Имало едно време

1
Добави коментар
sapa84
sapa84

Copyright © 2015 . Всички права запазени BETFIRES.COM.

Съдържанието на BetFires.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта, описания и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на BetFires.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на BetFires.com, посочване на източника и добавяне на линк към www.BetFires.com или към поддомейните на сайта Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.

1
Добави коментар
vasilevgeorgi
vasilevgeorgi

Картинка

Качи файл / Въведи линк *

Разрешените формати са JPEG, GIF или PNG.

Заглавие *

A descriptive or interesting title will attract more votes and sharings.

Категория *

Интересни

Сладки

Цитати

Комикси

Уникални снимки

Арт

Демотиватори

Забавни

Мемета

Видео

Манджи

Choose a channel that suites your post the most.

Източник

Contribute the original author

НЗРО (Неподходящо За Работната Обстановка)

7
Добави коментар
Docheva
Docheva

Имало едно време едно момиче и едно момче. Още като бебета се запознали с чудото, наречено книжка. В началото били гумени книжки, твърде вкусни и удобни за гризкане. Някои от тях дори издавали звуци. Други плували във ваничката, докато момчето и момичето се къпели. След това се появили книжките с твърди страници. И те ставали за гризкане, но не били толкова вкусни. Някои от книжките имали очички и момичето и момчето се забавлявали с тях. Най-любими на двете дечица били книжките в рими. Те често повтаряли стихчетата заедно с мама.

 

Момичето и момчето растели, а с тях и книжките. Книжките с твърди страници пораснали и се превърнали в приказни книжки с шарени рисунки. Момичето слушало с удоволствие разказите за феи, принцове и принцеси, представяла си как тя е една от тях, как ще замине за Париж и ще стане мускетарка. Момчето обичало приказките за войници и битки, за коли и камиони.

 

След време приказните книжки се превърнали в енциклопедии за древни времена, за близки и далечни места. Момичето и момчето с любопитство разлиствали страниците им, а книжките ги отвеждали в непознати светове.

 

Вечер, след дългия ден, изпълнен с игри и учение, момичето и момчето се сгушвали в леглото и тръгвали на пътешествие в света на книгите. Момичето, момчето и книжките се променяли, но едно нещо си оставало непроменено – тяхната взаимна любов.

 

Снимка: Flickr

32
Добави коментар
Segmadis
Segmadis

31 Flares

31 Flares

×

Имало едно време… Много са начините да се продължи, но кой ли би бил най – правилния за един от българите познати по цял свят.

Задавали ли сте си някога въпроса кой е най – известният българин. Дали е Стоичков или пък Бербатов в днешни дни? Дали е някой, който всъщност е създал нещо значимо, който обаче не е много сигурно доколко е смятал себе си за българин като Джон Атанасов? Дали пък по – известни са Стефан Маринов или Юл Браун, също българи? Не мисля, че има еднозначен отговор, но има един българин, който е познат в цял свят без значение от националност или местообитание. Има един българин, който е известен в цял свят с творбите си, които са толкова смело изпълнени, че понякога е чак плашещо.

Да става дума за Христо (Кристо) Явашев, който незнайно защо, но в България не е от най – познатите автори, но пък в чужбина е познат като единствения човек осмелил се да направи целия Райхстаг една огромна композиция, познат е като човека, който е способен да опакова в едно забележително произведение на изкуството цял един мост над река Сена в Париж.

Много може да се каже и изговори за този голям българин, много може да се каже, но не мисля, че тук е мястото като за биографични данни и прочие много по – добра работа би свършила Уикипедия. Тези дни и по – специално на 13 Юни този голям човек имаше рожден ден и навърши 75 години. Нарочно изчаках два дена докато напиша тази статия, не заради друго, а най – вече защото ми беше интересно, колко от нашенските блогове и сайтове, които иначе са вещи във всичко биха честитили на един от най – големите живи българи, явно не са много.

Толкова много може да се каже, а в същото време толкова малко е нужно, за това просто искам да му честитя рожденният ден, да пожелая много здраве, защото то се оказва, че е най – важното и още дълги години изпълнени с творчество.

В същото време искам да изразя и искренните си съболезнования за трагичната загуба на жената, която със сигурност има огромна заслуга за всички тези красоти, а именно Жан-Клод, надявам се че в момента е на едно много по – добро място от тук и се опитва и там да внесе малко или много красота по начина, по който го правеше тук.

Neshtoto.com