Не вярвате ли много повече на идеите, до които сами сте стигнали, отколкото на онези, които ви поднасят наготово? Ако е така, не е ли неразумно да се опитвате да натрапите мнението си на другите?
Не е ли по-умно да изказвате предположения и да оставите другия сам да стигне до заключението. Никой не обича усещането, че са му пробутали нещо или че го карат да направи нещо. Предпочитаме да усещаме, че купуваме по свое желание и действаме според собствените си идеи. Обичаме да ни питат за желанията и за мнението ни.
Ето и един показателен пример:
Полковник Едуард М. Хаус има огромно влияние в националните и международните дела по времето, когато Удроу Уилсън е в Белия дом. Уилсън разчита на полковник Хаус за поверителни съвети повече, отколкото на членове на собствения си кабинет. Какъв метод използва полковникът, за да влияе на президента?
“След като опознах президента – казва Хаус, – научих, че най-добрият начин да му бъде внушена една идея е тя да му бъде подхвърлена между другото, но така, че да го заинтригува и той сам да започне да мисли върху нея. Първият път, когато се получи така, беше случайност. Аз бях отишъл при него в Белия дом и се опитвах да го накарам да приеме политика, която той явно не одобряваше. Но няколко дни по-късно, по време на вечерята, с изумление го чух да излага идеята ми като своя собствена.”
Може би Хаус го прекъсва с думите: “Тази идея не е ваша, а моя”? О, не, не и Хаус. Твърде умен е, за да го стори. Той не гони слава. Трябват му резултати. Затова оставя Уилсън да си мисли, че идеята е негова. Нещо повече, публично изтъква заслугата му.
Преди двайсет и пет века Лао-дзъ, един китайски мъдрец, е казал нещо, което е ценно и за нас – съвременните хора:
“Стотици планински потоци вливат водите си в реките и моретата, защото стоят по-ниско. Но те властват над тях. Мъдрият, който иска да бъде над другите, се поставя зад тях. Така, макар че мястото му е над всички, хората не усещат тежестта му; и макар, че е пред тях, това не ги наскърбява.”
Източник: Книга на Дейл Карнеги
