Царевица-мутант ни докарва рак и стерилитет
С помощта на генното инженерство растения, животни и други организми могат да придобият характеристики, които те никога не могат да получат по естествен път, а и никога не са притежавали.
Хрупащите като ябълки твърди и кухи ягоди, които и тази зима заливат пазарите ни, са инжектирани с гени от арктическа риба, които ги пазят от измръзване. Гени на паяк се вкарват в коза, за да може козето мляко да съдържа протеина на паяка и да се използва за производството на бронежилетки. Гените на медузата правят носа на свинята да свети през нощта. Човешки гени се вкарват в царевица за производството на спермицид…
Безопасно ли е това?
Генномодифицирана царевица, която причинява стерилитет у хора и свине и рак на лимфните възли, се внася и засажда нелегално в България, въпреки законовата забрана.
Зърнената култура е от хибрида Раундъп реди и се третира със скандалния хербицид Раундъп, който унищожава всичко живо над и в почвата, като щади само „приятелската“ царевица. Тези твърдения Светла Николова от сдружение Агролинк, честно казано ми се сториха пресилени и ако не ги бях чул с ушите си, бих ги сметнал за пресилени от журналистите. Думите на Николова обаче потвърдиха и от екосдружението За Земята и заявиха, че имат доказателства, снимки и филмови материали.
После разбрах и подробностите, пак от природозащитниците. През последните няколко години в България, без официално да се уведоми обществеността, са отглеждани пионерни култури на американския биотехнологичен гигант Монсанто, които са на десетки хиляди декара.
„Лабораторията на SGS във Варна, с която поддържаме връзки, е доказала редица случаи на нелегални насаждения от генномодифицирана царевица“, твърди още Николова. Потърсих за коментар и лабораторията, но оттам отказаха конкретика заради вътрешните си правила.
Както е добре известно, Монсанто има интереси в България и финансира разработки на генномодифицираните организми (ГМО) в Костинброд. „Корпорацията Монсанто, чрез директно финансиране на разработки на института в Костинброд, плаща за тези генномодифицирани организми, казва Теодор Тодоров, член на управителния съвет на сдружението За Земята.
„Генномодифицираната царевица на Монсанто от сорта МОН 810 и кравите не я ядат. В това отношение ние, хората сме доста по-нехайни и наивни“. Около това се обединиха експертите от Агролинк. В официални документи на австрийското правителство от 2009 г. се твърди, че проучванията са доказали причинявания от МОН 810 стерилитет.
Как да разпознаем бавната отрова
ГМ царевицата трудно може да бъде разпозната, тя външно не се отличава по нищо от нормалната царевица. Според познавачи обаче зърната ѝ са по-бледо жълти, коментира Светла Николова. През първите години насажденията от такава царевица могат лесно да бъдат разпознати, защото междуредията са идеално чисти от плевели и вредители. Отдалеч изглежда, че царевицата е засадена на самолетна писта. Добивите тогава са рекордни. С течение на годините обаче плевелите и вредителите „свикват“ с хербицида и добивите спадат.
Според Агролинк опасната царевица имала доста по-различни вкусови качества от нормалната. За съжаление те вече не могат да хванат края на площите у нас, на които се отглеждат ГМ мамулите. Пикът е бил след 2001 г., когато много земеделци се подлъгали по рекламите за рекордни добиви и лесно отглеждане. От 2005 г . обаче интересът към ГМ царевицата спада, но проблемът остава, констатират те.
При тоталната забрана, след последните поправки в закона, вероятно площите силно са намели. Другото обяснение е, че МОН 810 не може да се възпроизвежда, т.е. няма как да засееш нивата си с добива от миналата година.
Все още полета с ГМ царевица у нас има, твърдят хората от Агролинк. Царевицата се гледа за износ, заради по-високите цени и заради пропуск в закона, който разрешава износ единствено с предварителна регистрация на задграничния купувач.
Немски журналист се изправи срещу Монсанто
Хербицидът Раундъп е опасен, предупреждава германски журналист. Съединението глюфосфат може да причини стерилитет при свинете и при хората, алармира Манфред Ладвиг от германската обществена телевизия ARD при представянето на филма „Отровата, която се продава“.
ГМ царевица на Монсанто LY038 съдържа повишено количество на аминокиселината лизин, която в процеса на готвене или преработка произвежда токсични съединения, причинители на Алцхаймер, диабет, алергия, рак и преждевременно застаряване.
Директорът на Монсанто в немския филм откровено си казва, че неговата компания „не се занимава с безопасността на ГМ храните. Нашият интерес е да продаваме колкото се може повече.“
Хербицидът Раундъп (Roundup), който съдържа глюфосфат (glyphosphate), продължава да се рекламира в Европа, понякога и по национални медии. Ладвиг е интервюирал фермери в САЩ, между които Джери Розман, които се оплакват, че след като са давали на свинете си храни, обработвани с продукти на Монсанто, те са престанали да се размножават и фермите са фалирали.
Монсанто е най-големият в света производител и износител на химически торове, пестициди, хербициди и генномодифицирани храни.
Проф. Винсент Гари от сектора за околна среда и медицина в Университета на Минесота е направил изследване, с което установява, че сперматогенезата на фермерите, които обработват реколтата с пестициди на Монсанто, е намалена. Заради тези изследвания секторът на проф. Гари е закрит. В същото време лекари в Швеция са установили, че сред фермери, използвали продукти на Монсанто, нехочкиновият лимфом (рак на лимфните възли) се среща 2 пъти по-често, отколкото сред останалото население.
Глюфосфатът е основна съставна част на много продукти на Монсанто, не само на Раундъп, допълва картината проф. Мария Златева, биотехнолог. В България Раундъп се рекламира усилено в продължение на години. Ние получихме данни от най-голямата американска неправителствена организация Приятели на Земята, че той е канцерогенен, казва проф. Златева.
Филмът на германския журналист, за който става дума, е продължение на предишната му лента Генната конспирация, представена също за първи път на екофилм фестивала Зелена вълна – 21 век преди две години. И в двата филма Ладвиг открива много тесните контакти на Монсанто с администрацията на Буш, и най-вече с Агенцията за храните и лекарствата (FDA).
Ефектите и начините на въздействие на диоксина, по-известен като Orange Agent на Монсанто и използван преди повече от 40 години за обезлистяване на джунглите във Виетнам, все още не са напълно проучени. А днес гигантът залива пазара с нови продукти, чието действие и странични ефекти върху здравето на хората тепърва ще бъде проучвано, напомня филмът на Ладвиг.
Опитът на България
В България е отглеждана, след официално разрешение на Министерство на земеделието и горите, ГМ царевица на следните площи: през 1999 г. – 130 хил. дка, 2000 г. – 190 хил., 2001 г. – 64 хил., 2002 г.– 22 хил. и през 2003 г. – 21,195 хил. дка. Освен това не са били спазвани необходимите буферни зони между ГМО и другите полета.
Площите са намалени след скандала със замърсени насаждения на конвенционална царевица и проблемите, създадени на завода за царевични продукти Амилум в Разград. Заводът търпи загуби, тъй като в Европа отказват да купуват продукция, замърсена с ГМО. Разрешенията за култивиране на ГМ царевица са издавани само за извършване на полеви опити, със забрана за продажба на реколтата в България.
По това време още нямаше закон за ГМ храни и страната прие експериментално производство на семена от каталога на един от най-големите производители на ГМО Монсанто. След дълги дискусии през 2005 г. парламентът прие закона за ГМО, който по отношение на регулирането до голяма степен отразява европейското законодателство, но не засяга процедурите за одобрение и контрол, за означаване на ГМО и храни, за тяхната проследяемост и етикиране. Затова законът е критикуван от неправителствените организации.
Най-голямото притеснение на организациите, които застъпват органичното, а не генномодифицираното земеделие, е, че никой не може да предвиди дългосрочните вредни последици от генномодифицираните храни за здравето на хората и за природата като цяло. Досега не е постъпвало заявление от българска фирма за пускане на пазара на ГМ храни, но това не означава, че на пазара няма такива храни.
Проверките на регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве са установили наличието на царевично брашно и пуканки със съставки от ГМО българско производство. В действителност, всеки разрешен в ЕС ГМ продукт може да се пусне и на българския пазар. Това са няколко хибрида ГМ царевица, соя и рапица, които според специалистите се използват за производството на някои преработени храни като шоколад, сосове, дресинги за салати, инстантни супи, тестени изделия, сладкиши. Има и един вид сладка царевица, която е разрешена за директна консумация и се продава у нас без проблеми.
Проблем все още е етикирането, както и при все по-модерните екопродукти. От вносните продукти няма нито един етикет с подвеждаща информация, декларират от фондацията за биологично земеделие Биоселена.
Увеличават се саботажите срещу ГМ храните
Протестите срещу засаждането на ГМ култури нарастват непрекъснато и стават международно значими събития. През миналата година новините за два похода срещу ГМ култури обиколиха света. 60 френски екоактивисти се затвориха през август в оградено опитно поле за отглеждане на ГМ лози и ги изкорениха до една пред очите на безпомощните полицаи отвъд оградата. Говорител на групата заяви, че осъждат харченето на държавни пари за опитни полета на ГМО култури, които французите не желаят. Месец преди това две испански полета с ГМ култури бяха унищожени.
В началото на хилядолетието протестиращите в Индия нарекоха похода си „Да кремираме Монсанто“ и горяха реколтата Bollgard Bt памук – същият, за внедряването на който гигантът Монсанто покупи индонезийски държавни служители и няколко години по-късно бе осъден да плати 1,5 млн. долара глоба.
В Европа шест от 27-те членки – Франция, Австрия, Германия, Гърция, Унгария и Люксембург – забраниха през 2009 г. в една или друга степен отглеждането на ГМ култури, включително и разрешената преди царевица МОН 810. Нажежава се обстановката и във Великобритания и в други европейски страни.
След земетресението в Хаити миналата година, Монсанто предлага 475 т хибридна царевица и семена за зеленчуци в партньорство с USAID. През юни 10 хил. хаитянски фермери маршируваха в знак на протест срещу „отровния подарък“, защото бяха наясно, че биотехнологичният гигант ще ги направи зависими от своите семена и химикали.
Настроенията срещу ГМ културите стават все по-силни и в САЩ, където те са най-разпространени, а и в други страни по света.
