Три часа бабички и лелки пред входа му чакат. Сивите панелки трепетно повтарят на Тотю гласът. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят по плочките криви и тела се блъскат, и псувни изливат. Бури подир бури! Рояк след рояк! Данчето Фандъкова сочи входа пак и вика: „Търчете! Ниски са цените!“ И ордите тръгват с викове сърдити, и „Банани!“ мощно въздуха разпра. Лидълът отвръща с други вик: ура! И с нов дъжд от лакти и псувни на майка лелки, пенсионери спират да се вайкат, влизат и се блъскат, без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред и гърди висящи на щанда да сложи и един банан повеч в торбата да положи. Бабичките блъскат. Лелките крещят, персоналът жално ги моли да спрат.
… Няма вече олио! Има хекатомба! Всеки банан меч е, всяко киви – бомба, всяка стока – удар. Всяка душа – срам. Свинско и сланина изчезнаха там. …. Персоналът тръпне, друг път не видели така да се блъскат овци подивели.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . И днес йощ кварталът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща срамът му дивен като някой ек от дупка на дупка и от век на век!
