Какво дефинира пола ни? В разгорещените дискусии се включи дори папата
Може би родителите ми са направили грешка, като ми позволиха да гледам „Козият рог“ още в невръстните ми години. Но по-вероятно никой не е подозирал, че образът на Мария ще ме завладее толкова силно. Разбирах малко от сюжета, и единственото, което остана в главата ми, бе – можеш да пораснеш като момче, дори да си родена момиче.
Не ме интересуваха мотивите на бащата във филма да огледа дъщеря си по този начин. Нямах спомен и за изнасилването на майката на главната героиня – изглежда тогава всичко това ми се е сторило като незначителна подробност. Удобно пропуснах да забележа и как Мария открива любовта и в нея се пробужда жената – склонна повече към нежност, отколкото към насилие.
Трябваше отново да гледам края на запленяващата приказка на Николай Хайтов, когато моята собствена женска природа почука на вратата. Късо подстриганата хулиганка вече гледаше на себе си – и на момчетата, от друг ъгъл. Аз обаче твърдо се противях на порастването и исках да остана момче. Панираните ми родители дори решиха да ме заведат на детски психолог.
Дали опитите ми да мина под дъгата въобще са имали някакъв шанс? По никакъв начин – поне според психоложката, с която разговарях тогава. Тя се оказа мъдър човек и без да оказва натиск или да звучи поучително, успя да ми помогне да приема даденият ми от бога пол – ако не с възторг, то поне без възражения.
Ами ако тя се бе оказала последовател на теорията за половете (станала популярна с чуждата дума джендер)? Според тези учени глави, полът се определя не от билогични дадености, а от възпитанието. Защитниците на тази спорна теза изтъкват, че децата от малки са окуражавани да приемат определен модел на поведение, който отговаря на социалните очаквания към тях. Наистина,
малцина майки ще купят кукла Барби на сина си,
а момиченцата, играещи си с автомати и пластмасови мечове, са рядкост. Дали наистина ако историята с Мария бе факт, тя би загърбила жената в себе си завинаги?
За повечето от нас, спорът донякъде напомня дебатите за кокошката и яйцето. Дори и момиченцата като мен, които са обичали повече футбола, отколкото куклите, всъщност никога не са подлагали сериозно половата си определеност на съмнение. В повечето случаи, нямаме причини да се питаме дали особеностите в поведението ни се дължат на възпитанието, или са вродени. По-практична ни изглежда темата как да се разбираме и да комуникираме пълноценно със своя партньор, отколкото да дълбаем за причините, довели до разликите между нас.
Именно затова психологични трудове като бестселъра „Мъжете са от Марс, жените – от Венера“ печелят неувяхваща популярност.
Светът обаче се променя и съвременният човек бързо се научи да подлага всички аксиоми на съмнение. Въпросът за половата определеност излиза на преден план с развитието на феминизма, и се превръща в поле за жестоки дебати, тъй като
засяга скандални теми като промяната на пола и хомосексуалността
Джендер теорията отдавна излезе от страниците на академичните трудове, за да залее списания и интернет блогове с ожесточени, понякога дори достигащи до агресивност спорове.
Сред основоположниците на горещата теория е американският философ Джудит Бътлър, професор по реторика и сравнителна литература от университета в Бъркли, Калифорния. Книгата ѝ „Безпокойствата около родовия пол“, издадена през 1990 г. и преведена на български тринадесет години по-късно, надмина 100 хиляди екземпляра тираж и превърна авторката си от академик в популярна звезда на пост-феминизма.
Основната идея на Бътлър е, че категориите като „мъж“ и „жена“ трябва да се разбират като
повторение на определени действия, а не неизбежни абсолюти
Тя предупреждава, че феминисткото движение не може да разчита на специфично непроменяемо определение на „жена“, тъй като подобен подход би бил непродуктивен и окуражава сексизма.
Днес в сферата на джендер теорията работят не само представители на хуманитарни дисциплини като литературата, но и специалисти от други социално-научни области като антропология, социология и психология.
Сред теоретиците, прочули се с работата си по теорията за половете, влизат Елен Сиксу, Дона Харауей, Евелин Фокс Келът, Ив Козофски Седжуик, Симон дьо Бовоар и много други. Малко е известно, че сред учените
със значителен принос в тази сфера е и българката Юлия Кръстева
Въпреки че трудовете на родената в Сливен феминистка са критикувани от светилото на джендер теорията Джудит Бътлър, работата на Кръстева се посреща с аплодисменти от мнозина представители на академичните среди.
За това свидетелстват множеството ѝ отличия – освен че е доктор хонорис кауза на много висши учебни заведения, сред които Университетът в Байройт и Софийския университет, тя е носител и на ордена на Почетния легион. Преди няколко години норвежкото правителство я награждава с еквивалента на Нобеловата награда при хуманитарните науки – Холберговата награда.
Въпреки ожесточените спорове и приноса на толкова талантливи учени в областта на джендер теорията обаче,
дебатът „възпитанието срещу природата“
не дава никакви признаци да стихне в скоро време. Напротив – той само се ожесточава. Като цяло, теоретиците са склонни да приемат, че повечето различия в поведението на мъжете и жените се дължат именно на заучени модели на поведение. Нещо повече – тази гледна точка се превръща в единствения политически коректен възглед в много държави и социални прослойки.
Психологът Майкъл Бейли от Северозападния Университет в САЩ например бе подложен на тормоз от страна на защитници на транссексуалното движение, след като в трудовете си изказва мнението, че мъжете, желаещи да сменят пола си, базират решението си не на биологични императиви, а на еротичен фетиш. Макар и не в толкова агресивни крайности като случаят с Майкъл Бейли,
правилата на новата теория се налагат и в ежедневието
Българските емигранти, живеещи в Америка например, вече са открили, че отвъд океана не е безопасно да споменаваш не само за психологическите, но дори за физиологически разлики между двата пола. Невинни на пръв поглед реплики от рода на „мъжете са физически по-силни от жените“ могат бързо да ти навлекат етикета „сексист“.
Все пак, учените не отричат, че съществуват разлики в размера и структурата на мозъка при двата пола, което може да се окаже доказателството, че поне отчасти различното ни възприятие за света е предопределено по рождение.
Може би е неизбежно, че в този толкова разгорещил се спор за това кое ни определя като мъже или жени се включи и главата на католическата църква. В новогодишната си реч, изнесена пред висшите служители във Ватикана в края на 2008 г., папа Бедендикт XVI заяви, че да защитим човечеството от деструктивното размиване на половите роли е толкова важно, колкото и да спасим дъждовните гори.
Според папата, джендер теорията е опасна
и може да доведе до самоунищожението на хомо сапиенс. Както може и да се очаква, това изказване бе посрещнато на нож от хомо и транссексуалните активисти, за които работата на Джудит Бътлър и нейните последователи е ключът към разбирането на малцинствата и толерантността към тях.
Независимо дали преди сме си задавали въпроса кое определя поведението ни и самоопределението ни като мъже или жени, едно е неоспоримо – трудно можем да коментираме теорията за половете, отхвърляйки личните си емоции настрана. Затова работата на теоретиците в тази област ще продължи да повдига повече въпроси, отколкото да дава твърди отговори. И дебатите ще продължат. Както и споровете за кокошката и яйцето, между впрочем.
