докато производството на урина не започне да се увеличава със същата скорост, с каквато увеличавате потреблението на вода.

Когато пием достатъчно вода, за да се изработва безцветна урина, заедно с нея се изхвърля голямо количество сол, която е била задържана в организма – така се освобождаваме от течността, предизвикваща отоци.Не с помощта на диуретици, а с помощта на вода! Водата е най добрият от всички съществуващи естествен диуретик.

Ако при човек се наблюдава силно отичане, а неговото сърце бие с прекъсване и при най малкото усилие започва да бие твърде бързо, то увеличаването на приема на вода трябва да става постепенно и бавно. Трябва да се ограничи приема на сол в течение на 2-3 дни, тъй като организмът все още продължава да работи в режим на нейното задържане. След като отокът спадне, в храната отново може да се добави сол.

Чудните свойства на солта
Освен регулиране на водата в организма солта има много други функции. Ще изброим някои от тях:
– Солта е силен естествен антихистамин. Тя може да се използва за облекчаване пристъпите на астма. За тази цел след като изпиете 1-2 чаши вода сложете няколко зрънца сол на езика. По ефективност солта не отстъпва на инхалатора, но няма токсично въздействие. Но е задължително преди да сложите сол на езика да изпиете 1-2 чаши вода.
– Солта е ефективно средство за борба с физиологичните стресове.
– Солта е необходима за извеждане на излишната киселина от вътрешноклетъчната среда, особено при мозъчните клетки Ако не искате да станете жертва на болестта на Алцхаймер, не правете безсолна диета и не позволявайте на лекарите дълго да ви дават диуретици!
– Солта е изключително необходима на бъбреците за понижаване на нивото на киселинност и извеждане на киселината с урината. Без достатъчно количество сол в организма неговата киселинност неудържимо расте.
– Солта играе изключително важна роля за лечението на емоционално и психически разстройства. Литият – ефективен заместител на солта се използва при лечение на депресия. Редовно приемане на сол ще ви позволи да избегнете страдания, причинени от депресивни състояния.
– Солта е абсолютно необходима за поддържане на нивото на серотонина и мелатонина в мозъка. Когато водата и солта, изпълнявайки функциите на естествените антиоксиданти, прочистват организма от токсични отпадъци, той не трябва да жертва за тези цели незаминимите аминокиселини като триптофан и тирозин. В добре хидратирания организъм триптофанът не се пилее напразно и постъпва в мозъчната тъкан, където се използва за производство на серотонин, мелатонин и триптамин – най важните нервнотрансмитери с антидепресивно действие.
– Солта играе важна роля за профилактика и лечение на ракови заболявания. Раковите клетки се страхуват от кислорода; те са анаеробни организми. Те могат да живеят само в бедна на кислород среда. Когато организмът е добре наситен с вода, а солта повишава обема на циркулиращата кръв, като и помага да достига до всички части на тялото, кислородът и активните или „мотивирани” имунни клетки попадат в раковата тъкан и я разрушават. Недостигът на вода подтиска имунната система и активността на нейните клетки, които се борят с болестите.
– Солта е най ефикасното средство за стабилизиране на сърдечния ритъм. Въпреки съществуващото погрешно мнение, че тя повишава кръвното налягане, в действителност солта в съчетание с водата помага за нормализиране на налягането. Естествено всичко зависи от пропорциите. Ниско солената диета при прекомерна употреба на вода действително може да предизвика у някои хора повишаване на кръвното налягане. Тук логиката е много проста. Налягането се повишава в резултат от недостиг на важни вътрешно клетъчни минерали, естествени компоненти на солта, абсолютно необходими за задържане на кръвното налягане в нормални граници.
Вторично усложнение от ниско солевата диета може да стане асмата. Ако пиете вода и не вземате сол, водата няма да се задържа в кръвоносната система в такова количество, каквото е необходимо за оптимално запълване на кръвоносните съдове. В едни случаи това може да доведе до припадък, в други да предизвика стесняване на артериите, а след това и съкращаване на бронхиолите – до такава степен, че се повишава кръвното налягане. Една или две чаши вода и малко сол – няколко кристалчета на езика, бързо и ефикасно успокояват учестения пулс и силното сърцебиене, а накрая кръвното ще се понижи и задухът ще премине.
– Солта играе изключителна важна роля за нормализиране на съня. Тя е естествено сънотворно средство. Ако изпиете една чаша вода, а след това сложите на езика няколко зрънца сол и ги задържите, докато се стопят, ще си гарантирате спокоен сън. Не поемайте сол, ако преди това не сте изпили чаша вода. Честото използване само на сол може да предизвика кръвотечение от носа.
– Солта е жизнено важен елемент за диабетиците. Тя помага да се балансира кръвната захар и да се намали нуждата от инсулин при тези, които трябва редовно да си правят инсулинови инжекции. Водата и солта намаляват вторичните усложнения, свързани с диабета.
– Солта е изключително необходима за производството на хидроелектрическа енергия във всички клетки. Тя се използва за месна изработка на необходимата за клетките енергия.
– Солта е необходима за осъществяването на функциите по предаване и обработка на информацията на нервните клетки през цялото време на функциониране на мозъчните клетки – от зачеването до смъртта.
– Солта е абсолютно необходима за абсорбиране на частиците храна в чревния тракт.
– Солта играе важна роля за прочистване на белите дробове от слуз и храчки, особено при астма, емфизем и кистозна фиброза. Солта променя физическото състояние на структурата на слузта, като я разрежда и улеснява нейното изхвърляне от организма.
– Солта върху езика помага да се спре сухата кашлица; водата засилва нейното действие (на солта).
– Солта е изключително необходима за прочистване на дихателните пътища и носните кухини.
– Солта е необходима за предотвратяване на подагра и подагрен артрит.
– Солта е нужна за предотвратяване на мускулни спазми.
– Солта предотвратява увеличеното производство на слюнка.
– Остеопорозата също е резултат от недостига на вода и сол в организма. Повече от 20% от солевите разтвори на организма се съхраняват в средната част на тръбните кости и повишават тяхната здравина. Когато храната е безсолна, организмът освобождава солта, складирана в костите, за да може да участва в осмотичната регулация на съдържанието на сол в кръвта. За последиците можете да се подсетите сами.
– Солта е нужна за поддържане на сексуалната привлекателност и полово влечение.
– Солта спомага да се избавите от втора брадичка. Ако организмът изпитва недостиг на сол, в действителност това означава, че не му достига вода. Слюнчестите жлези усещат недостига на сол и са принудени да увеличат производството на слюнка, за да осигурят достатъчно „смазка” за дъвченето и гълтането, а също и да доставят в стомаха вода, необходима за смилането на храната. Притокът на кръв към слюнчестите жлези се засилва и кръвоносните съдове започват да пропускат кръв, която ще даде на жлезите достатъчно вода за производство на слюнка. Тази кръв се разпространява извън границите на жлезите и се натрупва под кожата на брадичката, бузите и шията.
– Солта помага да се предотврати варикозното разширяване на вените и образуването на „възли” на краката и бедрата.
– Морската сол ( без добавки, нерафинирана) и нерафинираната каменна сол съдържат около 80 необходими на организма минерални елементи. Някои от тях са нужни в нищожни количества. Обикновената готварска сол, която купуваме в магазините не съдържа съпътстващите елементи, но може да има добавки от рода на алуминиев силикат, който я прави по рохкава. Алуминиевият силикат е признат за един от главните виновници за болестта на Алцхаймер. Ако на опаковката е посочено, че в състава на солта влиза алуминий, в никакъв случай не я купувайте.
– Последните изследвания на учените потвърждават ползата от нерафинираната морска сол като обезболяващо и противораково средство за животните.
– Солта е необходима за поддържане на мускулния тонус и мускулна сила. Самопроизволното уруниране може да бъде следствие от недостатъчно потребление на сол, което води до отслабване на мехурната шийка.

Как да пием вода със сол?
На един килограм телесно тегло се падат 30 мл вода. Например при тегло 70 кг се приема малко повече от 2 литра вода дневно (2.1 л.). На 2 литра вода се прибавя между една щипка и половин чаена лъжичка сол (2.5-3.0 гр) в зависимост от нуждите на организма. Вода се пие половин час преди ядене и 2-2.5 часа след ядене.
Примерен дневен режим за пиене на вода със сол:
– 7.00 ч – вода;
– 7.30 ч – 8.00 ч. закуска;
– 10.30 ч – вода;
– 12.00 ч – вода;
– 12.30 ч – 13.00 ч – обяд;
– 15.30 ч – вода;
– 18.00 ч – вода;
– 18.30 ч – 19.00 ч. вечеря;
– 21.30 ч – вода.
Солта, която трябва да използвате е нерафинирана морска или нерафинирана каменна сол.

Източник:

~ Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее. ~ (Йоан 6:35)

Истината за химиотерапията?

Химиотерапията или радиацията може да увеличи риска от развитие на вторичен рак със сто пъти, според д-р Самуел Епщайн С.( Dr. Samuel S. Epstein).
Запис на Конгреса, 9-ти септември 1987.

Ако развия рак, никога няма да отида в център за стандартно лечение на рак . Раково болните, които живеят далеч от тези центрове имат по голям шанс.
Проф. Жорж Мате, френски специалист по ракови заболявания.

… като химик обучен да тълкува данните не е непонятно за мен, че лекарите могат да игнорират ясни доказателства, че химиотерапия нанася много повече вреда, отколкото полза.
Д-р Алън Никсън, бивш президент на Американското общество на химиците.

Повечето пациенти с рак в страната умират от химиотерапия. Химиотерапията не елиминира рака на гърдата, на дебелото черво, на белите дробове. Този факт е документиран за повече от десетилетие, но лекарите все още използват химиотерапия за тези тумори.
Алън Левин, Д-р UCSF Лекуването на рак. (Allen Levin, MD UCSF The Healing of Cancer)

Изследователите, медицинските списания, както и популярните медии всички са допринесли за ситуацията, при която много хора с общи злокачествени заболявания са били лекувани с лекарства, които не е известно да са ефективни.
Д-р Мартин Шапиро, Лос Анджелис

През 1986 г. изследователи изпращат в McGill Cancer Center въпросник до 118 лекари, които лекуват рак на белия дроб. На повече от три четвърти от набраните пациенти е приложено ново лечение с токсични лекарства за белодробен рак. Те бяха помолени да си представят, че те самите са болни от рак и кои от шестте текущи лечения те самите ще избират. От 79 анкетирани, 64 са отговорили, че не склони да бъдат лекувани с лекарства, съдържащи цисплатин или с обща химиотерапия. Петдесет и осем са отговорили, че лечението е неприемливо. Техните причини? Неефективността на химиотерапията и неприемливата степен на токсичност.
Известният немски д-р Улрих Абел също среща подобни отговори при проучване през 1989, че „личните виждания на много онколози изглежда да са различни с информацията предназначена за обществено ползване.“
„Химиотерапия Доклад“

Химиотерапия е неефективна при лечението на повечето ракови заболявания, изключения само при остра лимфоцитна левкемия, болест на Ходжкин, рак на тестисите (nonseminomatous), както и няколко много редки видове рак, включително choriocarcinoma, Wilm’s тумор, и Retinoblastoma.
Д-р Ралф Мос в Questioning Chemotherapy.

С изключение на две форми на рак, химиотерапията не лекува. Тя изтезава и може да съкрати живота – никой не може да каже от наличните данни, че лекува.
Д-р Кандис Шик, Джорджтаун университет, Факултет по медицина

… химиотерапията е лечебна при много редки видове рак – на тестисите, Ходжкин, choriocarcinoma, детска левкемия. При най-общи солидни тумори – белите дробове, дебелото черво, на гърдата и т.н. – химиотерапия НЕ е лечебна.
Д-р Юрген Буче, Preventorium Institute.

Химиотерапията е неефективна, основно в по-голямата част от случаите, в които е приложена.
Ралф Мос, д-р, бивш директор на информация за Sloan Kettering Cancer Research Center.

Много медицински онколози препоръчват химиотерапията практически за всеки тумор, с окуражителна надежда при почти липсващи доказателства.
Алберт Braverman Д-р 1991 Lancet 1991 337 P 901 „Медицинска онкология в 90-те години” е най-добрата книга, която някога е издадена за химиотерапията.“
Albert Braverman MD 1991 Lancet 1991 337 p 901 „Medical Oncology in the 90s“

Ралф Мос, „Химиотерапията под въпрос” е книга, която всеки човек болен от рак трябва да прочете преди да се подложи на лечение с токсични химикали, които могат много добре да унищожат имунната система на организма. Мос доказва с медицински изследвания, че в почти всички случаи химиотерапията не е приемлив подход за подобряване на рейтинга за оцеляване от рак. Мос също заключава, че сегашните ракови изследвания не разгледат психическото и физическото страдание на болните подложени на тази терапия и тежкото им състояние след терапията. Образованите хора в бъдеще възмутително ще разглеждат сегашният тъмен век на така наречената съвременна медицина. Тази книга трябва да бъде прочетена от всеки, който иска да знае истината за химиотерапията и от всеки, чийто лекар иска да инжектира токсични химикали в кръвта му.
Chet Day’s review of ”Questioning Chemotherapy: A Critique of the Use of Toxic Drugs in the Treatment of Cancer” by Ralph W. Moss

Въпрос: „Как в света, д-р Мос, химиотерапията се счита за стандартно лечение, когато само 2-4 процента от раковите пациенти оцеляват?
Отговор: Ние сме изправени пред една индустрия. Няма доказателства подкрепени с факти. Начинът, по който това е направено е този: изследват се лекарства, които търсят ракови клетки, които да убият. След като са намерили нещо, което убива ракови клетки, но те също убиват други клетки и клетъчни линии, които са много необичайни, не типични видове новообразувания, може би почти нова форма на живот ги тестват при животни. Тогава, ако се убият раковите клетки преди да се убие животното т.е. да се свие тумора, тогава се смята, че е намерен активен агент. След това се прилага при хора и минава през 3 фази на изследване, които FDA предписва за това и основно е, че ако може да свие туморните образования 50% или повече за 28 дни. И така вие имате на FDA определението за лекарство. Имате отговор… Съвсем различен от лечение, защото ако погледнете ще разберете дали има удължаване на живота при прилагане на това лечение. Ще намерите само всички видове фокус бокус и пожелания за оцеляване и това е. В крайна сметка няма никакво доказателство, че химиотерапия в огромното мнозинство от случаите действително удължава живота. Това е голямата лъжа за химиотерапията, че по някакъв начин съществува взаимна връзка между намаляването на тумора и удължаване на живота на пациента. Или че съществува взаимна връзка между убиването на раковите клетки в епруветка и на туморните клетки в тялото на някого.
Ralph Moss, PhD, former Director of Information for Sloan Kettering Cancer Research Center

Химиотерапия: една недоказана процедура
Как може това да е основното лечение на рак в САЩ? Факт е, че няма солидни научни изследвания и клинични проучвания, които да доказват ефективността на химиотерапия с изключение на един малък процент от много редки видове рак. За солидни тумори при възрастни, повечето случаи на рак или когато има метастази, химиотерапия просто не работи. Немският епидемиолог от Хайделберг / Манхайм туморна клиника, д-р Улрих Абел е направил обстоен преглед и анализ на всяко по-голямо проучване и клинично изпитване на химиотерапията някога. Неговите заключения трябва ги прочете всеки, който е на път да се качи на Химио Експреса.

За да се уверите, той е прегледал всичко, публикувано някога за химиотерапията. Авел е изпратил писма до повече от 350 медицински центрове по целия свят с молба да му изпратят всичко, което са публикували по този въпрос. Той е проучил хиляди статии. Много е малко вероятно, че в света някой знае повече за химиотерапия от него. Анализът му е отнел няколко години, но резултатите са поразителни: Абел установява, че общата успеваемост в света от химиотерапия е „ужасяваща“, защото там просто няма научни доказателства никъде, че химиотерапията може да удължи значително по някакъв начин живота на пациентите, страдащи от най-честите случаи на рак. Абел подчертава, че химиотерапия рядко може да подобри качеството на живот. Той описва химиотерапията като „научна пустош“ и посочва, че най-малко 80 на сто от химиотерапията прилагана в целия свят е безполезна и въпреки това нито лекаря, нито пациента са готови да се откажат от химиотерапия.
Lancet 10 Aug 91 No mainstream media even mentioned this comprehensive study: it was totally buried.
Tim O’Shea in TO THE CANCER PATIENT

Ако химио терапевтичните лекарства се разлеят в болницата или някъде по маршрута, това се класифицира като биологичен хазарт (Biohazard), изискващо специалисти да дойдат и да почистят с техните космически костюми и според всичките строго регулирани протоколи. Но същите тези химически агенти ще бъде пуснати в човешките органи и се очаква да излекува пациента от заболяването? Какво не е наред с тази картина?
Tim O’Shea in TO THE CANCER PATIENT

… химическите лекарства са едни от най-токсичните вещества, предназначени да влязат някога в човешкото тяло, ефектът от тях е много сериозен и често са пряка причина за смъртта. Подобен е случая с Джаки Онасис, която е претърпяла химиотерапия за едно рядко заболяване, при което по принцип има някои полезни резултати при химиотерапия: без Hodgkins лимфом. Тя отива в болницата в петък и умира във вторник.
Tim O’Shea in TO THE CANCER PATIENT

Рак на простатата е една от най-тежките злоупотреби в областта на химиотерапията според Норман. Д-р Зинер казва: „Повечето мъже с рак на простатата, ще умрат от други заболявания знаейки, че те никога не са имали проблем.“ Хормоните са били използвани като терапия от 1940-те, но като цяло няма подобряване за оцеляване. Ранното откриване на рак на простатата е довело хиляди мъже да бъдат лекувани за състояние, което по само себе си е самоограничаващо. Няма данни на разположение за тези, които са починали от страничните ефекти на лечението при състояние, което никога не би довело до проблеми или симптоми по време на целия живот на пациента. Някои изследвания показват по-високи данни от 40% при аутопсията на мъже над 70, при които е открит рак на простатата, за който пациента никога не е знаел и който не е бил причината за смъртта. (American Рак Общество, 1995).
Няма усреднени клинични проучвания доказващи, че химиотерапия при рак на простатата увеличава дългосрочно оцеляването. A напротив, от 1992 г. при проучване публикувано в JAMA за 10 години показва, че не е имало разлика за преживяемостта на мъже, които не са направили нищо за лечение и тези, които са предприели лечение. (Йохансон)
Tim O’Shea in TO THE CANCER PATIENT

Двуфазов ефект: Защо химиотерапията не работи?
Всеки път, когато се вкарат лекарства в нашето тяло, две неща да се случват:
1. Как въздейства първоначално лекарството на тялото?
2. Как тялото се адаптира към лекарството?
Антибиотиците? На първо място те убиват всички бактерии в тялото. Тогава тяло реагира, за да ги възстанови, често с по лоши бактерии извън баланс, които са в по-мощни мутирали форми.
Стероидите? Първо, мускулите нарастват, защото тестостеронът е имитиран. Тогава тяло реагира чрез намаляване производството на естествен тестостерон, който евентуално прави женствен атлета чрез свиване дейността на половите жлези. Очевидно това е опростяване, но вие получавате представа.
„Лекарствата са склонни да влошат това, което те трябва да лекуват, което създава порочен кръг.”
Д-р Дийн Бляк в „Здравеопазването на кръстопът” на стр. 20.

Двуфазовият ефект е добре обяснен от Дийн Бляк и много други изследователите, които се опитват да разберат защо туморите изглежда да се връщат с такова отмъщение след химиотерапия. Оригинални изследвания бяха направени чрез American Cancer Society от изследователя Робърт Шимке през 1985 г., който откри, че раковите клетки се противопоставят на химиотерапията така, че след това се възпроизвеждат много по-бързо. Химическите вещества са смъртоносни, така че раковите клетки са стимулирани да се опитват да оцелеят по всякакъв начин по който те могат, което означава по-бърз растеж. При наличието на токсини, клетките се съпротивляват, за да останат живи. Колкото повече се съпротивяват толкова по силни стават. Бляк вижда, че просто раковите клетки се адаптират. Нормална реакция при една необичайна отрова. Химиотерапия просто провокира адаптацията. (Бляк, стр. 45) Ето защо ние всички знаем, хората, които са имали химиотерапия изпитват временна ремисия. Но когато туморът се върне, той го прави с отмъщение и пациентът е бързо съкрушен. Шимке говори за възможните ефекти от химиотерапията върху тумора, който в противен случай може да е самоограничаващ: „Може при такива лечения да конвертирате относително доброкачествени тумори в по-смъртоносни форми?“ ОРобърт Шимке стр. 1915.
Помислете за това следващия път, когато чуете онколога да ви говори за „изчистване” с мощни химически лекарства или предписване на мощна химиотерапия за „превенция на рак“ или дори в ситуация с доброкачествен тумор.
За да се разбере двуфазовия ефект, човек трябва да започне да осъзнава, че лекарствата се борят срещу тялото. Медицината налага волята си върху тялото, макар и да има много непълна информация, за да може да направи нещо, което се нарича арогантност.
Tim O’Shea in TO THE CANCER PATIENT

Поради проблеми на гадене и повръщане, причинени от рака по само себе си, както и от многото химически агенти при химиотерапия или лъчевата терапия, много от раковите пациенти развиват анорексия (anorexia) – загубата на апетит и желание за ядене. Тази ситуацията не е добра, защото може да доведе до състояние, известно като рак „cachexia“ – „wasting” синдром се характеризира със слабост и забележима непрекъсната загуба на тегло, мазнини и мускули. Смята се, че приблизително 40% от раковите пациенти действително умират от недохранване, а не самото заболяване.
http://doctormurray.com/media/system/NEW_PDF/Natural%20Support%20During%20Chemotherapy.pdf

Ако вашият приятел се докосни до химиотерапия, той си заминава. Експерт по химиотерапия Ернст Вундер, бивш преподавател в Слоун-Кетеринг болница. Носител на медал от Американската асоциация на онко болните, в предупреждение до приятел на професор Джиарин-Тош (Gearin-Tosh), който се излекувал от един от най-смъртоносните видове известен рак чрез използване на природни средства.

Д-р Лорейн Дей през 1992 г. заболява от рак на млечната жлеза. Ето какво казва: ”Отказах се от химиотерапия, облъчване и осакатяваща хирургия, защото за дълги години работа като лекар съм видяла хиляди пациенти, умрели не от рак, а от болезнените, разрушителни начини на лечение, на които ние, лекарите ги подлагаме!”
Лорейн оставя медицинската практика и се обръща към алтернативната медицина. Тя попада на книгата на д-р Батманжелидж ”Тялото жадува за вода” и разбира, че дехидратацията (обезводняването) на тялото е причина за почти всички заболявания. Заедно с промяна на храненето Лорейн включва редовно пиене на вода (6-8 чаши на ден с добавка на малко морска сол). Състоянието й започнало да се подобрява с всеки изминат ден. Пълното оздравяване и освобождаване от всички симптоми на рака отнело осем месеца. Оттогава, вече повече от десет години тя няма никакви признаци на рак.
Сайт на д-р Лорейн Дей: http://www.drday.com/

Защо толкова много се използва химиотерапията, след като има толкова малка полза? Заради едно нещо, фармацевтичните компании получават огромни икономически стимули. През 1990 г., $ 3,53 млрд. евро са изразходвани за химиотерапия. През 1994 тази цифра е повече от удвоена и достигна 7,51 милиарда щатски долара. Това непрекъснатото увеличаване на прилагането на химиотерапията е придружено от непрекъснатото увеличаване на смъртните случаи от рак.
„Химиотерапия Доклад“

Какво може да помогне за ремисията на рака?
Докато човек е жив и не е загубил желание да живее, той може да обърне процеса на развитие на болестта.
Организмът е сложен химически завод, който се учи от собствения си опит и се преустройва така, както е нужно във всеки конкретен момент. Той работи със същите материали, които му предоставите. Дайте му нужните материали и той ще заработи, както е създаден от Бог. Ако не му дадете това, което трябва, ще го принудите да навлезе в химически дебри, които не му обещават нищо добро и които наричаме болести.
Когато организмът получи комбинация от материали, близки до оптималните, отново ще се появят признаци за нормално състояние – добро здраве и ентусиазъм. Те ще означават настъпване на ремисия в развитието на болестта.
С изключение на инфекциозните болести, за които са необходими антибиотици, или при увреждане на жлезите, произвеждащи хормони, за които е необходима заместителна терапия, няма здравословни проблеми, които могат да се решат с помощта на цитотоксични препарати, химиотерапия, хирургически операции или курсове по радиотерапия.
Ако не се оптимизират вътрешните химически процеси в организма с помощта на необходимите му материали, болестта ще продължава.
Ремисията на рака може да се постигне, ако приложим посочените по-долу средства:
– Молитва
– Любов
Любовта променя химическите процеси в мозъка, като повишава съпротивителните сили на организма. Любовта на Бог към онези, които вярват в Него, оказва същото въздействие.
– Прошка
Прошката оказва силно положително въздействие върху химическите процеси в мозъка. По-добре да простите и да забравите, отколкото да мислите за отмъщение. Винаги давам следния пример: ако някой незаслужено ви удари плесница и вие сметнете, че това е следствие от временно нарушение на емоционалното равновесие, а не от отношение към вас, болката ще мине само за няколко минути.
– Избягвайте микровълновите лъчения от всякакви източници. Те влияят отрицателно на състоянието на организма.
– Вода
Водата е изключително важен за живота елемент. Ако в организма няма достатъчно вода, кислородът не може да достигне до работните механизми в клетката. Естествено кислородът влиза в състава на клетката, но като първично вешество водата играе по-важна роля за профилактиката и лечението на различни заболявания, от стомашни киселини до рак.
Вие трябва съзнателно да предотвратите обезводняването на организма. Сухотата в устата е сигурен индикатор за ранен, но вече патогенен стадий на жаждата.
Същевременно не трябва да губите чувство за мярка и да пиете прекалено много вода. Това може да доведе до измиването на ценни минерали от организма, а техния недостиг да доведе до сериозни последици. Постарайте се да спазвате водно-солевата формула, която се препоръчва.
Добър индикатор за това дали действията ви са правилни е цветът на урината: пийте толкова вода, че урината да бъде между светло жълта и безцветна.
Книга: Водата – натурално лекарство срещу затлъстяване, рак, диабет и депресия, Д-р Ф. Батманжелидж.

За Природната химиотерапия прочетете в статиите:
1. Рудолф Бройс – Метод за лечение на ракови и други заболявания
2. Лечение на ракови заболявания със сок от моркови – Ралф Коул ( Ralph Cole)
3. Хранителна химиотерапия против рак и други заболявания – Квас от Червено цвекло (Food Chemotherapy for Cancer)

Людете Ми загинаха от липса на знание. (Библия, Осия 4:6)

Прочетете в http://www.lekar.bg/ Статията: Десетте мита за рака и „модерната“ онкотерапия.
Източници на информация:
http:// www.healingcancernaturally.com/alternative-cancer-treatment-2.html
http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/

Гледайте интервю с д-р Лорейн Дей:

Насърчение:
Ако искате да получите изцеление независимо от каква болест сте болни, премахнете от сърцето си ~ всичко това: ярост, гняв, злоба, хулене, срамотно говорене…и облечете се в милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение… а над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство… и нека Божият мир да царува в сърцата ви. ~ (Библия, Колосяни 3:8-15)

Обърнете се към Бог. Исус е не само Спасител на нашите души, но е и Изцелител. Приемете Исус за Спасител и Бог ще докосне и вашето болно тяло с изцеление.
Кажете тази молитва на глас:
Боже прости ми, че досега съм те пренебрегвал. Аз вярвам, че Исус Христос е умрял за моите съгрешения и в Неговите рани аз съм изцелен(а). Аз го приемам за мой Спасител и Му благодаря за вечния живот, който ми даде. Ти понесе нашите немощи и болестите ни се натовари. (Матей 8:17)
Боже, дай ми Твоя мир, изпълни сърцето ми, душата ми и всяка клетка на тялото ми с Твоя мир, Христовия мир, който никой ум не може да схване. Докосни ме с Твоята мощна десница на изцеление.
Аз декларирам моето изцеление в името на Исус. Амин!

През този период на лечение не трябва да се безпокоите за нищо, трябва да бъдете изпълнени с Христовия мир. Затова четете Новия завет всеки ден на глас, колкото можете повече. Не трябва да държите в себе си никакъв гняв, горчивина или разочарование от хора. Простете, ако някой ви е наранил, не трябва да го държите в сърцето си. Прощаването води до изцеление. Научете молитвата в Матей 6:9 наизуст и я казвайте всеки ден на глас:
Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята; Дай ни днес ежедневния хляб; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин.

~Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата и мислите ви в Христа Исуса.~ (Библия, Филипяни 4:6-7)

Прочетете: Молитва за изцеление!

Благословение и изцеление!
Пламен Шопов, http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/

Последна промяна 21 Февруари, 2015

Не чакайте да ожаднеете, защото може да умрете преждевременно в мъки. Пийте вода 2-2.5 литра на ден, 30 мл на 1 кг тегло.

Предупреждение: Водата безспорно е лекарство срещу множество проблеми със здравето, но приемането на твърде голямо количество вода може да бъде също толкова опасно, колкото и приемането на твърде голяма доза от някое лекарство. Моля ви, не се опитвайте да се избавите от трайното и продължително обезводняване на организма за един или два дни.

Кратки извадки от книгата на д-р Ф. Батманжелидж, Водата лекува, лекарствата убиват – Лечение на всички болести чрез пиене на вода
Може да си поръчате книгата на http://www.book.store.bg

Неотдавна в медицината беше направено откритие, че хроничното обезводняване е основна причина за появяване на болки и възникване на болести, включително и рака. До неотдавна ние, медиците, не вземахме под внимание факта, че човешкият организъм може да изпитва вътреклетъчен недостиг на вода. Клетките на организма ни от нещо като сочни сливи се превръщат в изсушени плодове поради недостига на вода или поради употребата на обезводняващи напитки (газирани, диуретичен чай). Когато организмът, който постепенно губи вода, започва да буксува и сигнализира, че тя не му е достатъчна, и ние наричаме тези симптоми и признаци за регионално и локално физиологично обезводняване болести или синдроми с неизвестен произход (болести с неизвестна етиология). А след като беше открита структурата на ДНК, започнахме да обвиняваме за всички проблеми гените, без да осъзнаваме очевидния факт, че когато една клетка започва да изсъхва и да се разрушава отвътре, нейното ядро и молекулата на ДНК също стават жертва на този процес. В резултат от двадесетгодишната ми изследователска дейност бе направен научен пробив в медицината, чиито резултати смятам да споделя с вас. Подходът, който предложих — да се лекува обезводняването на организма с вода, а не с токсични медикаменти, които носят на пациента повече вреда, отколкото полза, не се оказа достатъчно сложен, за да направи впечатление на пациента и да прослави лекаря. Но още по-лошо е, че този подход не позволява да се удължава течението на болестта и лишава лекаря от възможността да спечели пари от това. Разбира се, ако пациентите знаеха, че техните здравословни проблеми се крият в недостатъчната вода, постъпваща в организма, тогава защо би трябвало да ходят отново на лекар? Това е главната причина, поради която практикуващите лекари пренебрегнаха този пробив в медицината. Те премълчаваха резултатите от изследванията и така ме принудиха да предложа тази информация направо на хората. Обществото трябва да научи, че днес медицинската наука разбира абсолютно неправилно същността на симптомите на трайното обезводняване на вътрешната среда на клетките. При диагностичните процедури, при които се измерват твърдите компоненти на кръвта, не се отделя никакво внимание на недостига на вода вътре в клетката. А природата е измислила кръвотворния процес така, че съставът на кръвта да се поддържа в рамките на стандартни параметри, дори ако заради това останалите тъкани трябва да жертват част от своите резерви. Един от тези резервни елементи е водата. При недостатъчно постъпване на вода от външни източници, т.е. вода, която пием, тя първа се отнема от по-малко активните тъкани и се използва за поддържане на необходимата консистенция на кръвта.
Когато изсъхващите клетки в поразените от обезводняване области на организма постепенно губят своята работоспособност и се появяват симптоми на недостиг на вода, съвременната медицина вместо да насочи интелектуалната си мощ за изясняване на физиологичните причини за появата на тези симптоми, нарича тези състояния болести и измисля лечения с използване на смъртоносни химически вещества. Заболяванията от обезводняване и без това са достатъчно тежки, но лекарите още повече влошават нещата, като натоварват организма с токсични химически препарати в името на постиженията на медицинската наука.
Възприеманите симптоми за недостиг на вода включват: умора, която не е следствие от някакви усилия (например чувство за жажда сутрин, когато не ви се става от леглото); безпокойство, възбуда, раздразнителност, депресия, безсъние, влечение към газирани напитки, алкохол и дори силни наркотици, а също страх от открити пространства — това са далеч не всички реакции на мозъка спрямо проблемите относно съхранението и регулирането на водата.
Аварийните сигнали — към признатите неотдавна сигнали за регионална жажда се отнасят: стомашните киселини, ревматоидните болки в ставите, болки в гърба, мигрената, болките при колит (възпаление на дебелото черво), фибромиалгичните болки (болки в мускулите) и ангинозните болки (при стенокардия).
Усложненията от хроничното обезводняване са твърде разнообразни и включват: затлъстяване, хемороиди, образуване на холестеролови плаки и поразяване на артериите, диабет първи тип, а също сериозни неврологични разстройства като болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон, множествена склероза, неврит, флебит (възпаление на вената), лимфоми (злокачествени образувания на лимфната тъкан), различни видове рак и много други.

Стомашни киселини
Специфика: стомашните киселини сигнализират за недостиг на вода в горната част на стомашно-чревния тракт. Това е един от главните сигнали за жажда в човешкия организъм. Използването на антиациди или лекарствени препарати в случая не решава проблема и организмът продължава да страда от недостиг на вода.
Усложнения: ако киселините в стомаха не бъдат признати за сигнал за обезводняване и се предприемат опити за лекуване с антиациди и друга лекарствени препарати, след време това може да предизвика възпаление на хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника, херния на хранопроводния отвор на диафрагмата, пептична язва, запек, хемороиди, дивертикулит, болестта на Крон и в крайна сметка рак на органите от стомашно-чревния тракт, включително черния дроб и задстомашната жлеза.

Ревматични болки в ставите
Специфика: ревматичните болки в ставите (артрит) са сигнал за недостиг на вода в поразените от болка стави. Могат да се наблюдават както на младини, така и в преклонна възраст. Използването на обезболяващи препарати не само не решава проблема, но и подлага човека на вредното въздействие на лекарствата. Поемането на вода с малко сол премахва болката и решава проблема.

Болки в кръста
Специфика: болката в кръста и анкилозният артрит на гръбнака са признаци за недостиг на вода в гръбначния стълб и прешленните дискове — водни възглавнички, които поддържат тежестта на тялото. Тези състояния трябва да се лекуват чрез увеличаване на приема на вода — безплатен, но много ефикасен начин за лечение.
Усложнения: Ако артритът и болката в кръста не бъдат окачествени като признаци за обезводняване в ставните кухини на организма и се направят опити за тяхното лечение като другите болести, посредством болкоуспокояващи, мануална терапия, иглотерапия и накрая чрез хирургична намеса, това води до дегенеративен остеоартрит, при който умират всички хрущялни клетки в ставите. В резултат се стига до деформация на гръбнака и ставите и човек може да стане инвалид. Имайте предвид: обезболяващите лекарства предизвикват опасни за живота усложнения.

Стенокардия
Специфика:ангинозните болки (при стенокардия) в сърцето са признак за недостиг на вода в областта на анатомичната ос „сърце-бял дроб“. Те трябва да се лекуват чрез увеличаване на поеманата вода дотогава, докато болката утихне и пациентът престане да зависи от лекарствата. Най-добре е курсът на лечение да се прави под лекарско наблюдение. Впрочем, водата е естествено лекарствено средство за лечение на стенокардия.
Усложнения: когато обезводняването стигне такава степен, че кара сърдечния мускул да изпраща аварийни сигнали, това може да бъде смъртно опасно поради възникване на такива проблеми със сърцето като сърдечни пристъпи, емболични състояния, инсулт, хипертензия, сърдечен паралич, както и бъбречни заболявания, влошено разпределяне на кислорода, отоци и много други.

Мигрена
Специфика: Мигренозните болки сигнализират за недостиг на вода в мозъка и очите. Те ще изчезнат напълно, ако успеете да предотвратите прерастването на обезводняването в хронично.
Усложнения: обезводняването, предизвикващо мигрена, може в крайна сметка да предизвика възпаление и да доведе до микроскопично изтичане на кръв от малките артерии в мозъка, а също до образуването на плаки, което се случва често при сериозни неврологични разстройства. Освен това то може да доведе до увреждане на задната част на очната ябълка и частична загуба на зрението.

Колит
Специфика: болката при колита е сигнал за недостиг на вода в дебелото черво. Обикновено е придружена със запек, тъй като вследствие на съкращенията на дебелото черво от екскрементите се извличат последните капки вода, което води до нейния недостиг за смазване.
Усложнения: ако болката при колит не се възприеме като признак за обезводняване, това води до траен запек. С възрастта това състояние води до фекален камък (фекалом); освен това то може да предизвика дивертикулит, болестта на Крон, хемороиди, полипи, значително увеличава риска от рак на дебелото черво и на правото черво.

Астма
Специфика: пряка последица от общото обезводняване на организма са астмата. Затрудненото дишане при астмата е резултат от програмата за подаване на рациона вода в организма, която се осъществява под контрола на хистамина. При астмата се пресича свободното преминаване на въздуха през белите дробове, за да не може водата да напуска тялото под формата на пара — тази пара се вижда добре зимно време (за едно денонощие ние, издишвайки, губим повече от 1 литър вода). Увеличената употреба на вода ще предотврати пристъпите на астма. Така ще се насити с вода всяка клетка и това ще помогне на всички клетки да се свиват (благодарение на повърхностното напрежение на течността), за да изтласкват съдържащия се в тях въздух при всяко издишване. Освен това астматиците трябва да приемат повече сол, за да втечняват слузта в белите дробове, която пречи на свободния обмен на въздух в бронхите. Същевременно трябва да вземат хранителни добавки с вътреклетъчни минерали като калций, магнезий, калий, цинк и селен, които улавят водата и я задържат в клетките. При обезводняване организмът изпитва недостиг на тези минерали.

Хипертензия
Специфика: хипертензията представлява опит на организма да се приспособи към общото физиологично обезводняване, когато водата не достига, за да напълни всички кръвоносни съдове, осигуряващи нормалната дифузия на водата в жизнено важните клетки. Повишаването на кръвното налягане е част от механизма на обратната осмоза, при който водата се извлича от кръвния серум и се вкарва във важните клетки през микроскопични отвори в техните мембрани. За да се осъществи това е необходимо повишено налягане. Приблизително така, както лекарите вкарват с инжекция лекарство във вената на болния, организмът вкарва вода в десетки билиони клетки едновременно. Водата и малко сол ще върнат кръвното налягане в нормата! Минералните добавки, необходими за задържане на вкараната в клетките вода, също ще предотвратяват повишението на кръвното налягане.
Усложнения: ако повишеното кръвно налягане не се признае за един от главните индикатори на обезводняването и се лекува чрез диуретици, които още повече обезводняват организма, след време това ще доведе до запушване с холестерол на сърдечните артерии и на артериите, носещи кръв в главния мозък. Резултатът може да бъдат сърдечни пристъпи и локални или масирани инсулти, парализиращи тялото. Сред другите последствия са бъбречните заболявания, уврежданията на мозъка и неврологичните разстройства като болестта на Алцхаймер.

Диабет 2
Специфика: диабетът при възрастните представлява още един начин за адаптиране на организма към силното обезводняване. За да осигури достатъчно количество вода за кръвоносната система и за приоритетните потребности на мозъка, организмът прекратява производството на инсулин, който отговаря за постъпването на вода в клетките. При диабет само някои видове клетки получават толкова вода, колкото им е необходима, за да оцелеят. Приемането на вода и неголямо количество сол в ранните етапи на диабета при възрастните може да обърне процесите назад. За връзката между обезводняването и диабета от първи и от втори тип се разказва подробно в моята книга „Тялото жадува за вода“.
Усложнения: ако диабетът при възрастните не се признае за усложнение от обезводняване, след време това може да предизвика обширно поразяване на кръвоносните съдове. В крайна сметка това може да доведе до гангрена и загуба на пръстите на краката, на ходилата и на самите крака. Друга последица са пораженията на очите и дори слепота. Хората с диабет от втори тип постепенно изпадат в инсулинова зависимост. За да контролират съдържанието на захар в кръвта, те са принудени да си инжектират инсулин.

Холестерол
Специфика: високото ниво на холестерола е индикатор, че се е задействала програмата за борба с физиологичното обезводняване в нейния ранен стадий. Холестеролът е материал, подобен на глина, запълващ отворите в мембраните на някои видове клетки, за да предотврати изтичането на необходимата за живота на клетките вода в циркулиращата наблизо кръв, която има по-силен осмотичен потенциал. Освен че холестеролът е материал за производството на мембрани на нервните клетки и на хормони. Той защитава от прекомерна загуба на вода други важни клетки, като им осигурява авариен запас от вода, вкарвана през мембраните. Съществува пряка зависимост между повишената чупливост на костите вследствие на извличането на калций от тях, от една страна, и равнището на холестерола, от друга, тъй като под действието на слънчевата светлина холестеролът се превръща във витамин D. Витамин D е необходим като стимулатор за изграждане на новата костна тъкан. Възможно е ускоряването на производството на холестерола да е един от начините за борбата на организма с остеопорозата. В едно от писмата ще прочетете как увеличеното поемане на вода е помогнало да се повиши плътността на костите средно с 10 %, а на бедрената кост, която трябва да бъде особено здрава – със 17 %.
Шумът, който се вдигна около така наречения лош холестерол, образуващ плаки по стените на артериите в сърцето и в други части на тялото, е абсолютно неоснователен и цели да се увеличат печалбите на акулите от фармацевтичния бизнес. Ние измерваме нивото на холестерола в организма, като вземаме за анализ кръв от вените на ръцете. Това е кръв, която тече много бавно по вените в посока към сърцето. Ако образуването на плаки беше свързано със способността на холестерола да полепва, тогава вените щяха да бъдат запушени с тях още повече, отколкото артериите, където кръвта се смесва много по-добре благодарение на по-високото налягане и на пулсиращото й движение. Но никой никога не е виждал холестеролът да запушва вените или да образува в тях плаки. Помислете за това! В действителност холестеролът изпълнява функцията на водонепроницаема превръзка, която предпазва стените на артериите от изтъняване и скъсване, които могат да възникнат при повишена плътност и киселинност на кръвта вследствие на обезводняване и намалено уриниране (когато урината става тъмна).
Усложнения: ако хората, чийто организъм се нуждае от увеличаване на производството на холестерол, за да изпълнява множество изключително важни функции, поемат препарати, понижаващи неговото равнище, това в крайна сметка предизвиква маса сериозни и опасни за живота проблеми, включително поражения на черния дроб, Холестеролът е абсолютно необходим за живота. Организмът няма да увеличава неговото производство, ако не изпитва действително остра нужда от него.

Депресия, синдром на хроничната умора, вълчанка, множествена склероза, мускулна дистрофия
Тези състояния се предизвикват от продължително хронично обезводняване. Те изчезват веднага, щом организмът започне да получава редовно необходимото количество вода и посочените по-горе важни вътреклетъчни минерали. При тези състояния задължителна част от програмата за лечение трябва да станат физическите упражнения. В поместените по-нататък писма неведнъж ще прочетете за невероятни резултати от използването на водата за борба с тези състояния, от чието споменаване ви настръхва кожата, а да не говорим ако фигурират във вашата диагноза.
Информацията относно това: как излекувах с обикновена водопроводна вода повече от три хиляди души със симптоми и клинични признаци на клинична язва е публикувана в “Journal of Clinical Gastroeneterelogy“ през юни 1983 г. На базата на този опит стигнах до извода, че хората, които трябваше да лекувам, са страдали от жажда и се убедих, че „болката“ в тялото се предизвиква от недостига на вода дори в случаите, когато това състояние се квалифицира като болест.

В научен преглед на „New York Times“ бе съобщено за това събитие, а информацията беше препечатана в много други вестници. Минаха двадесет години, а ние продължаваме да лекуваме стомашните киселини със силни антихистаминови препарати или с антиациди. Защо? Защото рецептата за вода, предписана на страдащия от болки пациент, не носи пари. Водата може да премахне болката, предизвикана от обезводняване, но системата на здравеопазването предпочита медицинските препарати, които превръщат пациента в „дойна крава“.
Поставих си цел да докажа научно, че моят извод за болката като индикатор за недостиг на вода в организма е правилен. Зададох си въпроса: защо фармацевтичната промишленост настоява да лекува пептичната язва с много силни антихистаминови препарати. Какво е взаимоотношението между хистамина и болката? От тези въпроси започна изследването ми.
Отидох в библиотеката на Пенсилванския университет във Филаделфия, където работех като научен консултант, за което съм безкрайно благодарен на професор Майкъл Литл, тогава ръководител на факултета по биотехнологии. Една от темите, които го интересуваха, беше структурата на слузта. Когато се запозна с резултатите от моето изследване, посветено на взаимовръзката между болката и водата, той внезапно намери разумен отговор на въпроса, който го вълнуваше. Слузта е съставена от 2 % твърда структура и 98 % вода, която попада в плетеницата на структурата и се задържа там. Той разбра, че биологичната функция на слузта е да служи като важен слой, който защитава откритите към въздуха мембрани от изсъхване. Дотогава специалистите по слузта фокусираха цялото си внимание върху двата процента твърд компонент и дори не се замисляха защо тази структура задържа водата.
Открих една много сериозна грешка в медицинското разбиране за човешкия организъм. Въпросът е в това, че функциите на организма се регулират не от твърдите вещества. Твърдите вещества се разтварят във водата, която ги пренася по системата на кръвообращението и предоставя енергия за химическите реакции, осигуряващи всички функции на организма. С други думи, главният регулатор на жизнената дейност на човека е водата; всичко останало е второстепенно. Ние знаем това инстинктивно по рождение, но на бъдещите медици се внушава съвсем друго.
Ако разглеждаме хистамина като регулатор на водата в организма, това ще промени цялата структура на медицината, ще я накара да се обърне с лице към човека и тогава физиологичното направление в науката ще победи. Но засега медицинската индустрия продължава безсъвестно и съзнателно да обвинява хистамина за почти всички смъртни грехове и произвежда множество химически препарати, които потискат и блокират неговата активност. Всички обезболяващи и противоалергични средства, антидепресанти и транквилизатори имат силни – преки или косвени – антихистаминни свойства. А водата като естествен антихистамин си остава несравнимо по-ефикасно средство от всичките препарати, взети заедно.
Последните изследвания на хистамина доказват, че в човешкия организъм той играе ролята на невротрансмитер, невромодулатор и осморегулатор. Когато чувството за жажда не може да бъде сигурен индикатор за клетъчно и хронично обезводняване на тялото (а между двадесет и седемдесет годишна възраст съотношението на извънклетъчното съдържание на водата в тялото към вътреклетъчното се променя от 0,8 до почти 1,1), бе установено, че за изпълнение на основните осморегулационни и дипсогенни функции на тялото отговаря хистаминът. Хистаминът стимулира клетъчната обмяна на катионите, която по всяка вероятност допълва функциите на водата в механизма на клетъчния метаболизъм. Освен това хистаминът е модулатор на биологията и функцията на лимфоцитите; Хистаминергичната система за регулиране и постъпване на водата инициира освобождаването на вазопресин, който от своя страна способства образуването на „душови мрежи“ или гроздовидни струпвания на отвори с диаметър 2 ангстрьома. Те могат последователно да пропускат през клетъчната мембрана само единични молекули вода, в резултат от което се увеличава потокът на вода, преминаваща през клетъчната мембрана. Тази функция има особено значение за осигуряването на микропоток с по-нисък вискозитет по микроканалите на аксоналната транспортна система. След кислорода водата е второто по важност вещество, необходимо за оцеляването на тялото. Освен това, тъй като сухотата в устата не е единственият индикатор за недостиг на „свободна вода“ в тялото, симптомът, предизвикващ прекомерна хистаминергична активност, като задейства „производството“ на хронични болки, също трябва да се разглежда като признак за дисбаланс на метаболизма на водата в тялото. Приемането на вода може да се окаже единственият естествен начин за регулиране и прекратяване на повишеното производство и освобождаване на хистаминс!. Продължителното използване на антихистамини при гастроентерологични, психиатрични и сезонни алергични обостряния като аналгетици или провъзпалителни агенти, когато функциите на хистамина за регулиране на потреблението на вода от организма не се отчита, а сигналите за обезводняване се маскират, може в крайна сметка да доведе до понижаване на регулацията на рецепторите на клетъчните мембрани, да наруши целостта и баланса на имунната система, а може и да промени в противоположна посока нейните действия, което от своя страна може да доведе до нови и постоянни изменения на стабилни физиологически ситуации, несъвместими с пълното и трайно здраве на пациента.
Опитите да се попречи на разпространението на информацията за водата и използването на двойния сляп метод за тази цел са позорни. Свойствата на водата като естествено лекарства не могат да се изследват посредством двойния сляп метод. С какво ще я сравнявате? Обезводняването не се проявява с един симптом или признак, а с комплекс от едновременно възникващи проблеми, които могат да се преодолеят с помощта на достатъчно количество вода.
На базата на водещата роля на хистамина в регулирането на водата и активната роля на водата във всички физиологични и метаболитни процеси — като хидролитичен инициатор на всички функции на разтворените вещества — бе направен изводът, че симптомите на жаждата са резултат от повишена активност на хистамина и свързаните с него механизми. Сред тези симптоми са астмата, алергиите и силните болки, например стомашните киселини, колитите, ревматичните болки в ставите, болките в кръста, мигрената, болките в мускулите и дори ангинозните болки. А тъй като активността на вазопресина и ренин-ангиотензин-алдостерона зависи пряко от активизирането на хистамина, тяхната роля за повишение на кръвното налягане се оказва част от програмата за борба с дехидратацията. Функцията им да вкарват вода в жизнено важните клетки налага налягането на постъпващата вода да бъде по-високо от налягането на осмотичното „изтегляне“ на водата от клетките на обезводненото тяло.
На базата на новия подход, който разработих в резултат на 22 години клинични и научни изследвания в областта на молекулярната физиология на обезводняването, и предложената от моите колеги смяна на парадигмата в медицинската наука, базираща се на признаването на хистамина за невротрансмитер, отговарящ за регулирането на водата в организма, с пълно основание твърдя, че 60 милиона американски хипертоници, 110 милиона хора с хронични болки, 15 милиона диабетици, 17 милиона астматици, 50 милиона с алергии и много други — всички следваха препоръките на д-р Валтин. Те чакаха да у сетят жажда. Ако знаеха, че водата е природен антихистамин и е най-ефикасният диуретик, съм сигурен, че тези хора щяха да бъдат избавени от мъките, предизвикани от здравословните им проблеми.
Твърде често хората заменят водата с течности, съдържащи кофеин, или с газирани, алкохолни и диетични напитки. И организмът страда от последиците, като заявява за опасната за живота жажда по най-причудливи начини.
На пръв поглед може да ни се стори, че между изброените по-горе болестни състояния няма никаква връзка. Но, повярвайте ми, зад тези начини на проява на недостига на вода в организма стои изключително ясна научна логика.
Предупреждение. Водата безспорно е лекарство срещу множество проблеми със здравето, но приемането на твърде голямо количество вода може да бъде също толкова опасно, колкото и приемането на твърде голяма доза от някое лекарство. Моля ви, не се опитвайте да се избавите от трайното и продължително обезводняване на организма за един или два дни. Човешкият организъм е огромен химически завод, на който му трябва време и цяла редица допълнителни материали, за да се върне отново към нормалния режим на работа. Организмът не е автомобил, който можеш да заредиш с бензин догоре и да изминеш още няколкостотин километра без проблеми. Вие трябва добре да се ориентирате в нюансите на неговата работа. Затова трябва преди всичко да получите максимална информация за него. Целта на тази книга е да ви разкаже какво може да се постигне. За да научите повече, трябва да прочетете и другите ми книги. От тях ще узнаете как да се включите в новия източник на знания за водата, за да можете по прост и естествен начин да си осигурите добро здраве и да живеете дълъг, продуктивен и щастлив живот.
Следват свидетелства на хора излекувани от лечебната сила на водата, които ще прочетете в книгата.

Солта, Бялото злато или Бялата отрова?

Думата сол (salt) произлиза от латинския термин „sal“. В миналото, на солта са казвали „бялото злато“, което е било причина за политически борби и войни. На римските войници са заплащали със сол, от където произлиза и думата „salary“ заплата. Солта е била много по ценна за оцеляване на хората, отколкото златото.

Каква сол използваме днес?
Това е предимно обикновена трапезна сол или така наречената готварска сол. Готварската сол е 95% натриев хлорид, а останалото са примеси като йод, стабилизатори на йод (като гликоза), алуминиев силикат, предпазва солта от абсорбиране на влага, който е силно токсичен за нервната система и още много други. Готварската сол се добива в солни мини и след това се рафинира, като повечето от минералите се премахват докато остане само натриев хлорид. Обикновено се продава йодирана. Тази сол е агресивна, изолирана и е една непълноценна съставка. По този начин натуралната сол с много минерали се превръща в натриев хлорид, който е една бяла отрова. Нашият организъм се нуждае от сол за да се поддържат флуидните нива в тялото ни. Дневната консумация на сол е 3-6 гр., което обикновено се препоръчва от лекарите. В миналото, като например ранните американци са консумирали дневно 20 гр. сол. Но понеже много от храните, които консумираме съдържат сол, за да се запазят, като например консервираните храни, туршии, колбаси, пушени и консервирани меса, сирена, а и освен това нашето тяло непрекъснато чувства нужда от сол поради неспособността на натриевия хлорид да участва пълноценно в клетъчните процеси, ние консумираме допълнително сол, като непрекъснато си досоляваме. Нашето тяло е способно да изхвърли чрез бъбреците максимум от 1.3 до 2 гр. сол на ден.
Организма ни разпознава трапезната сол като агресивна клетъчна отрова, не естествен примес и иска да я изхвърли, колкото се може по бързо, за да се защити. Това причинява претоварване на органите, които участват в отделянето. Понеже тялото ни не може да елиминира излишния натриев хлорид, то се стреми да го изолира. При този процес водните молекули обграждат натриевия хлорид и го неутрализират. За тази процедура от клетките се отнема перфектно структурираната клетъчна вода, за да се неутрализира натриевия хлорид. Това причинява смърт на дехидратираните клетки. Ако количеството на натриевия хлорид е все още високо се получава рекристализация на излишната сол, като тялото използва не разграждащи се протеини, за да произведе пикочна киселина. Тялото не може да се изложи на въздействието на тази киселина и тя се свързва с натриевия хлорид и формира нови кристали, които се депозират директно в костите, ставите, кръвоносните съдове и органите. Това е причината за ревматизъм, като артрит, подагра и бъбречни и жлъчни камъни. Рекристализацията е един естествен защитен процес на тялото, но ако това продължи дълго тялото се отравя от тези субстанции. Следствие от това са много симптоми и болести. Дехидрирането на клетките от своя страна води до целулит и обезводняване на тялото.

Каква сол тогава трябва да приемаме?
Морската сол обикновено се смята за нерафинирана сол понеже се добива от океана или морето чрез изпарение. Обикновено производителите не я рафинират, така съдържа следи от различни минерали, включително желязо, магнезий, калций, калий, манган, цинк, йод и др. За да я използваме трябва да бъдем обаче сигурни, че не е подложена на рафиниране. Натуралната морска сол е здравословен заместител на трапезната сол и съдържа повече от 80 минерали необходими на тялото да запази клетките. Една от най здравословните е Хималайската кристална сол, която съдържа 84 минерали и следи от метали. Тя се различава от каменната сол, но тук няма да се спираме на разликите и ползата от използване на Хималайската кристална сол.

Ползата от натуралната сол.
Според Д-р Батманжелидж (Dr. Batmanghelidj, M.D)
Тя е най добрия диуретик, играе жизнена роля за елиминиране на киселинността вътре в клетките, по специално мозъчните клетки (предпазва ни от болест на Алцхаймер). Никога не минавайте на диета без сол! Играе жизнена роля при бъбреците за елиминиране на киселинността и отделяне й в урината. Без достатъчно сол, тялото си повишава киселинността. Играе значителна роля при третиране на емоционални проблеми (депресия). Играе значителна роля за запазването на нивото сератонин и мелатонин в мозъка. Когато водата и солта извършват естествен процес на антиоксидиране и изчистват токсичните отпадъци от тялото, необходимите аминокиселини не се използват като химически антиоксиданти. Натуралната сол, според моето мнение е жизнено важна за предпазване от рак и за третиране на рак. Раковите клетки се убиват от кислорода. Те са анаеробни „организми“…дехидратацията, недостига на вода и сол потиска имунната система и способността на здравите клетки да се съпротивляват. Солта играе жизнена роля за поддържане на мускулния тонус и сила. Липса на контрол на пикочния мехур, което причинява не задържане на урината е вероятна последица от недостиг на сол. Солта е ефективна за стабилизиране на нередовно пулсиране на сърцето, точно противоположно на концепцията, че причинява хипертония (високо кръвно налягане) Солта е жизнено важна за регулиране на съня. Солта е жизнено важен елемент при третиране на диабет. Спомага за балансиране на нивото на кръвната захар и за производството на необходимия инсулин. Солта е жизнено необходима за генериране на хидроенергия във всички клетки на тялото. Солта е жизнено необходима за комуникационните и информационни процеси на нервните клетки. Солта е жизнено важна за абсорбиране на хранителните елементи в чревния тракт. Солта е жизнено важна за почистване на белите дробове от слузни наслоения и полепни храчки, по специално при асма, ефизема и кистозна фиброза. Солта е жизнено важна за почистване на катари и синусни запушвания Солта е жизнено важна при третиране на подагра и артрит. Солта е жизнено важна при третиране на мускулни схващания. Остеопорозата в много случаи е резултат от недостиг на вода и сол в тялото. Солта е абсолютно необходима за поддържане структурата на костите. Солта е жизнено важна за поддържане на сексуалността и либидото. Солта е жизнено важна за предпазване от разширени вени на краката и бедрата. Като правило, запомнете на всеки 10 чаши вода слагайте 3 грама сол, което е половин чаена лъжичка.
Използвайте нерафинирана морска сол.

Прочетете книгите на д-р Батманжелидж (Dr. Batmanghelidj, M.D), „Тялото жадува за вода“, „Ти не си болен, а просто жаден“ и други.
Сайт: http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=9778

http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com
Благословение и изцеление!