Шпагат между два свята

1
Добави коментар
sineva
sineva

Редица германски издания информират за нуждата от болногледачки в страната. Рядко обаче публикациите поставят акцента върху житейските трудности, с които се сблъскват източноевропейските жени, дошли в Германия да гледат болни и възрастни. Ето какво пише по темата агенция ДПА:

Докато за персонал от германска фирма, който полага 24 часа в денонощието грижи за болните, се заплаща месечно между 6 и 8 хиляди евро, то българки, полякини, румънки или украинки получават едва по около 1500 евро за същата дейност.

Готови на саможертва

Тези жени напускат собствените си семейства – оставят децата, мъжете си и родителите си. Грижите около децата им в родината поемат най-често бабите, тъй като повечето източноевропейски бащи не са готови да влязат в ролята на майката.

24 часа в денонощието, 7 дни седмично = 1500 евро месечно

За сметка на това съпругите им в чужбина се грижат за домакинството на своя работодател, а от разстояние продължават да координират и семейния живот у дома, било чрез телефон, и-мейл или скайп. „По този виртуален път майките се опитват да предават на своите деца чувството за близост, каквато обаче липсва”, посочва професор Хелма Луц. Въпреки това тези жени често се сблъскват с обвинението за „жестоката майка“.

В момента над 100 хиляди източноевропейки работят в Германия като болногледачки. През 2009 в германската централа за търсещи работни места от чужбина са се били записали само 1571 чуждестранни болногледачки. Поради това професор Хелма Луц говори за „сива зона в болногледачеството“. В този бранш чужденки работят без каквато и да било осигуровка. Те нямат лоби, което да ги подкрепя, за да ползват от работодателя полагащите им се права.

Болните болногледачки

Изоставени сами с проблемите си тези жени с времето заболяват психически и физически. Поради това социоложката Андреа Нойхаус настоява да се изготвят конкретни правила и алтернативи за източноевропейски болногледачки.

„Има нужда от обществен дебат за тяхната работа и за цената на полагания от тях труд“, смята професор Хелма Луц. „По тази проблематика правителството не казва нищо“, добавя Луц.