Няма нищо по – хубаво от едно спонтанно съботно пътешествие до едно тъй красиво кътче от родината ни! Главен виновник за събитието беше Мишока, само предложи „да отидем там…“ и аз бях с две ръце за. Така за един ден беше измислен плана и беше определено менюто и хоп в Събота вече бяхме натоварени във Бялото Фиатче – аз, Мишока, Мишата половинка и д-р Десов. Пътя е много лесен и удобен, от която и точка на България да тръгнете. Ако се тръгва от София се поема по главен път Е 79 Долни Богров, Горен Богров, Прохода Витиня, Ботевград, Осиковица, Ябланица, след това има избор по „обиколния“ път през Плевен или директно посока Ловеч, минава се през Български извор, Сопот. Ние лично минахме без да искаме по пряк път, второкласен е но иначе става без дупки и с малко движение, отбивката я намерихме без да искаме при село Микре на ляво, минава се през Соколово и Изворче и се влиза в Ловеч. Там трябва само да се кара по – бавно и да се следят табелите за Левски или в краен случай да питате, както направихме ние! Трябва да се хване пътя за Александрово. По принцип пътя е много хубав, не е натоварен, без дупки и с прекрасна природа като изключим нелицеприятните билбордове…Ние лично първо се отбихме до Деветашката пещера, поне да сме сигурни че нещо сме видели ако евентуално не намерехме водопадите! Моят съвет е ако ходите за един ден, първо да се отбиете до пещерата. На пътя има табела, на картата също е оказана къде се намира. След като се отбие от гладния път в дясно малко след това на един от завоите има стрелки към пещерата, в нашия случай и много паркирани коли. Един съвет от мен – пътя към пещерата е доста и е леко стръмен затова си вземете вода и удобни обувки, макар че аз успях и със сандалите…Ако обаче е валяло, помислете преди да тръгнете надоду, тъй като би било доооооста опасно и хлъзгаво!
Човек може да усети спокойствието на това място, особено ако има щастието да не слезе с голяма група, тъй като по пътя на долу срещнахме доста хора и чухме доста чужда реч. Жалкото е че подобни места са посещавани от повече туристи, от колкото от наши сънародници!
Разглеждането на пещерата отнема около 30 – 40 минути, тъй като реално се разглежда само входа и. Навътре в пещерата може да се влезе само с екипировка и професионален водач!
Село Крушуна е обозначено на картата, а и има и табели към него, така че е лесно за откриване. Когато обаче влезете в селото трябва да се движите по-бавно и да внимавате, тъй като табелата към Крушунските водопади и сложена на една ограда, най-вероятно от местните хора, на който им е омръзнало да упътват „заблудените“ граждани…! В началото на самите водопади има заведения за хранене, тоалетна и сувенири, а в селото може да намерите и къде да преспите, но за по – сигурно трябва да направите резервация седмица или две по-рано, особено в активния сезон. Разбира се има и удобни места за къмпинг. В началото на пътеката има бариера и се плаща „вход“ от 1 лев. Така и не разбрахме защо е този вход, но силно се надявам събраните пари да се използват за почистването на пътеката и наоколо, тъй като за съжаление хората да доста недобросъвестни в това отношение. По принцип прехода нагоре към най-високия водопад не е особено труден, но трябва да се има предвид, че се изкачват стълби, които на места са доста стръмни и трудни! Като цяло обаче, човек остава без дъх пред величието на природата…
Разбира се не липсват и местни обитатели…
Той обаче е толкова навикнал с постоянния поток от хора, че не избяга, а дори позираше доста дълго време и с интерес разглеждаше „гостите си“. Разбира се имаше и катерички, но те са доста по плашливи и предпочитат короните на дърветата.
Преходът отнема около час час и половина. Когато се стигне почти до най-горната точка се открива една невероятна гледка към най – високия водопад и към областта като цяло.
Има и нещо като полянка, където може да се направи пикник след изкачването – повярвайте ми храната е дваж по – вкусна сред тази природа. Разбира се студените води на водопада са идеален хладилник за бирата и другите напитни. Има и нещо като беседки, които в типично наш стил с „изрисувани“ с всевъзможни „йероглифи“
Разбира се няма нищо по-хубаво да се постеле едно одеалце и направо на земята да се разположи човек, само на метър от водопада!
Само не трябва да се забравя, че човек трябва не само да се наслаждава на тази дивна природа, но и да я пази – от пожари и от замърсяване, защото за съжаление хората все още нямат навика да си прибират боклуците и често могат да се видят захвърлени кутии от цигари и пликчета. Добре е обаче че се намират и добро съвестни хора, които след като си направят „купона“ си събират боклуците…
А тук има още много снимки от това китно местенце, което всеки един трябва да посети….
