Притча за вярността
В една страна живели трима велики воини. Те били прочути с геройствата си, затова всеки деспот искал да има верността им. Един от деспотите бил най – силен и искал да вземе празния трон на страната за себе си. Той поканил воините, за да ги убеди да се присъединят към каузата. Когато те дошли, той им казал:
– Ако дойдете с мен и народът ще ме подкрепи, защото ви вярва. Тронът не трябва да е празен, няма да има мир, докато не се намери кой да седне на него. Аз съм най – силен и ще завзема трона с най – малко кръв.
Първият воин извадил меча си и го положил в краката на деспота:
– Аз съм верен на теб и ще помогна да завземеш трона, за да няма повече скръб в страната ни.
Вторият воин извадил меча си и отдал чест:
– Аз съм верен на каузата на мира и ще воювам заедно с теб, докато ти не ѝ измениш.
Третият воин останал неподвижен. Казал:
– Аз съм верен на себе си.
Случило се така, че в началото на битките деспотът побеждавал една войска след друга, покорявал деспотствата едно по едно. Срещу него скоро се съюзили всички останали деспотства и пратили войска, три пъти по- голяма от неговата. Деспотът въоръжил селяните и иззел добитъка им, и реколтата. Селяните възстанали и той ги подложил на сеч. Тогава вторият воин се хвърлил да убие деспота, но на пътя му се изпречил първият воин, който го посякъл.
На другия ден двете войски се срещнали. В разгара на битката пристигнал третият войн и се счепкал в двубой с деспота, докато първият предвождал контраатаката. Третият войн убил деспота, докато първият войн победил войската на противниците му и ги накарал да хвърлят оръжие. Войниците от двете войски паднали на колене и се заклели във вярност на третия войн, а той станал цар. Управлявал дълго и в страната царял мир.
Първият войн изчезнал. Някои казват, че и досега броди из страната в търсене на господар.
