Това се случило някъде далеко, далеко на една друга планета преди няколко милиона години в един прекрасен свят със ослепителна красота и изпълнен с омайни звуци. Всичко било направено толкова изкусно и изумително. Всичко било на изключително високо технологично ниво. Това бил светът на хората. Там те живеели дълго и спокойно. Можели да пътуват с кораби далеч в космоса. Всичко било мирно, тихо и спокойно. Не знаели какво са войната и конфликтите. Не познавали вече огъня, защото навсякъде било топло и не им е бил нужен. Не знаели как се правят нещата, които използвали, защото тях ги правели роботи. Рядко се случвали инциденти и промени в поведението на хората, но те веднага бивали отстранявани и почти никой не ги забелязвал. Хората не познавали себе си, нито знаели какво и щастие и любов. Живеели в робство от толкова отдавна, че нито съзнавали, нито помнели, че е така. Били затворени в собствените си тела и докато живеели в тях вярвали, че това са самите те.
В началото всичко било по друг начин, и животът бил игра. Хората били равни, с еднакви сили и неограничени възможности. Всички били богове. Не се хранели както сега, защото имали предостатъчно енергия в чист вид. Нямало нужда да изяждат други същества, за да вземат тяхната енергия. Нямало я алчността, нямало го и глада. С течение на времето обаче за разнообразие решили в играта да има печеливши и губещи, и така тя се превърнала в състезание. В следствие на това се появили алчността и жаждата за власт, както и желанието да ограбиш и да имаш повече от другите. От тук започнало потъването в тъмнината…
Някъде другаде в същото време се водел разговор… След този разговор Бог и Луцифер били тъжни и замислени. Какво са си говорили никой освен тях не знае. Дошли дни когато странни съмнения започнали да раздират вярата на някои в правотата на Йерархията. Разцеплението в йерархията вече било налице. Луцифер отказал повече да служи на йерархията и всички решили, че се е възгордял. Част от Йерархията го последвали. Обявили ги за предатели. Не искал повече хората, които не желаели да живеят по начина и правилата на този свят против волята си, да бъдат насилвани да продължават да живеят така. А някога Луцифер му бил най-близък от всички архангели и се грижел се за всичките му дела.
Скоро му предложили да избира – или да остане там при цялото негативно отношение към него или да отиде като човек с всички отцепници и затворници на друга планета. Усамотил се за да обмисли предложението. Трябвало да вземе решение, но то не можело да се вземе бързо. Използвал умението си да вижда възможностите напред във времето. Размишлявал много дълго върху видяното. Разглеждал всички възможности на двата пътя. Ако останел, щял да продължи борбата с малката си група отцепници срещу всички останали. И това можело да продължи милиони години, докато даде някакъв резултат, а и успехът не бил сигурен. Щели да се разбуждат повече хора, които веднага ще бъдат затваряни в подземията и ще прекарват там целия си живот. А той самият щял да живее в близост с враговете си и омразата им. Ако заминел с хората на новата планета, трябвало да започне всичко отначало. Въпреки, че подземията ги направили по-издържливи, те не били готови за такъв живот. И в този вариант трябвало да минат стотици хиляди или дори милиони години, докато успее да събере хората и да се освободят. И по двата пътя щяло да има много мъка и страдание.
Решил, че е по-добре да замине. Така след много време щели да го забравят. В дългото време на размишление разбрал нещо, което никой не разбирал, дори и Бог и свитата му. Започнал да подготвя себе си, защото от това много зависел успеха на започнатото. Знаейки за интервенциите на йерархията върху паметта на хората, той трябвало да направи същото, за да запази своята памет и паметта на хората. И започнал да вкарва необходимата информация в тях и да я групира, а после я кодирал и прекодирал много пъти, за да не може никой, освен него да достигне до нея. В информацията запазил спомена за миналото на всички, а също и указания за осъществяването на предстоящите дела, уговорки за това как ще се намерят и познаят. Като приключил с приготовленията, обявил съгласието си да отиде на новата планета.
Прехвърлянето започнало. Докарвали изгнаниците на малки групи, като ги оставяли на различни места по новата земя, за да не могат да се съберат. Бог разделил хората. Нищо не им позволили да вземат със себе си, освен дрехите на гърба им. Шансовете им за оцеляване били почти равни на нула. Планетата се оказала много негостоприемна и пълна с всякакви опасности – опасни хищници, отровни растения, суров климат. Много от хората не оцелели. Движението им било силно ограничено поради опасността от внезапните нападения на хищниците. От глад започнали да дъвчат каквото им попадне и мнозина загинали от отровни растения и плодове. Другият враг на хората се оказал студът. Започнали да измират и от студ. Първоначално не знаели за всички тези опасности, нито как да се опазят от тях. Те идвали от високотехнологичен свят и не знаели какво е опасност и какво е оцеляване. Не знаели как да си запалят огън, за да се стоплят. След време дрехите им се изпокъсали и те останали голи, защото не знаели как да си направят нови. Не знаели нито как да си направят дом, нито как да се отбраняват с голи ръце и подръчни средства. Много хора не издържали на този ужас и полудели. Загубили човешкия си облик.
Не минало много време и оцелелите разбрали, че могат да бъдат в известна безопасност, като се качват по дърветата или се крият в пещерите. От студа обаче нямало къде да се скрият и телата на голите хора започнали да се окосмяват за да се опазят от студа. През хилядолетията хората започнали да се смаляват и ставали все по-дребни на ръст. Започнали да подивяват и заприличали на местните обитатели на тази земя. Някои напълно подивели и никога повече не се върнали към човешкия си облик. Но те имали едно предимство, което ги различавало от останалите животни – изобретателността им. Някои от първите, които успели да оцелеят, създали поколение. Когато поотраснали децата им, те започнали да им разказват за света, от който са дошли и за нещата, които е имало там. Понеже нямало как да им покажат, им рисували картини на различни предмети, с които разполагали преди. Обаче трудно се обяснява за нещо, което не можеш да покажеш. След време техните деца рисували картини на своите и им обяснявали за неща, които никога не са виждали, а само са чували от преданията. И така поколение след поколение си предавали легенди за неща, които вече не били сигурни дали въобще са съществували някога. С течение на времето интересът към тия легенди намалявал, така както и хората оглупявали и оскотявали заради начина си на живот – борбата за оцеляване. Даже и стремежите им към свобода се загубили някъде в тази борба.
Луцифер не можел да помогне на всички в тези трудни за тях времена. Вече бил смъртен и времето му било ограничено. Първото, което трябвало да направи било да съхрани групата, с която пристигнал. А това били най-подготвените и най-важните за неговото дело – ангелите и архангелите, които го последвали. И част от хората, в които стремежът за свобода бил по-силен от всичко. Останалите хора, които ставали за водачи, той пръснал по всички групи, за да може макар и минимално да увеличи шансовете им за оцеляване. Той попаднал с групата си на едно от най-суровите места на планетата. Високо в планините той започнал да търси местата, където може да съхрани приятелите си и тайните си. Най-доброто и сигурно място били дълбоките пещери. Там шансът да бъдат намерени и атакувани бил минимален. Намерил за всеки един подходяща пещера и във всяка записал писанието по стените. Няколко останали с Луцифер, а другите влезли в пещерите и заспали вековен сън, за да съхранят себе си и паметта си. И там те останали да го чакат да дойде един ден и да ги събуди. На тия, които останали с него им възложил какво да правят през вековете и се разделили да търсят оцелелите хора. Трябвало да тръгне, за да може да се слее с хората и да заприлича на тях. Никой повече не чул нищо за него. Никой не го е виждал от тогава, защото никой не знаел вече как изглежда. Ала той незабелязано се появявал от време на време при хората и без никой да разбере им помагал доколкото му позволявали възможностите. Показал им как да палят огън и какво да правят с него. Как да си направят сечива и оръжия. Минало много време и всички забравили за него.
След заминаването на Луцифер, Йерархията тотално се разцепила и борбата между доброто и злото продължила с нови сили. Лошото било, че тази борба те водили чрез хората. От тази борба между ангели и демони страдали хората. Един ден Бог и Сатаната се споразумели да преместят борбата на новата планета. И в замяна на това Бог му отстъпил правото да я управлява. Така Сатаната станал управител на наказателната планета (Адът). Изчезването на Луцифер хвърлило в тревога цялата йерархия и те започнали да го издирват. Нахвърляли се на всеки, който по нещо заприличал на него. Всеки стремеж към някаква свобода се считал за негово дело. Всякакви действия към прогрес били свързвани с него и били потъпквани още в зародиш. Много дълго време йерархията пречела по всякакъв начин на прогреса на хората, за да може страданието им да е възможно най-голямо. Нарекли я наказателна планета (Адът) и поддържали тази обстановка там. След време им се сторило, че на планетата не е достатъчно ужасен живота и започнали да създават различни вируси и болести и да ги пръскат по планетата. Продължителноста на живота на хората започнала да се скъсява от болестите и ужаса, в който живеели.
Следва продължение…
