Автор: “Дойче Веле”
Веселина Кацарова е родена през 1965 г. в Стара Загора. Започва да учи пиано едва на четиригодишна възраст. През 1989 г. завършва Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” в класа на Реса Колева. Дебютира в Старозагорската опера с Хабанера от операта “Кармен” на Жорж Бизе. През 1988 г. Херберт фон Караян я открива за световната сцена и я кани да се присъедини към Виенската Щатсопера. По-късно в продължение на две години пее в операта в Цюрих. Ежегодно участва на престижния Залцбургски музикален фестивал. В репертоара на Веселина Кацарова са централните мецосопранови партии в произведенията на Моцарт, Росини, Верди, Белини, Берлиоз, Доницети, Хендел. Гастролира като гост-солист в оперните театри по целия свят. Живее в Швейцария. Оперната прима е призната за мецосопрано № 1 в света.
Веселина Кацарова разговаря след концерт с Румяна Таслакова от “Дойче Веле” в Кьолн, където българската звезда плени публиката с арии от „Алчина” и „Ариоданте” на Георг Фридрих Хендел.
В новия й диск и в концерта тази вечер най-силно ме въодушеви нейният невероятно жарък, пламенен и дълбок глас между мецосопран и алт. Тя е несравнима, мисля, че от мецосопраните няма никоя, която да може да стъпи на малкия й пръст”, казва германският критик Маркус Шверин за интерпретацията на Веселина Кацарова на арии от опери на Георг Фридрих Хендел. В разговора Кацарова разказва, защо е избрала именно тези арии.
Пея с изключителна дисциплина
Може би след Моцарт Хендел е един от най-изразителните композитори, с чиято музика съм имала възможност да се докосна. Изключителна музикалност, театралност, всичко, което един певец може да си пожелае. Хендел е един от най-големите гении за мен в музикалния свят. Музиката му е много актуална, много модерна музика, както и тази на Моцарт, естествено.
Кои композитори липсват още репертоара на Веселина Кацарова?
„Вече съм на 43 години и през всичките години съм се докосвала и до оперети като Офенбах, с Харнонкур съм правила „Перикол”, „Хубавата Елена”, тази година дебютирах с Кармен, макар че операта „Кармен” съм я пяла вече 10 години концертно, пяла съм всички арии и дуети. Ще имам дебют със „Самсон и Далила” в Дойче Опер в Берлин с Хосе Кура. Аз имам много щастие в моята професия, много шансове. Човек трябва да използва шансовете, възможностите, които му се предлагат. Аз живея с изключителна дисциплина. И може би ако някога ми е много трудно и ми идва малко нанагоре, както се казва на български, не съжалявам, защото … от нищо не идва нищо, както казват германците. Трябва човек да направи нещо, за да има и резултати.”
Да, дисциплина, но и талант.
Талантът е много основно нещо. Но за талант е нужна изключително голяма дисциплина, естетика, интуиция … За съжаление, наблюдавам при много мои колеги надскачане на възможностите.
Успехите не бива да водят до самозабравяне
Аз съм винаги предпазлива и съм критична към себе си. Най-трудното, което видях в тези години, е, че е по-лесно да се изкачиш до най-горе, в лигата на най-добрите, но е много трудно да се задържиш там. Изпитвам все по-голямо уважение към хора, които имат дълга кариера. И това са хора, които разсъждават какво правят, те не мислят само за днес, те мислят за утре. Какво биха изпели след пет години, какво биха изпели след шест години. Но за мен освен талантът е важна интуицията. Или я имаш, или я нямаш. Това не може да се научи, това е едно вътрешно чувство към нещата. Дори естетика … Защото ние пеем за хората.
След концерта на Веселина Кацарова в Кьолн музикалният критик Мариус Шверин възкликна, че тя има един прекрасен мецосопран, може би най-добрият в света. Как пази гласа си?
За мен драматичността не е в силата, а в чувството
То не е до пазене. Винаги съм внимавала какво пея, как пея. След един концерт трябва да продължавам да мога да пея. Човек не трябва никога да пее така, че да го боли гърло или да чувства, че това са последните тонове в неговия живот. Всичко е техника, но много държа на състоянието на чувствата. И за мен драматичността не е в силата. Не е във форте, не е в обема, а в чувството. Важно е дали хората вярват в това, което пея. Докоснати ли са – дори да не разбират италиански, френски или български… Не трябва да четат програмата, за да разберат за какво пея – за мъка, за смърт, за любов. Те трябва да разберат за какво става въпрос. Живея с голяма дисциплина. Не говоря много в деня на спектакъла. Трябва винаги да спя най-малко осем часа. И много малко алкохол, ако въобще – само през ваканцията. Моят глас е типичен мецосопран, класически, който с годините навлиза в един драматичен репертоар. Имах щастието в живота си да срещна големи музиканти, певци като Мирела Френи, Едита Груберова. Големите личности казват няколко думи, но те ги казват точно и ясно. Ако човек е умен, няма да ги забрави. … Една дълга кариера означава да се гради бавно репертоар и да се мисли за бъдещето. Вие ми зададохте въпроса, защо е свеж гласът ми? Защото аз искам да пея умно. Не знам дали пея умно за хората. Но аз трябва да бъда предпазлива и умна. И се стремя винаги, когато пея, да е красиво. За мен пеенето е красота. Не искам да демонстрирам красив глас, а всичко да е красиво, естетично сложено. Може би това е моята дефиниция за пеенето.
Залцбург, Лондон, Париж, Рим, Берлин, Чикаго, Ню Йорк, Виена – Веселина Кацарова пее във всички големи опери и на всички реномирани концертни сцени в света. А България, има ли планове да пее и в България?
Българската публика е най-добрата публика
Да, винаги пея с удоволствие в България. Това е парадоксът на нашата професия. Споделяла съм с мои колеги като Томас Хемсън, Чечилия Бартоли … Това е един феномен. Там, където сме родени, сме най-рядко. Аз си обичам много България. И колкото повече остарявам, толкова по-мила ми става тя. Но имаше един период в началото на първите ми години, когато бях повече известна в чужбина, отколкото в България. Човек излиза от там, откъдето е, за да го признаят и за да се върне – ако въобще го признаят – за да се върне с име. Американският певец Хемсън ми е разказвал, че има същата съдба. И Бартоли също. Доколкото знам, Бартоли пее най-малко в Италия. Аз съм пяла в България, но може би пет-шест пъти от 1989 г. Бих пяла там с най-голямо удоволствие. Българската публика е най-хубавата публика.
