20 ВЪПРОСА КЪМ…ЕМАНУЕЛА И ДОРОТЕЯ ТОЛЕВИ

7
Добави коментар
digger
digger

Специалните ни гостенки в рубриката „20 ВЪПРОСА КЪМ…“ са млади, красиви, усмихнати и приятно разговорливи. Ако двете момичета все още се занимаваха професионално със спорт със сигурност щяха да попаднат в някоя от многобройните класации за „най-секси спортистки“. През миналата година обаче те спират с баскетбола, осъзнавайки, че в България е трудно да играеш професионален баскетбол, особено женски, и започват да работят като модели. Преходът никак не е лесен и въпреки все повечето им ангажименти и интереса към тяхната „еднаква различност“ те продължават да изпитват носталгия по любимия спорт. Отиват на стадиона във всеки удобен момент, а през останалото време са или на снимки, или на участия. Последният им ангажимент е участието им в най-новия провокативен клип на Миро от „Каризма“ – „Губя контрол когато…“ Освен за него, те ни разказаха и за други интересни неща свързани с модата, спорта, привързаността между две сестри-близначки и ни разкриха своите възгледи по най-различни и вълнуващи ни теми. Представяме ви бившите баскетболистки на Славия и настоящи модели – Емануела (на снимката вляво) и Доротея (на снимката вдясно) Толеви…

 

1. Кой ви покани да се снимате в клипа на Миро?

Еми: Повечето ангажименти, които имаме ни ги намира модната агенция, за която работим – EXPOSE. Иначе с Миро се бяхме засичали и на едно негово участие в началото на лятото.

2. Видеото е доста провокативно, вие сте почти голи, само по мъжки слипове. Притеснявахте ли се по време на снимките?

Еми и Дори: Много

Дори: Имаше много хора – танцьори, фризьори, гримьори, но аз казах на Миро, че се притесняваме и той беше така любезен да помоли всички да си тръгнат и да останат само хората, които имат пряка връзка с клипа. Останахме само ние, операторът, режисьорът и Миро. Пак се притеснявахме, но по-малко. В крайна сметка клипът стана супер. Искахме да е нещо различно и мисля, че се получи.

3. Лесно ли се работи с Миро?

Еми и Дори: Да.

Дори: Той е супер и като изпълнител, и като човек.

Еми: През цялото време поддържаше настроението и ни предразполагаше. Не се прави на шеф и примерно да казва: „Това не ми харесва, снимайте го пак“. Няма такова нещо. Той работи с професионален екип и ако те му кажат, че всичко е ок той не се бърка. Много е печен.

4. Във видеоклипа се дава свободен израз на любовта между двама мъже и две жени. Вие приемате ли хомосексуализма?

Дори: Аз не отричам нищо, приемам го. Човек има право на личен избор.

Еми: То не е и до избор. Ако човек се е родил така и харесва мъже, не можем да го накараме да харесва жени. Всеки може да си живее както му е добре. Между другото нашата близост в клипа символизира любовта между две сестри. Идеята е да се покаже, че когато двама души са заедно, независимо под каква форма, те започват да си приличат и да се уеднаквяват. Видеоклипът има послание и всеки си го интерпретира по свой начин.

5. Вие сте бивши баскетболистки, до миналата година се състезавахте професионално за Славия. Защо се отказахте от спорта?

Дори: Ако кажа, че не ми се играе баскетбол ще излъжа.  Причините са други, финансови. Когато влезеш в по-горна възраст и започнеш да играеш така да се каже професионално, не искам да коментирам колко професионално можеш да играеш в България, взимаш някаква сума пари. Нормално е, когато това ти е професия, парите, които получаваш да са ти достатъчни за самоиздръжката. Когато не са, не можеш просто да играеш за удоволствие. Аз не мога да си го позволя. Това е основната причина да се откажем. Другите са лошо стечение на обстоятелствата и много контузии. Иначе желание винаги сме имали. И сега спортуваме непрекъснато и по всякакъв начин си набавяме необходимостта от спорт.

Еми: Някой може да каже, че не сме взимали пари, защото не сме големи таланти, но и големите таланти не взимат кой знае колко пари. Познавам много добри баскетболистки, с които сме израснали и според мен те не взимат парите, които заслужават за това, което влагат – и талант, и желание и труд.

6. Как направихте този преход към моделството?

Еми и Дори: Трудно

Еми: Мениджърката на агенцията ни хареса. Някъде беше видяла наши снимки, харесала ни и дойде да говори с нас.

Дори: И преди това сме имали предложения от други агенции, но като хора израснали в спорта, гледахме много несериозно на тези неща. В един момент обаче, като започнеш да изкарваш някакви пари и виждаш, че тези пари са няколко пъти повече, отколкото парите, които изкарваш с ежедневни двуразови тренировки, започваш да се замисляш.

Еми: Отначалото се дърпахме много, въобще не ни се занимаваше. Много е трудно от спорт като баскетбола, предимно мъжки спорт, да преминеш към моделство. Досега ти си имал едно ежедневие, други разбирания и в един момент, попадаш в ежедневие, в което хората са коренно различни. Попадаш на момичета, които се притесняват, че им се е счупил нокътят и охкат, че ги боли, а аз примерно съм играла с разтегнати връзки на глезена!  Беше ми много странно. Миналата година работех за малко в Турция и бях изпаднала в жестока депресия. Агенцията ни има клон там, явяваме се на кастинги, намират ни различни ангажименти и така случайно участвах във Формула 1, бях в бокса на Фернандо Алонсо.

7. Къде се чувствате по-добре – на снимки или на игрището?

Еми и Дори: На игрището, там сме в свои  води. 

                                                                              

8. По-голям ли е интересът към вас, защото сте близначки?

Дори: Да, има нещо такова.

Еми: Като отидем някъде първото нещо, което ни питат е дали сме близначки и второто – откъде сме. Дали майка ни или баща ни не е от Япония, Китай или Тайланд. Вече ми е писнало и казвам примерно: „Да, баба ни е от Тайланд“. И в работата също е по-голям интересът към нас, защото сме близначки. Освен, че Дори е най-големият плюс в живота ми, това, че сме еднакви е плюс и в работата ни.

9. Често ли се случва да ви бъркат?

Дори: Да, по принцип хората много ни бъркат. Зависи и от това дали си физиономист или не. Случвало се е да ни питат дали изобщо сме сестри. Имало е и такива случаи, но повечето хора знаят, че сме близначки и от там нататък не се опитват да запомнят коя е Еми и коя Дори. На улицата ми се е случвало някой да вика след мен Еми, аз се обръщам все едно съм Еми и никой не се усеща. Случвало се е някой да ми каже, че много ме харесва на еди коя си снимка и иска да му я изпратя. На снимката всъщност е Еми, но няма значение, аз му я изпращам.

10. Казват, че има много силна телепатична връзка между близнаците. Съществува ли такава между вас?

Еми: Има нещо такова. Спомням си един ден, бях в Турция, и без никаква причина ми беше много лошо, не знаех къде се намирам. Тя тогава също беше в чужбина. Вечерта се чуваме и тя ми казва, че е яла нещо и се е натровила. Има нещо, което дори не мога да го обясня. На нас ни се събират шест месеца, през които не сме живели заедно и няма ден, в който да не сме си писали на коя как й е минал денят и какво й се е случило. Знам, че в нейно лице имам човек, който никога няма да ми направи нищо лошо. При нас няма егоизъм. Ние се караме, защото знаем, че всяка иска по-доброто за другата. Ако трябва да разделяме нещо винаги си казваме: „Внимавай как ще го разделиш“, което за някой друг означава: Внимавай да не си вземеш повече, а в нашия случай е: Внимавай да не ми дадеш пак повече.

11. Какво друго не знаят хората за вас? Опишете се с няколко думи.

Еми: Като цяло не знаят нищо, защото не сме някакви известни хора, за които се знае много.

Дори: Много сме весели. Каквито и проблеми да имаме гледаме да си останат за нас. Винаги сме усмихнати и положително настроени. Много сме емоционални и темпераментни, много бързо се скарваме…

Еми: Половин дума и вече сме се скарали. Скарваме се и след малко все едно нищо не е станало.

12. За какво харчите най-много пари в живота си?

Еми: Аз не изкарвам някакви крупни суми на месец и парите ми стигат за ежедневни разходи. Най-много обичам да харча с Дори, както и за семейството ми и за близки хора. И 5 лева да имам бих ги изхарчила за тях.

Дори: И аз съм устроена по същия начин. Това да си купя нещо от еди кой си магазин трудно може да ме направи щастлива. Харча разумно.

13. Какво ви разплаква най-често?

Еми: С времето важните хора и неща в живота ми, които могат да ме разплачат станаха малко, но пък за тях мога да се съдера от рев.

Дори: Аз съм много жалостива. Като видя хора изпаднали в неравностойно положение ми става много мъчно и често плача дори и да нямам преки контакти с тези хора. Преживявам всичко.

14. Как един мъж може най-лесно да стигне до сърцето ви?

Дори: Не харесвам мъже егоцентрици и такива с безкрайно голямо самочувствие. Трябва да са естествени, разговорливи и с чувство за хумор. Аз съм човек с уникално чувство за хумор и не мога да си представя до мен да има някой, с който да не мога да си кажа две думи. С един манекен примерно няма какво да си кажа. Обичам спортистите. Спортът те научава на някои неща, които хората, които са извън него няма как да почувстват. Освен това не приемам подаръци и пари на ръка. Не харесвам мъже, които ще ти дадат пари и ще ти кажат: „Вземи, купи си нещо хубаво“ или „Хайде да излезем да ти купя нещо“. Не съм от жените, които такъв мъж ще ги накара да се чувстват добре. Напротив, такива мъже много ме дразнят.

Еми: Много ми е било обидно, когато влизам в заведение с някой мъж и вратата ме плесва по челото. Един мъж трябва да бъде кавалер независимо дали жената до него е на 20 или 50 години и независимо дали му е съпруга, гадже, майка или баба. Ти си мъж и трябва да се държиш като такъв. Както една дама не може да се оригне на масата, така и един мъж не може да влезе в заведение и вратата да удари жената зад него. Освен това мъжът трябва да е интелигентен. Случвало ми се е след среща да получа следния смс: „Изкренно ми беше приятно!“ Това ме отблъсква. Също така е важно мъжът да е естествен, да не е егоцентрик и позьор и да има чувство за хумор. Външният вид е преходен.

15. Какво мислите за метросексуалните мъже?

Дори: За мен най-важното нещо както за мъжа, така и за жената е личната хигиена. Мъжът може да има висока хигиена и без да е метросексуален, което за мен е най-добрият вариант.

Еми: И за мен най-важна е хигиената. Освен това е важно мъжът да има свой собствен стил. Като вляза в нощно заведение, особено поп-фолк заведение, имам чувството, че са клонирали един мъж и една жена. Нямам нищо против тези заведения. Слушаме такава музика, на Балканите сме и ще е ненормално да не я слушаме, но просто в този тип заведения се сблъскваш с едни и същи хора.

16. Какво е мнението ви за пластичната хирургия?

Дори: Нямам нищо против. Ако някой мисли, че има нужда да си сложи силикон и във веждите, и във веждите да си сложи. Просто аз за себе си нямам нужда. Някой може да каже, че не е така, че имам естетическа нужда от силикон, но аз нямам такава потребност. Харесвам се такава каквато съм.

Еми: Според някой аз може и да имам нужда от няколко кубика силикон, тъй като нямам особено голям бюст, но ако  не го правиш за себе си, за да се чувстваш добре, а го правиш заради някой или нещо, няма смисъл. Ако искаш да те харесат заради бюста ти, после не се разочаровай от хората, които ще ти обърнат внимание. Ти целиш точно тяхното внимание. Аз не държа да ми обръщат внимание някакви маниаци на тема силикон. Ако някой ще ме хареса и ще ме обича предпочитам да е заради това, че ми е харесал усмивката примерно или малкия пръст на левия крак. Това съм аз и ще знам, че ме е харесал заради мен самата, а на заради нещо, което съм си направила.

17. Кое е любимото ви риалити шоу?

Дори: Не гледам нито едно риалити шоу. Не съм им фенка, защото не знам колко са риалити. Има възрастни хора, за които тези предавания са развлечение. Аз никога не си прекарвам свободното време пред телевизора, а освен това гледам само музикални и спортни канали.

Еми: Аз не гледам телевизия. Това, което правим нон-стоп е да слушаме музика. Заспивам на музика, ставам на музика, непрекъснато слушам музика. С прибирането си вкъщи си включваме компютъра, който е свързан с уредбата и си пускаме музика. Имаме си плейлист с любими песни, които задължително се слушат всеки ден.

18. Какъв тип хора могат да ви спечелят за приятел веднага?

Дори: Аз приемам хората такива каквито са. За да ми допадне обаче един човек той трябва да бъде естествен, с чувство за хумор и на 100% истински. Иначе винаги съм позитивно настроена, никога нямам задни мисли и това ми е най-голямата грешка.

Еми: Винаги приемаме хората положително и после постепенно се разочароваме. Имаме само една истинска приятелка.

Дори: Също така не обичаме стиснати хора, такива, които мислят само за себе си.

Еми: Ние обичаме да споделяме, може би колективният спорт ни е научил на това. Отиваш на лагер и споделяш всичко с момичетата. Не мога да си взема една дъвка и да си прибера пакетчето в чантата. Ако някой го направи няма да се обидя, че не ме почерпил с дъвка, но ще ми стане неприятно заради постъпката. Мисля, че е грозно.

Дори: Въпросът е принципен. И двете сме много принципни.

19. Какво мнение искате да имат хората за вас?

Дори: Хорското мнение не ме интересува. В живота ми има хора, на които държа и чието мнение ме интересува. От там нататък всеки е свободен да ме възприема и да си мисли за мен каквото си поиска.

Еми: Като цяло ние сме супер комуникативни, но аз лично много се натоварвам като отида примерно на баскетболен мач. Влизаш в залата, всеки ти се усмихва и ти казва: „Еее, колко сте се променили! Много се радвам за вас, виждам, че нещата вървят добре.“ Откъде знаеш как ми вървят нещата?! Като се замислиш хората са толкова изкуствени. На мен не ми пречи да отида и да кажа на някой: „Не ми харесваш, не искам да си комуникираме“ и съм го правила. Това не е от грубост, но просто не виждам смисъл да се хабим в целувки и усмивки.

20. Ако имате власт, кое е първото нещо, което ще промените в държавата?

Еми: Искам да няма много богати и много бедни хора.

Дори: Двойният стандарт е нещо, което убива обществото, а той идва от управлението на нашата държава. Не може да има хора, които се чудят къде да си изхарчат парите и други, които се чудят за какво ще им стигнат стотинките!

Еми: Вярно е, че всеки сам си е изкарал парите и може да прави с тях каквото си поиска, но това, че ти си син на майка си и баща си не ти дава право да се държиш все едно си президент на Република България. Не ти дава право да парадираш с този си статус, на син на майка си и баща си, в обществото и то пред хора, които нямат толкова пари само и само, за да впечатлиш някой.

 

ЛЕКСИКОН:

Любима храна:

Дори: Плодове и ядки

Еми: И двете обичаме да се храним здравословно. Много обичаме плодове. Три години не ядяхме месо. Бяхме си внушили, че няма да ядем месо, защото са убити животни и си казвахме, че с нищо не сме се родили повече от птиците, че да ги ядем. Три месеца пък бях само на ябълки. Миналата година треньорката ми се е чудила какво ям, защото бях като стрела, най-бързата в отбора, а аз ядях само ябълки.

Любима напитка:

Дори: Кола лайт, минерална вода и кафе

Еми: Минерална вода и кафе

Любим филм:

Дори: Имаме няколко любими филми, като „Кръстникът“ е един от тях. Гледали сме го сто пъти.

Еми: Много обичаме да гледаме филми. Освен „Кръстникът“,  любими са ни всички комедии с Луи дьо Фюнес, „Някой го предпочитат горещо“ и още един филм, който сме гледали сто пъти – „Мъж под прицел“.

Любим актьор и актриса:

Дори: Ал Пачино. Също така имам и много силни симпатии към Джордж Клуни, но те са от моето детство и са свързани с неговата визия. Много го харесвам, особено като доктора с престилка. От актрисите любима ми е Мишел Пфайфър.

Еми: Марлон Брандо и Киану Рийвс, към който симпатиите ми също са свързани с моето детство. Без значение дали правеше добър или лош филм аз го харесвах. Любима актриса нямам.

Любима музика:

Дори и Еми: Слушамe всичко, зависи от настроението. От чалга до такава музика, която хората не могат и да си представят, че харесваме.

Дори: Много обичам македонския музикант, който загина трагично – Тоше Проески. Неговите песни мога да ги слушам постоянно, няма да ми омръзнат. Харесваме и един арменски изпълнител, казва се Живан Гаспарян. Обичаме и френски шансони. Завършили сме френска гимназия и френската музика е музика, която можем да слушаме непрекъснато. Слушаме също и хаус музика, и Колдплей много харесваме…

Еми: И Стинг, и Крис Де Бърг…

Дори: За мен твърдението, че има само един стил музика, а останалите са пълна помия е много тесногръдо. За всяко настроение човек трябва да слуша различна музика, която му допада и ние правим точно това.

Любим дизайнер:

Дори: Не обичам масовата мода, тя ме отвращава. За мен най-важното е да имаш индивидуален стил. Много обичам да нося дънки.

Еми: Месечните ни доходи, които са едновременно и месечни разходи не ни позволяват да си имаме любим дизайнер. Имаме си наше чувство за естетика и стил.

– Еднакво ли се обличате?

Дори: Не, но имаме еднакъв стил и общ гардероб. Като излезем да си купуваме дънки си купуваме два чифта напълно различни и после си ги разменяме.

Любима книга и писател:

Дори: Студентки сме и повече четем литература, която ни трябва за университета.

Еми: Аз много обичам да чета книги за здравословното хранене. Като цяло обичам всякаква литература за физиологията на човека, както и психологическа литература.

Любим отбор:

Еми и Дори: Славия

Любим спортист:

Дори: Марко Ярич

Еми: Тони Паркър

Любима марка автомобил:

Дори: Засега нямам личен автомобил, а иначе харесвам Пежо и БМВ. Това не означава обаче, че другите коли не стават. Напротив, щом возят всички коли са хубави.

Еми: Колата, която ще си купя ще е любимият ми модел.

Любим парфюм:

Дори и Еми: Жан Пол Готие

Любимо място:

Дори и Еми: Вкъщи

Дори: Където и да отида винаги с удоволствие се прибирам вкъщи. Независимо дали ме е нямало един ден или един месец на мен ми се струва, че ме е нямало две години. Прибирам се и с интерес си правя всички домашни неща.

Любим политик:

Дори и Еми: Йорданка Фъндъкова.

Дори: Беше директор на 73-то СОУ „Владислав Граматик“, в което учехме, а сега е заместник- кмет на Столична община. Тя е един много интелигентен човек, уникална жена е и пред очите ни е направила много.

Хоби:

Дори: Хоби ни е всичко, което е свързано със спорта. Не мога без спорт. Излизам и тичам по 20 км, след което се прибирам уморена, но умората от спорта е нещо, което много обичам да усещам.

Еми: И аз не мога без спорт, за мен спортът е почивка. На рождения ни ден миналата година Дори не беше в България и на мен ми беше много гадно. Излязох и отидох на стадиона да тичам. Въртя вече 23-а обиколка, когато ме вижда Петкана Макавеева и ми казва: „Браво, тежка е царската корона. Как не мога да го обясня на Златин!“ Тя си мисли, че аз го правя, за да се развивам в спорта, а аз просто си почивам.

 Снимки: личен архив