Тома Георгиев
Отново предстои трудна изборна година. А кампаниите, пиар войните и надпреварата за рейтинг вече се вихрят с пълна сила. Предизборна ситуация, на пръв поглед сходна с всяка друга. Но има нещо съществено, което този път я отличава.
Това не е нито манипулативната компроматна борба, нито умело заложените и този път клопки от лявата опозиция; не е и липсата на опит и вътрешните ежби у поредната партия на власт. Не са новост и така наречените „разкрития”, които започват да се роят за тази или онази ключова политическа фигура, не е за първи път и комунисти да набеждават други за комунисти. Кое тогава е новото, с което се сблъскваме в този случай? Това е успешно провежданата стратегия за размиване на политическия спектър, за замъгляване на границите между ляво и дясно. Сложен капан на червените, в който самообявилата се за дясна партия ГЕРБ при всяка възможност се хвърля и с двата крака. Всичко това се подсилва и от постепенното отрезвяване на българския избирател, който преди година и половина се надигна да накаже веднъж завинаги тройната мафия, а сега прозира излъганите си надежди за възмездие и справедливост.
Защо се получи така? Позабравен, но съществен факт е, че първите десни партии във всички страни от бившия съветски блок преживяха толкова сериозна криза след провеждането на реформите, че или се разпаднаха, или претърпяха метаморфози, като нито една не се запази изцяло в първоначалния си вид. По-важното обаче е това, което можем да видим там сега и без да се взираме – всички посткомунистически общества в Европа се сдобиха със силна, уверена, опитна и единна десница, която наследи и продължи политиката на своите първи реформатори, която дава отпор на социалистите. А ние се сдобихме с партия ГЕРБ.
Партия, която учудващо бързо усвои и започна да прилага шпионските и милиционерски похвати на комунистите, отстъпи от десните принципи, с лекота се отметна от поети преди изборите анагажименти към избирателите си, като по този начин ги подведе и подмени вота им. Партия, която наивно се поддава на всяка провокация и чиито лидери с готовност влизат в мачовски словесни сблъсъци с всеки, дръзнал да ги упрекне или предизвика и същевременно са нерешителни, стане ли дума за неотложни и, няма как иначе, болезнени реформи. Накратко, „новото” дясно не признава „старото”, изживява се като първо и единствено, не страда от липса на самочувствие, нищо че не му достигат експертен потенциал, изстрадан опит и политическа воля.
Толкова упорито никой не е наливал вода в мелницата на опозицията си, колкото го прави ГЕРБ. Никой не е повтарял с такова постоянство и настойчивост едни и същи грешки, като се започне от слабата кадрова политика, та се стигне до последните скандали с подслушване и до наглата шуро-баджанащина, печално намирисваща на соц.
След бързо и високо издигане, падането е най-болезнено и левите добре знаят това. Като компрометират напълно самообявилата се за дясна партия ГЕРБ, те ще прехвърлят този провал върху дясната политика въобще. И по този начин ще възвърнат позициите си. Като се има предвид, че те не щадят средства и сили, а и кабинетът от своя страна щедро им предоставя материал и пространство за действие, надали ще им е особено трудно. Излиза, че ГЕРБ се превръща в инструмент за дискредитиране на дясното. Този процес трябва да бъде спрян още на следващите избори.
в.Седем
Гласувай в Свежо
