Така наречените „Игли на Клеопатра“ са три обелиска в Лондон, Париж и Ню Йорк. Всеки един от тях е направен от червен гранит, като те са с височина около 21 метра, тежат по 180 тона и са покрити с египетски йероглифи. Въпреки че „иглите“ са автентични древноегипетски обелиски, наименованието им не е съвсем коректно, тъй като те не са свързани с египетската владетелка Клеопатра VІІ. Първоначално те са били изградени в египетския град Хелиополис по нареждане на Тутмос ІІІ, около 1450 г. пр.н.е. При създаването им е използван гранит от каменоломните край град Асуан. Надписите са добавени 200 години по-късно от Рамзес ІІ, в чест на неговите военни победи.
Обелиските са били пренесени от римляните през 12 г. пр.н.е., по време на управлението на Цезар Август (той е имал син от египетската царица, гъркинята Клеопатра) в Александрия и са поставени в Цезариума – храм, построен от Клеопатра в чест на Марк Антоний. С времето те са паднали и тази случайност им е помогнала да се съхранят в земята, а по-голямата част от йероглифите са останали неповредени от годишните условия.
През 1819 г. обелискът е подарен на Великобритания от Мехемет Али, вицекрал на Египет, роден в Албания, в чест на победите на Лорд Нелсън при сражението край Абу Кир и на Сър Ралф Абъркромби в сражението край Александрия през 1801 г. Въпреки че британското правителство приема този дар, то отказва да финансира транспортирането на обелиска в Лондон.
Така обелискът остава в Александрия до 1877 г. когато Сър Джеймс Еразъм Уилсън, изтъкнат анатом и дерматолог, финансира превоза с немалката за времето си сума от 10 000 британски лири. В същото време английският генерал Джеймс Александър, взимайки под внимание успехите на французите в превозването на египетските монументи, решава, че Англия не може да изостава от своя континентален противник и поръчва на английския инженер Джон Диксън да реши задачата с транспортирането на обелиска.
Обелискът е откопан от земята, където се е намирал около 2000 години, и е поставен в голям метален понтон, с дължина 30 метра и ширина 5 метра, създаден от инженера Джон Диксън. Към понтона са добавени кърма, рул, мачта с балансиращи платна и палуба. Този плавателен съд е наречен „Клеопатра“ и е трябвало да бъде отбуксиран до Лондон от кораба „Олга“.
Обаче по пътя плавателните съдове попадат в буря в Бискайския залив. Няколко дни по-късно понтонът е открит от шотландския параход „Фицморис“ и е откаран в испанско пристанище. Собственикът на „Фицморис“ връща обелиска на Великобритания срещу откуп от 2000 лири. На 21 януари 1878 г. обелискът пристига в Лондон, а няколко месеца по-късно е установен на северния бряг на Темза между мостовете Ватерло и Хангефорд.
От двете страни на „Иглата на Клеопатра“ са разположени два псевдо-египетски сфинкса, излети от бронз, върху които са изписани надписи с египетски йероглифи. Сфинксовете са обърнати към обелиска, а не са с гръб към него, за да го охраняват, което е грешка, допусната при поставянето им. На този бряг могат да се видят и други египетски украшения, като например крилати сфинксове по орнаментите на металните пейки.
Във фундамента на обелиска, в знак на уважение към древността, на този монумент е поставена така наречената „времева бомба“. Това е контейнер, в който са поставени предмети, характерни за ХІХ век с надеждата, че когато самият Лондон достигне на възраст Египет, евентуални бъдещи археолози ще открият тези послания на своите далечни предшественици. В този контейнер са поставени набор от монети, самобръсначки, четири Библии на различни езици, разписание на влаковете, както и 12 снимки на английски красавици.
На 4 септември 1917 г., по време на една от първите бомбардировки през Първата световна война, една от германските бомби пада в близост до обелиска. В памет на това събитие повредите по паметника не са реставрирани и могат да се видят вдлъбнатини от шрапнели, а също така напуквания в десния сфинкс.
рейтинг:
1
2
3
4
5
прочетен: 3927 пъти
(0) коментара
Съобщи за нередност
