Автор: БеланогаВ нощта на Коледа земята е по-премръзнала и скована от всяка друга декемврийска нощ. Снежинките се реят из въздуха като леки, пухкави перца. Те допълват и продължават да допълват вече насъбралата се снежна покривка. Всяка оцеляла тревичка се е прегърбила и търпи този тежък за нея товар. Дърветата са голи, загубили веселата си, топла и шарена премяна. Макар и в скучни студени цветове, те са уникални с всеки клон, с всяка гънка на кората, с всеки извит корен, забил се здраво в ледената земя.Студът, в разцвета на могъществото и силите си, обикаля и прониква навсякъде. И макар и невидим като призрак, той се усеща от всички.Този красив коледен пейзаж навява тъга и самота. Няма го слънцето милващо с топлите си лъчи и заслепяващата си усмивка. Усеща се липсата на лястовиците, които през другите сезони весело чуруликат, кацнали на дърветата, и изпълват въздуха със своите песни. Единствено врабецът е тук, сгушен някъде и премръзващ от студ. Чака трошица от коледната погача.И все пак тази коледна нощ е обичана от всички.
