Звездата от сериала „Стъклен дом“ Елена Петрова е в мокрите сънища на повечето български младежи.
Звездата от сериала „Стъклен дом“ Елена Петрова е в мокрите сънища на повечето български младежи. Малцина обаче си спомнят, че еротиката на актрисата превзема екрана още в далечната 1994 година. Тогава Хубавата Елена дебютира в игралния филм „Граница“, изпълнявайки ролята на глухоняма циганка сред загорелите войници на една от граничните български застави, припомня „24 часа“. Тогава тя е само на 15 години, по време на снимките навършва 16.
Елена още е ученичка и участва в експерименталната паралелка „Студио 4ХС“ в 22-а софийска гимназия. Режисьор е Николай Георгиев, лекции изнася и самият Васил Михайлов. На пробни снимки за „Граница“ я води „едно приятелче“, както казва тя. Това е Мариан Вълев, вече определен за ролята на Красавеца. Режисьорите я одобряват.
Въпреки крехката си възраст и нулев актьорски опит Елена Петрова се справя с предизвикателството да играе гола в прегръдките на голи мъже.
„Елена беше наясно, че поведението й е драматургически вярно и необходимо за киноразказа и нямахме никакви проблеми с нея по време на снимките. Едно гък не каза“, припомни си режисьорът Християн Ночев.
Елена естествено се притеснява от голотата си и това налага любовните сцени да се правят в присъствието на малко хора. Може би най-тежка за актрисата е сцената, в която героят на Чочо Попйорданов разтваря краката й с автомата си. След края на сцената той мило казва: „Извинявай! Това е само кино!“
Голите сцени са снимани през ноември и на всичко отгоре трябва да ги вали дъжд. Докарват топла минерлна вода от Рударци, обръщат маркуча нагоре и падащата надолу вода имитира дъжд.
Един от дублите на любовните сцени се проваля заради пожарникаря. Той се заплесва по красивото голо тяло на Елена и отплесва маркуча встрани. За пожарникарския маркуч става дума.
Елена Петрова обяснява, че за нея по-голямото предизвикателство било да играе глухоняма. И дори вкарала в действие и пръстите на краката си. Разбрах – каза Елена, – че се чувствам по-добре, когато героинята ми няма реплики. Тогава използвам да „говоря“ по-изразително с очи“. /БЛИЦ
23/10/2010
