Не случайно Сливен носи името Града на ветровете.
Горе, на 1000 метра височина, вятъра така се завихря около скалите на Карандила, че едва успявах да се удържа, какво остава да снимам.
Снимката в галерията
Трябваше да изчаквам порива да стихне и да натискам статива, за да не омажа снимките.
Качих се на последната скала, откъдето се открива хубав изглед към склоновете на планината, които постепенно потъваха в мъгла.
Кой знае какви позиции не намерих, но пък се показаха облаци, които се оцветиха приятно.
