Масова неграмотност, ниска квалификация и висока смъртност сред хората в най-активна възраст вещаят големи проблеми на трудовия пазар сега и в близко бъдеще. Това показва анализ на трудовия пазар у нас, направен от Българската стопанска камара (БСК) по проект, финансиран от оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.
Един от най-големите проблеми е увеличаването на неграмотността и влошаването на образователните характеристики сред младите. Всеки пети българин до 24-годишна възраст има по-ниско от средно образование и това е пречка за намирането на работа. През септември от почти 335 000 регистрирани безработни над 190 000 са без квалификация и специалност, а от тях към 95 000 са с начално и дори по-ниско образование. Продължително безработни са към 120 000 и 68.6% от тях са без квалификация и специалност.
Образователният ценз и квалификацията са пряко свързани с намирането на работа, се изтъква в анализа. През 2009 г. например коефициентът на заетост сред всички българи между 15 и 64 години е 62.6%, но за хората с висше образование той е по-висок – 72.7%, а за тези със средно образование е по-нисък – 61.6%. При гражданите с основно образование този процент е още по-нисък – 23.2%, а от българите с начално и по-ниско образование само 11.2% имат шанс да си намерят работа.
Проучване на НЦИОМ и БСК сред повече от 580 фирми показва, че 56% от мениджърите приемат липсата на квалифицирани кадри като пречка за развитието на фирмата. Липсата на добре подготвени кадри спира и инвестициите, тъй като фирмите с над 50% чуждестранно участие признават, че са затруднени в голяма степен да реализират своите програми точно поради недостиг на специалисти с висока квалификация.
Липсва мотивация за придобиване на по-висока квалификация и това вероятно трайно ще влоши качеството на работната сила през следващите 10-15 г., смятат от БСК. Неграмотността ще генерира голям контингент неквалифицирана и необразована работна сила в бъдеще, още повече че по данни на статистиката образователното равнище на родителите е много важен фактор за по-високата образованост на техните деца. В 84.1% от семействата, в които двамата родители са с по-ниско от средно образование, децата също остават необразовани. Докато в семействата с поне един родител с висше образование едва 0.8% от децата остават необразовани.
Авторите на анализа са забелязали и неблагоприятни демографски тенденции, които ще засегнат пазара на труда – всеки четвърти смъртен случай в България е на човек, който не е навършил години за пенсия. От всички преждевременно починали 18.2% са мъже в най-активната трудова възраст – между 40 и 59 г. „Увеличаването на смъртността сред по-младите поколения я превръща от естествен в социален процес. Тенденцията е много неблагоприятна на пазара на труда у нас, тъй като между 40 и 59 г. хората са придобили високи квалификационни умения и опит“, се отчита в анализа на БСК.
Въпреки че през 2009 г. раждаемостта достига равнището си от 1991 г. – 10.7 на хиляда, най-голямата през последните 18 години, през следващите години се очаква драстичен спад заради намаляващия брой на жените в детеродна възраст. За периода 2005-2009 г. те са с близо 78 000 по-малко, а за целия период на прехода са намалели с 293 593 най-вече заради намаляващия брой на момичетата на възраст до 14 г.
