Емил Пенчев и неговият стенопис
◊ СЪБИТИЕТО
По случай 53-годишнината на кърджалийското СОУ „Йордан Йовков” и 130-годишнината на неговия патрон писателят-поет, художник и скулптор Емил Пенчев създаде във фоайето на школото уникален стенопис, пресъздаващ любовта на Орфей и Евридика.
Първото нещо, което децата ще виждат на влизане в родното училище, ще бъде тази мистична и митична прегръдка между легендарните герои и то на фона на възнесенския син цвят. Този, който ни отпраща във вечния свят на възвишеното и сакралното, сподели вълнението си изпълнителят на стенописа „Прегръдката на Орфей и Евридика” Емил Пенчев. Творецът, който е събрал на едно място на пръв поглед несъчетаемото – традиционното и новаторското, финеса на детайла и размаха на стилизацията, лириката и сатирата, мистиката и гротеската. Затова пък точно това го прави оригинален и неподражаем. Добре, че има още такива училища, такива учители и директори, като директора на въпросното школо Недялка Кюпрюджиева, които са загрижени за възпитанието на децата чрез изкуство.
◊ ИНТЕРВЮ С ХУДОЖНИКА
– Знаем, че човекът е създал боговете си, че те са творения на духа му. Вероятно това е неговият способ да се извисява, не смяташ ли, Емо?
– Засега човекът, в своето несъвършенство, все още се уповава на Бог, на този универсален космически разум. И все още вижда в Него идеала си за нравствена справедливост и духовно израстване. И не е толкова важно докъде е стигнал, а да остане в този път.
– А дали пък вървейки по този път, човекът е създал и образа на собственото си величие, за да се преклони пред него?
– Дори и да е така, тук вече е важен и резултатът. Човекът винаги е носил един визуализиран рефлекс за Божеството, за да може да общува с него, макар и това да е било на едно по-примитивно ниво. Но затова пък, създавайки тази своя антропологична версия на Бога, е създал и най-високите образци на изкуството.
– И рожбите на ума му са следвали тези на духа му…
– Да, от тотема, през политеизма е стигнал и до идеята за Единния Бог. В най-ранните си етапи на развитие човечеството е създало на основата на респекта и страха от природата примитивните култове. А по-късно идват и религиите в по-извисен план.
– Тази градация, несъмнено, се вижда и в изкуството. Виждаш ли в него съвременната форма на свещенодействие?
– Тук бих могъл да кажа, не само вярвам, а знам, че е така. Достатъчно е да погледнем най-високите образци в изкуството (в архитектурата, пластичните изкуства, музиката, театъра, литературата…), за да сме сигурни в това. И безбройните знайни и незнайни творци–великани са се вдъхновявали именно от божественото, за да стигнат и до своето духовно величие.
– Има ли изкуството, според теб, силата да надвие хаоса в душите на хората и да свали на земята създадения от него идеален свят?
– Това може да стане само с добрата воля на хората, които държат лостовете на властта в световен план. За съжаление, сме съвременници на най-хаотичната промяна в ценностната система, на тотална бездуховност, насилие, груб материализъм и дирижиран хаос.
– С твоя стенопис „Орфей и Евридика”, един възвишен апотеоз на Любовта, сякаш още веднъж казваш, че тя е истинският контрапункт на днешния духовен срив…
– Няма по-светъл олтар и по-човешки дар от любовта. И тъй като Бог е Любов, то и тя, като Него, ще бъде вечна, независимо от опитите за нейното принизяване, условно наречено от нас сатанизъм. Но всеки, който застава срещу нея, т.е. срещу Бога и Природата, получава своето възмездие. В същото време обаче, колкото и мощна и велика сила да е Любовта, тя може да бъде и много крехка, като цигулка Страдивариус, забравена между контейнерите на гарата…
– Но това не само че не пречи, а дори помага на изкуството и на твореца да възвестява чрез своя дух любовта и да сътворява така желаната нова действителност…
– Това много зависи от конкретния творец, но когато той и изкуството въобще носят позитивни послания, то в някаква степен те се явяват като проводници и посредници на Бога за установяване на Божествената хармония.
