В театъра на големите уши
Публикувано от Ivan Bedrov на 6 яну 2011 в категория някои мисли | 30 коментарa
Поредният епизод от “Голямата ченгеджийница” не изненада никого. Обнародваните записи от разговори на шефа на митниците с министъра на финансите и неговия заместник са любопитно четиво за всеки, който е изкушен от политическите интриги. Използваните квалификации имат само клюкарска стойност. Споменатите конкретни случаи трябва да бъдат проверени от правоохранителните органи. За нас, гражданите, остават няколко извода:
1. Всичко се записва и всички знаят за това
Разпространените разговори на Танов с Дянков и на Танов с Горанов може да стигнат до нас по няколко начина. Възможно е да са направени със специални разузнавателни средства от службите, а след това да са били изнесени навън. Възможно е да са направени от някоя друга структура, която не е част от държавата. Т. е. или чужда служба, или някоя бандитска структура. Възможно е и някой от участниците в разговорите да е записвал разговорите без знанието на другите. Нито един от тези варианти обаче не е законен. Още по-стряскащо от нарушението на законите е примиряването с това. Участниците в разговорите знаят, че са подслушвани, и намират това за напълно нормално.
2.Това не е журналистически удар
Никой не трябва да си прави илюзиите, че този случай показва силата на медиите. Това е безсилие. Вероятно много малко колеги ще се откажат от подобна подхвърлена информация. Вероятно и не трябва. Задължение на медиите обаче е не само да разпространят тези записи, но и да разграничат много ясно законното от незаконното. Очевидно т. нар. компетентни органи невинаги го правят. Някои детайли от разговорите може и да стряскат, но детайлите не са толкова важни, когато не виждаш цялата картина. За съжаление тя все повече започва да прилича на битка между едни контрабандни босове и други.
3.Дори и те осъзнават, че са некомпетентни
Стряскащи са оценките, които си разменят представителите на властта. Никой не очаква от тях да си говорят като английски джентълмени, но пренебрежителното и подигравателно отношение към качествата на колегите прави впечатление. Цитираните примери наистина говорят за некомпетентност. Самите представители на властта осъзнават колко случайни и неуки хора има между тях.
4.Проблемът остава недокоснат
Тези записи описват премиера като мълчалив балансьор, който не взима страна в интригите между двама министри, за да запази мира. Похвално е. Но докато запазва мира между непонасящите се, проблемът с контрабандата остава неразрешен. Непризнат и недокоснат.
коментар от в.Пари
