(получи се малко дълго за коментар и затова го пускам в отделен пост)
В случая с ромите, както впрочем и с всички други социални и етнически групи на територията на България, става дума не за геноцид, ами за обикновена, брутална, просташка и дивашка дискриминация към всички от страна на всички. Дискриминацията се подклажда съвсем целенасочено от държавата и с цел хората да се намразят едни-други въз основа на всеобщата мизерия. И така, вместо да се изискат по-високи доходи, те се боричкат за подаяния и се карат кой, аджеба, е по-мизерен от другия. Позволявам си да изразя мнение, че в подобно състезание всички са губещи!
Колкото до ромите, геноцид няма, но има мисъл за геноцид и тази мисъл витае имплицитно в изказвания относно раждаемостта на ромите и опастността от „потъмняване“ на българския народ. Достатъчно е пък да хвърлим един поглед из различни форуми и коментари, за да попаднем на расистки и съвсем експлицитни изказвания от рода на „еди-кои си на сапун“, или предложения за кастрация и т.н. Във фейсбук имаше например група, поддържаща идеята за депортиране на ромите зад граница.
И защо се пръкват подобни изродщини? Защото официално се изнасят фалшиви цифри за „облагите“ на ромите, за безплатно ползване на електричество в Столипиново и т.н. Оказва се обаче, че едва 5% от домакинствата в гореупоменатия квартал на Пловдив не плащат по разбираеми причини задълженията си… Ако ромите плуваха в реки от злато, сигурно щяхме да го забележим. От взиране в каруците им обаче не ни остава време да видим кой кара мерцедеси.
А колко ли са не-ромските домакинства, бойкотиращи, да речем, Топлофикация? Това обаче очевидно не се вписва в анти-ромската пропаганда и затова никой не вади шокиращи цифри за неизплатени милиони и т.н. Никой не се сеща също така да спомене и колко пари дърпат държавните ни институции от европейските фондове за „интеграцията” на ромите… Една доходоносна интеграция-фантом, от която ромите не са получили абсолютно нищо.
Ако действието беше преднамерено, щяхме да наречем геноцид следния случай : в родния ми град млада бременна ромка отива спешно в болницата – контракциите са започнали, околоплодните води са изтекли… Докторът я връща с думите, че трябва да си купи „консумативи“ от аптеката срещу болницата. По пътя за аптеката детето умира, а след това и родилката. Докторът е уволнен, но подава жалба и осъжда болницата за неправомерно отстраняване от длъжност. Не е геноцид, защото в тази болница се отнасят така с всички – и мен са ме клали там, а и са ме пращали да купувам „консумативи“, та дори и храна за умиращия ми баща.
Пак в родния ми град бях свидетел на зверски побой над две невръстни ромски деца, осмелили се да прескочат през оградата на открития басейн… Борческата групировка, взела басейна под „аренда“, изпробва мускулите си над дечицата, изпращайки ги в реанимационното отделение на гореупоменатата болница. И до ден днешен в ушите ми кънтят писъците, огласили целия град, превръщайки всичките му обитатели в съучастници на престъпление срещу деца.
Самият аз съм правил подобни детски щуротии, къпал съм се в чужди басейни, брал съм чужди череши и праскови, но никой никога не ме е пребивал. И знаете ли защо? Защото не съм ром.
Толкоз по въпроса. Българският геноцид е гоноцид поради немарливост и простащина, но това никой не би се сетил да го запише в Конвенцията за геноцидите на ООН, защото научната фантастика е литературен, а не юридически жанр.
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните 🙂
