Търговски регистър – пито, платено
Една от промените в закона за Търговски регистър гласи, че той трябва да стане платен с идеята, че така ще се извършват по-малко злоупотреби. Възниква въпросът, ако някой иска да направи измама и да открадне нечии данни, 5 -10 лева такса биха ли го спрели?
От друга страна превръщането му в платен регистър, уронва правата на потребителите за достъп до информацията, на така наречената единна, публична база данни. Ако достъпа се извършва само с електронен подпис или кредитна карта, то какво се случва със свободния достъп? Третият вариант за достъп е, ако се отиде на място и се направи справка, но защо изкуствено трябва да се предизвикват опашки? Защо българската администрация е свикнала за всичко да й се ходи на крака и да има много, ама много дълги опашки, които да изнервят и така или иначе претрупаните чиновници.
Ако достъпа стане платен, ще си извършва двойно плащане за една и съща услуга. Плащате държавна такса за регистрация на фирма и след това се заплаща за справка, за да се види, че документите са обработени без грешка. Приходите от тези такси, ще отиват в Агенцията по вписванията, която трябва да се преоформи на Сдружение с нестопанска цел или на Еднолично Дружество с ограничена отговорност.
Другото предложение е да се заличават личните данни на собствениците, което нож с две остриета – защо да си виждат личните данни на хората управляващи бизнес, но от друга страна се губи свързаността на фирмите. Чрез проверки през сайта на Търговския регистър са извършени много разследвания на журналисти за измамни и корупционни практики, ДДС нарушения и препродавания на фирми.
Валидацията за достъп чрез електронен подпис или кредитна карта, освен ограничение на достъпа, може да показва кой, кога и защо е проверявал досието на дадена фирма. Така че със защитата на личните данни се приключи в зародиша на идеята за регулиран и следен достъп.
Както ни е известно няма безплатен обяд, защо да има безплатен достъп?
