КАКВО ДА СЕ ПРАВИ

Понеже професионално се занимавам с обезпечаване на събития и разработвам модели на поведение и реакции при извънредни ситуации и кризи, то ето малко съвети за заспалите и улисани в избори лица, от които зависи явно професионалното отношение на службите за сигурност:

– засилете охранителните мерките по входовете на моловете и вътре в тях, както и по учебни заведения, болници и културни сборни пунктове на множество хора.
– хотелите и ресторантите с чужденци да бъдат с по-високо ниво на охрана
– явни униформени да са на визуална дистанция един от друг
– летища, гари, метростанции да са с 3-степенна видима охрана
– всички униформени да са задължително с униформа, дори по време на почивка
– такситата да бъдат проверявани по-често дали са реални таксита
– пропусквателните пунктове за концерти, мачове и големи събирания на хора да са на повече места, за да може да е раздробена тълпата
– профилактика на известните каналджии за информация от червено ниво на важност
– частни събирания в обществени сгради да се докладват 48 ч преждевременно от домакините и уредниците на сградите
– всички училищни, университетски лаборатории и кабинети по физика и химия да се водят на ежедневен отчет за наличност на материали
– аптеките и магазините за строителни материали да бъдат профилактирани за съмнителни елементи
– да не се допускат задръствания по-дълги от 7 минути
– да се поставят живи точки на високи сгради
– да се профилактират канали и отводнителни съоръжения
– да се повиши нивото на сигурност в обектите част от критичната инфраструктура
– да се извършват не медийни акции при установени криминални лица
– да се поставят временни КПП по всички артерии водещи до големите градове, както и до заводи с продукция с двойно предназначение.

…да продължавам ли?

Росен Плевнелиев държи в ръцете си всички възможности за да рестартира системата. Въпросът е дали ще успее.

© Надежда Чипева

Решението по кой път ще се поеме – дали към живота, който наричаме „нормален“, или към мъчителната бедност, днес е в ръцете на политиците. Те, от една страна, се намират в изключително трудна ситуация, но, от друга, сегашното напрежение дава мандат на прогресивната част от управленския елит за големи промени, които могат да програмират по-добър път за развитие за години напред. И тъй като всеки път започва от първите крачки, по-надолу сме събрали най-належащите промени, които биха поставили държавата на правилните релси.

1. Силен и популярен служебен премиер

Аварийното катапултиране на Бойко Борисов и цялото правителство от властта създаде неприятен вакуум, който прави ситуацията усложнена по няколко причини. През трите години и половина начело на държавата ГЕРБ наложи силно централизиран стил на управление, в който властта да се взимат важни решения беше в ръцете на няколко души. Оттеглянето на министрите, техните заместници и политическите им кабинети практически блокира държавата. Това се съчетава с няколко други процеса в отровен коктейл.

Политическите предпочитания на хората в момента са разделени по такъв начин, че на изборите едва ли ще има категоричен победител – за пръв път от много години насам не се знае кой ще управлява след няколко месеца. Напълно възможна е и патова ситуация, след която – провеждането на още едни парламентарни избори след няколко месеца. Напрежението се засилва допълнително от протестите на улицата, противоречивите искания на хората и опасността някои политици да се качат на вълната на популизма. Всичко това прави дори и непосредственото бъдеще да изглежда несигурно. Усещането за хаос и непредвидимост от своя страна блокира не само държавното управление, но и бизнеса, плаши чуждестранните инвеститори и като цяло спира развитието на държавата.

В тази ситуация за служебен премиер е нужен човек с безспорна компетентност да управлява държавата. Това трябва да е личност, която да не е участвала до момента в политиката, за да бъде приета безрезервно от хората, но в същото време да има опит в управлението на големи структури. Само силно назначение за министър-председател би могло да върне отново доверието, че държавата не се пързаля по нанадолнището. Непознат администратор би могъл да свърши някаква работа, но за двата месеца и половина до изборите едва ли ще успее да създаде това усещане за предвидимост, което е нужно.

Срещу назначението на силна фигура за премиер със сигурност ще има съпротива от лидерите на големите партии. Те биха били притеснени, тъй като не разполагат с много предложения за министър-председател на евентуална коалиция. Силно назначение от президента сега заедно с убедителното му представяне до изборите увеличава много шансовете му да запази поста си и след тях. Ако служебният премиер се справи добре и с попътен политически вятър в платната, не е изключено след изборите той/тя да сформира около себе си коалиция вместо обратното – партийните лидери да се договарят помежду си.

2. Ясна програма на служебното правителство

Независимо какъв е премиерът, служебното правителство трябва да покаже, че има ясни идеи как да управлява държавата. Ситуацията в момента е такава, че то не може да си позволи лукса да бъде пасивно – просто да подготви изборите и да следи да не се случи нещо особено драматично. Ако иска да успокои напрежението, служебният кабинет трябва да започне работа с конкретна програма от краткосрочни решения на по-малките проблеми и идеи за дългосрочни стратегии, които да решат по-големите. Подобна заявка вече направи и президентът, който в речта си пред парламента тази седмица посочи няколко приоритета, по които може да започне работа назначеното от него правителство.

Тези идеи обаче трябва да бъдат облечени в конкретна програма, която да бъде оповестена заедно с влизането на новия управленски екип във властта. Ако те бъдат добре формулирани и обяснени, служебното правителство ще има шанса да зададе посока на движение, която да се спазва и след парламентарните избори. За да се случи това обаче, трябва съчетание от ясна визия, силен екип и много дипломатичност, която да убеди всички, че зад усилията на новите министри стои само желанието да се постигнат конкретни резултати, а не скрити политически сметки.

Важно е поне ключовите лица в кабинета да са хора с авторитет, защото именно те трябва да задвижат заспалите институции за дебати и идеи за реформи. Например в областта на съдебната система малка част от съществените промени зависят от самите магистрати. Междувластието обаче е добър период, в който, докато различните лобита се ослушат кой ще спечели следващите избори, да се прокарат бързи и смислени решения. Ако има активен министър, той реално може да води заседанията на Висшия съдебен съвет и да поставя реалните, а не вътрешнокотерийните проблеми за обсъждане.

3. Бързи действия за успокояване на хората

През 1997 г. служебното правителство на Стефан Софиянски успя само за няколко седмици да успокои инфлацията и да стабилизира лева, след като само за месец в началото на годината той беше паднал 457% спрямо долара. Магията се състоеше в негласната забрана търговските банки да пазаруват долари извън БНБ. Това изведнъж спря спекулациите и хората и българската валута отново започна да има някакъв смисъл като платежно средство.

Идващото правителство няма да има възможности за такива магически поврати. Очевидната стъпка – свалянето на цената на тока, вече до голяма степен е изконсумирана. Цената на електроенергията ще падне с няколко процента преди встъпването му в длъжност. Бъдещият служебен министър заедно с ДКЕВР може да намери още и някои друг процент намаление след преразглеждането на мощностите за студен резерв, дългосрочните договори (поне една от двете американски компании е готова за малки отстъпки), преференциалните цени на когенерациите и т.н.

Правителство може да направи повече в отношенията с електроразпределителните предприятия. Бърза и решителна промяна на общите договори на дружествата с клиентите може да помогне за възвръщане на част от доверието – например при оспорване на сметка, докато тече проверката, да се дължи сума, равна на миналогодишната. ЕРП-тата могат да бъдат подпомогнати с пари за енергийна ефективност, за да предоставят индикатори за наблюдение на показанията на електромерите у дома. Идеи има много, важното е те да бъдат бързо формулирани и да започнат да се прилагат.

Могат да се помислят и предложат действия, които да обхванат и другите естествени монополи, банките, пенсионните фондове и т.н. Голяма част от тях изискват законодателна инициатива от парламента (като предлаганите от финансиста Любомир Христов мерки, например ясната дефиниция в Закона за потребителския кредит на термина „референтен лихвен процент“). Много могат да станат и под натиска на БНБ, стига последната да поиска.

Правителството неизбежно трябва да се занимава и с доходите, въпреки че има много малки възможности за маневри. Те са ниски и този факт не се оспорва от който и да било. По-лошото е, че без промяна, колкото и да е стабилна страната, вътрешното напрежение в един момент ще избива, видно от протестите, и може да доведе до по-големи проблеми.

Трябва да е пределно ясно, че когато заплатите растат много по-бързо от ефективността на работещите, бизнесът става неконкурентен. В един момент това води до по-нисък ръст на икономиката и в крайна сметка бумерангът отново се връща към доходите. Освен това вдигането на минималната работна заплата не се отразява съществено на заплатите (освен на най-ниско платените). Но може да се помисли за такива мерки, свързани с пазара на труда, които биха насърчили бизнеса да наема нови хора. Защото част от проблема с ниската заетост и високата безработица, и то точно сред нискоквалифицираните работници – 50% от безработните са с образование под 8 клас според агенцията по заетостта. „Парадоксално е, че точно тези, на които тези мерки се предлагат в помощ, ще загубят най-много от тях, коментира Красен Йотов от Industry Watch идеите за повишаване на МРЗ или минималните осигурителни прагове.

Евентуалното допълнително раздуване на разходите трябва да се прави много внимателно – то трябва да е или за сметка на намаление на други разходи, или за сметка на повече дълг. Последното е трудно изпълнимо предвид факта, че в такъв момент държавата ще се финансира много скъпо от пазара, защото той ще знае, че на нея й трябват пари. А и в закона за бюджета е лимитиран размерът на новия дълг, който може да поеме държавата – 2 млрд. лв. Така че трябва да се реши точно кои доходи и с каква цел се увеличават, натоварването на бюджета да не е голямо и да имат голям ефект – например майчинските.

Третият вариант е да се предприемат реални мерки за подобряване на събираемостта на данъците. Ефектът от тази стъпка няма как да се почувства за месец, важното е те наистина да целят повишаване на събираемостта, а не поредното прелитане с хеликоптер над някое от по-скъпите предградия в София. Националната агенция за приходите също трябва да бъде инструктирана да се захване с реалните длъжници, вместо да опита подобряване на резултатите си за сметка на изрядните фирми.

4. Въвеждане на бързи мерки за прозрачност

На първо време регулаторните органи като ДКЕВР трябва да бъдат задължени да направят публични всичките си обсъждания. След това всички проекторешения на правителството могат да се публикуват една седмица по-рано на сайта му. Отчетността за изпълнението на бюджета и за нивото на фискалния резерв също може да е на по-чести интервали – например на две седмици, а не както е досега – на месец. В момента Министерството на финансите публикува ежедневно информацията за разплащанията, които прави държавата чрез системата СЕБРА. Но тя е на неразбираем език. Тези данни могат да се предоставят в по-удобен вид.

Адв.Марковски, какво мислите за хората, които излязоха на улицата, за да търсят правата си и по-доброто си бъдеще? Подкрепяте ли исканията им?

Хората, които излязоха на улиците в борбата за хляб, почтенност и справедливост, заслужават подкрепа. Подкрепата не трябва да бъде само демонстрация на любов към хората, които страдат, тя трябва да бъде реална и ефективна. Подкрепата, която те трябва да получат е идеята как да формулират точно своите искания. Искания да бъдат реално изпълними и по възможност това да стане в кратки срокове. Борбата на хората за по-добър живот минава през подобряване на икономическото им положение, което означава възход на икономиката. Това е процес, който във времето не трае кратко, т.е. резултатите няма да бъдат така бързи. Хората, които стоят на улицата не са само романтика на припева ”Стани, стани юнак балкански”. Те са много голяма сила. Всичко това ще има конкретни, юридически, икономически и политически последствия, стига хората да знаят как да поискат промените. 

Какво доведе хората до тук?

Един от най-големите бичове, свързани със скъпия ток и решаването на цените на стоки, на услуги, с намаляването на доходите на хората, е свързан с неизгодни договори, които са сключени от държавата, която се представлява от министри, зам. министри и различни институции. Тези неизгодни договори водят до ужасни последици. Цената на тока е 3,4 пъти над нормалната и отнесено към доходите на хората е непосилно нейното изплащане. Това е само пример, такива неизгодни договори има не само в енергоснабдяването, не само в разпродажбите на заводи, на концесии, в даването на права на различни фирми за експлоатация на подземните богатства, но и още много такива. Тези, които сключват неизгодните договори вземат рушвети за тях.

Как трябва да се действа?

Съгласно действащият закон има текст чл. 220 от НК, който позволява и задължава прокуратурата да образува наказателни производства за такива неизгодни договори. При образуването на такова производство, това означава, че договорът автоматично става нищожен и не поражда действия. Хората, които са сключили тези договори, носят наказателна отговорност. Те трябда да бъдат поставени на подсъдимата скамейка. Това е справедливостта, а юридическите последици са не само възстановяване на човешката справедливост и разбирането, че държавата не допуска да се правят престъпления за нейна сметка и за сметка на хората. За това, конкретната задача на хилядите хора, които излязоха на протеста е прокуратурата да осъди всички тези, които са сключили неизгодните договори. В момента, в който съставителите на договорите бъдат осъдени, договорите стават нищожни, не пораждат правни последици и държавата става собственик. Максимумът за приключване на едно такова наказателно производтсво е от 3 до 6 месеца. При добра работа може да стане и големите играчи няма да има какво да кажат, защото договорите ще са обявени за престъпни.

Но тук идва въпросът, кой ще извади тези договори, кой ще ги покаже на хората?

Тези договори обикновеният човек ги вижда, защото те са му на гърба с цените. Прокуратурата има необходимите права и законова власт да ги изисква. Хората много добре знаят кои договори им дерат кожите. Една от задачите на протетистиращите  е да поискат прокуратурата да образува наказателни производства за сключилите тези неизгодни договори. Става дума за крупни неизгодни договори. Има договори, които решават много съществено въпроса за цените, когато тези договори са неизгодни, по закон те са престъпни.
 

Хората искат отзоваване на депутати и граждански квоти във всички държавни регулатрни органи. Tова възможно ли е?

Това са две различни неща, едното е свъразно с правното положение на депутатите. Това може да стане, ако депутатът следва интересите на хората, които са го избрали. Иначе няма печка в регулаторни органи, които определят цени на бензин, на ток, на потреблението на топлофикация, да има граждански квоти. Няма пречки. Трябва да се гласува специален закон за това да има гражданско участие в управлението на държавата, само че тук ще има реални и практически трудности. Кой може да има претенцията, че е представител на граждансткото общество? Общо взето движенията трябва да се организират разумно, за да излъчат своите предтсавители. Второ няма никаква гаранция, че тези представители ще бъдат досатъчно компетентни и ще бъдат коректни и почтени, за да не бъдат свързани с политически комбинации и изкушения от взимане на пари.

Въпросът с гражданските квоти, едва ли ще реши проблемите, защото може да се получи ситуация, в която хората могат да бъдат излъгани или пък представители на гражданското общество да бъдат подкупени. Няма пречка да има такова гражданско присъствие, но по-важно от това е да има една ефективно работеща прокуратура, която да обяви тези договори за престъпни. Случи ли се това, държавата ще стане съвсем различна. Като започнат да обвиняват зам.министри, дори министри за такива договори, другите ще се замислят дали им се ходи в затвора за тези 10 процента, които са щели да получат. В повечето случаи, този които е сключил договора е получил нареждане от по-висше ниво, например зам.министър от министър. Това означава, че тези хора са съучастници, така наречените подбудители. Те също трябва да застанат на подсъдимата скамейка. Протестиращите  трябва да имат лозунга: „Сключилите неизгодни договори в затвора. Подбудителите също. Прокуратурата отговаря.“  Ясно, кратко и резултатно.
 

Какво трябва да се направи, за да си свърши работата прокуратурата?

Прокуратурата десетилетия наред не си върши работата. В закона за съдебната власт Висшия съдебен съвет избира главен прокурор, ВСС определя кариерите на съдиите и прокурорите. ВСС се избира от съдийски квоти, от квоти на президента и от квотите на парламента на поличическите партии. Най-голямата квота е на политическите партии. Това означава, че политическите партии пряко контролират съдиите и прокурорите, защото те избират техните началници. Всеки един прокурор много добре знае, че няма как да не се съобразява с това кой е на власт, защото ВСС са избрани от тези, които са на власт. Това нещо трябва да бъде премахнато. Т.е. законът за съдебната власт трябва да премахне политическите квоти в избора на ВСС. Прокурорите трябва да си избират главен прокурор, а съдиите – съдия. Освен това НПК определя, че всеки по-горен прокурор може да обмени постановление и акт на всеки друг под него. В цивилизованите държави, където има резултатна борба с престъпността, това е забранено. Всеки един прокурор трябва да бъде, в рамките на своята законова компетентност, независим.  Например, на един градски или окръжен прокурор, не трябва да му отменят постановлението за привличане на даден кмет за обвиняем. В момента това може да се случи. В момента политическите партии контролират работата на прокуратурата. Прокурорите трябва да бъдат независими, един градски прокурор трябва да може да арестува министър, без да иска разшерешение от Апелативния съд и така нататък. Независимата прокуратура, която контролира полицията, е гаранция за борба с престъпността. Един от лозунгите на протестиращите трябва да бъде: „Промяна на закона за съдебната власт, премахване на политическите квоти за избора на ВСС и независима прокурата от политическите партии и от висшестоящите прокурори“. Това е единсвеният законен механизъм да бъдат вкарвани, където трябва хората, които правят престъпления. Така тези, които са крали, ще си получат заслуженото.

Мислите ли, че промяната на законите ще доведе до реални резултати?

Промяната на текстовете на законите дава великолепни резултати. От 90-та година ни управляват в различни колаборации с решително участие на ДПС. В резултат на престъпното управление на редица правителства имаме налице икономическата и моралната катастрофа. Един пенсионер като не може да купи шоколад за внучето, значи не живее достойно. Правото на достойно финансово съществуване трябва да бъде защитавано.
 

А какво мислите за идеята да бъде променена Конституцията?

Формулирането на исканията за промяна на Конституцията е нещо, което трябва да се обмисли внимателно. В Англия хората не живеят лошо, а нямат Конституция.  Промяната на Конституцията не е магията, която ще свърши работата от начало до край.  Промяната трябва да се извършва много деликатано. Не е необходимо да се прибързва. Конституцията не е основният проблем. Разбира се,  мажоритарният избор на депутати има значение, те трябва да бъдат увеличени по бройка с оглед на личността. Това може да стане с приемане промяна на избиратеклния кодекс. Ако се стигне до свикване на Народно събрание и промяна на Конституцията може да се стигне до една много продължителна агония  на държава, която така или иначе е в политическа и икономичекса криза. Това просто би я задълбочило.
 

Виновниците според Вас?

Смятам, че през последните 23 години управлението на ДПС се оказа  много опасно и вредно. ДПС чрез ходжите и техните емисари, държи под контрол хора с различни заплахи. ДПС да е трета политическа сила при положение, че има такава икономическа катастрофа, какво ни говори –  че ДПС трябва да бъде изкарана от властта. Затова трябва да се въведе задължителното гласуване. Обикновено хората, които не гласуват са отвратени от политиката, но техният глас е необходим. Тяхното отчаяние може да бъде заменено с едно отиване до урните. Просто е, при неизпълнение на гласуването, да се глобява. Защото не бива турските агенти да решават съдбините на българския народ. Лозунгът трябва да бъде задължителното гласуване. Трябва да се спре олигархията на ДПС. Изборният кодекс няма пречка да се промени сега,  но протестът на хората е нещо много силно. С него свършва духовното равновесие на хайдуците. И започва борбата на хората за правата им, тази борба е абсолютно необходима на България.

Едвин Сугарев

Това е въпросът, който е на дневен ред в България. Нещо повече – който винаги е бил на дневен ред в България. Непрекъснато се повдига оттук и оттам; отзвучава с хиляди гласове, примесил надежда и отчаяние. Все по-малко надежда и все повече отчаяние – ако трябва да бъдем точни. Защото това е въпросът, на който няма отговор.

Закономерно: според няколко поредни социологически изследвания, оповестени наскоро, българите са сред най-мрачните, най-недоволни и най-отчаяни люде на този Божи свят. Споделяме градуса на отчаянието с обитателите на Хаити, въпреки че нито сме толкова бедни като тях, нито пък природни стихии са съсипали страната ни – а дори и в Ирак живеят по-щастливи същества.

На какво се дължи това? Най-лесният отговор – бедни сме – просто не е верен. Първо не сме толкова бедни – в скалата на споменатите изследвания сме над средното ниво. И второ – бедността не е гаранция за подтиснатост и неудовлетвореност. Порториканците например са много по-щастливи от нас – нищо, че са по-бедни.

Могат да се посочат, разбира се, и други причини. Защото държавата ни е скапана, защото животът ни е непредвидим, защото всички ценности са подменени с фалшиви подобия, защото корупцията е вездесъща, защото управляващите са тъпанари (и все по-тъпанари стават), защото демокрацията ни е фасадна, защото у нас успяват не по-добрите, а по-наглите и безчестните, защото няма справедливост и правосъдната ни система не работи, защото има паралелни властови структури, които задкулисно разиграват целия политически и обществен живот, защото простащината е навсякъде и чалга-културата се е превърнала в норма и стил на живот, защото… И при толкова много причини няма отговор на един единствен въпрос – защо всъщност става така?

Защо го няма всъщност този отговор? Ами защото всеки пита какво да се прави, а никой не прави нещо тази ситуация да се промени. Всеки е съгласен да вопие и да проклина битието си, но не смята за нужно да го променя – то е като че ли дадено свише – и трябва някой друг да дойде и да го промени.

Кой някой? И на този въпрос няма отговор. Впрочем истината е, че идваха да ни оправят. Един се канеше да го направи за 800 дни. Сега съди България за някаква царствена съборетина в Кричим. Друг един дойде с големи бицепси и закани да накаже лошите и да въведе ред. В резултат се въведе незапомнен дори в България хаос. Интересно – кой ли ще дойде да ни оправя на следващите избори. Може би след българския мачо ще се яви самото въплъщение на българската посредственост – с бухнало перчемче, влажни очета и глаголещо първите букви от азбуката? Може – защо не? Щом иде реч за оправяне…

Но народът български продължава да иска и продължава да пита: какво да се прави. Не че не искат да правят – напротив, готови са, искат. Но първо някой трябва да каже какво. Да поведе народа демек. Тогава ще го наобиколят и ще викат: айде, давай! И ако рече наистина да се впрегне в колата, ще почнат да псуват под мустак още на първия завой.

Бих казал, че още в едно нещо сме “най”. Навярно сме най-бързо разочароващата се нация в света. Отстоянието от “Осанна!” до “Разпни го!” е само една стъпка. След което самото разочаровение се превръща в основание за нов погрешен избор. Не сте ли забелязали как гласува българинът? Гласува не според доверие, не според програми и лично верую. Гласува за този, който още не го е излъгал. След което веднага се разочарова, казва си – и тия са като ония – и е готов да гласува за следващия.

Лошото е, че играчите са твърде малко. И когато не остане никой, който да не се е доказал като маскара, българинът гласува за този, който го е излъгал най-отдавна. Сетне се чеше озадачено по тила и се чуди отде му се е стоварило това зло.

Е – и какво да се прави при това положение? Аз например пиша някакви статии, опитвам се да покажа защо се случват някакви неща. И винаги някой ще припищи – ама вие нищо не предлагате! Но този някой няма да се запита на кого трябва нещо да предложа и защо. Много хора предлагат – отидете на политическия пазар, има сергии за всякакви предложения. В България не е трудно да се предложи нещо, дори не е трудно да се предложи смислена идея. Трудно е да се намерят хора, които да я осъществят.

Давам пример, за да бъда разбран. Днес вече е очевидно, че настоящият вариант за еднопартийно правителство на малцинството вече е на доизчерпване – и няма никакъв шанс този модел да се възпроизведе на следващите парламентарни избори. Открит остава въпросът кой идва на власт след ГЕРБ – през 2013 година.

Мога още отсега да ви отговоря – идва нов вариант на прословутата тройна коалиция. Най-вероятно: БСП+ГЕРБ+ДПС. Защо? Ами просто защото управлението по време на криза неизбежно изчерпва всички политически ресурси. И защото няма алтернатива, която да заеме не дори дясното пространство – няма алтернатива, за която да гласуват нормалните хора в България.

Би било добре, ако можехме да припознаем като такава алтернатива Синята коалиция. Уви – не можем. Защото се крепи на инерцията от 1997 г. – и защото е в режим на оцеляване, а не на създаване на реален властов потенциал.

Прочее ето ви отговорът на въпроса какво да се прави – трябва да се създаде такава алтернатива. Иначе едно голямо политическо пространство ще зейне празно. И там ще се намърда някой пореден идиот.

Трябва да се създаде нормална партия за нормални хора. Способна да превърне България в нормална държава. Да гарантира върховенството на закона например. Да свие чиновническите орди до някакво търпимо равнище. Да обърне гръб на Кремъл и да пресече всички теглещи ни към Азия нишки – решително и веднъж завинаги. И да почисти страната, заприличала на крайградско бунище.

Прочее казваме какво трябва да се прави. Остава въпросът кой. Това не могат да бъдат някакви политически динозаври с раздрънкани от дългогодишни терзания мозъци. Трябва да бъдат нови хора. Ти, той, тя. Някой, който почва от нулата.

Няма обаче кой. Всички разочаровано се разотиват. Те били очаквали някой да ги поведе, някой да им обяснява какво е добро и какво е зло, някой да награждава и да наказва. Не някой, който изисква от тях сами да решат проблемите си и да определят съдбата си.

Живеем под българско робство, както беше казал по едно време д-р Михайлов.

Виж още текстове от Едвин Сугарев в сайта svobodata.com