АГРОЛЕСОВЪДСТВО И КУЛТИВИРАНЕ НА ТРЮФЕЛИ

Орехът пекан (Carya olivaeformis)

Пеканът (Carya olivaeformis) принадлежи към семейство Орехови и е сред добрите дървесни гостоприемници на трюфелната микориза. Известен е още като „цар на орехите” и „маслен орех”. Плодовете му са изключително вкусни, сладки и високо калорични. Те съдържат 71% мазнини, 15% въглехидрати, 10% протеини, минерални  вещества и вода.  Богати са на микроелементи калций, фосфор, манган, калий, цинк и на витамини А, В и Р.

Плодовете се консумират в прясно състояние или обработени и са ценна суровина за хранителната промишленост. Те се употребяват сушени и печени или смлени, с мед и сладки, сушени плодове и др.  От тях се получава висококачествено масло, което има вкус подобно на маслината. Дървесината му не отстъпва по качество от тази на обикновеният орех. Тя  е много еластична и затова се използва за изработването на ски. Пеканът има и декоративна стойност. Ценят го заради  декоративните красиво перести листа, напомнящи есента, поради което нерядко може да срещнете пекан и в парковете. Дърветата пекан са листопадни, имат мощна коренова система, която прониква дълбоко в почвата и достигат до височина 60 м и около 35 м ширина на короната. Те са изключително родовити и дълголетни. Живеят повече от 500 години и плододават поне до 300 години.

В Европа видът е пренесен от испанците. Днес пеканът се отглежда в Испания, Италия и други страни на Западна Европа. Културни насаждения има в Казахстан, Узбекистан. У нас има подходящи климатични условия за отглеждането на пекан. „Кипро и Ко” ООД ще го предлага почти изцяло трюфелно-микоризиран, а по специални поръчки и като обикновено орехово дръвче.

Завръзът е многогнезден. Плодоноси през втората половина на октомври, но добре узрелите плодове окапват до края на декември. Узрелите орехи се почистват от зелената обвивка, но след узряване на ядката и се съхраняват както тези на обикновеният орех – на сянка и прохладно.
В сравнение с плодовете на обикновеният орех тези на пекана са по-продълговати с цилиндрична или яйцевидна форма, като върхът им е заострен. Черупката е гладка, със затворени шевове. Ядките са по-сладки от тези на обикновеният орех. При подходящи условия могат да бъдат съхраняване до шест месеца.

Задължително условие за развитието и плододаването на този орехов вид е наличието на горещ влажен въздух през лятото. Пеканът понася кратковременни застудявания до минус 30С. Поради късният си цъфтеж видът е защитен от измръзвания на плодните си органи от късните пролетни мразове. Взискателен е към влажността на почвата и не понася продължително почвено засушаване. Най-подходящи за отглеждането му са богатите на органични вещества добре овлажнени почви. Тази физиологична особеност почти изцяло съвпада с нуждата от създаване на капково напояване в трюферията, тъй като в този случай не се налага обилно, а именно тип капково.

Размножава се както обикновеният орех – чрез семена или присаждане на спяща  или будна пъпка по метода „прозорче”. Растежът на дърветата е най-силен през първите 10-15 години. Според някои твърдения растенията получени от семена започват да плододават на 10-12 година, а  облагородените-на 6-8 година. Нашата практика обаче доказва, че трюфелно-микоризираните черупкови видове започват плододаване на 3-4 година. Не след дълго се надяваме това да се потвърди и при ореха пекан.

Най-благоприятният срок за засаждането е до трайното застудяване през есента – от началото до края на ноември. Топлите зимни дни също са благоприятни. Всъщност това е периода на вече завършения процес на микоризация и засаждане на фиданките в бъдещите трюферии.

Заявки за сезон 2014 г. приемаме до края на м. април. След което може да се разчита на случайно налични количества.

Задълбочаване на сътрудничеството

В края на м.май по наша съвместна покана с АБИ у нас гостува г-н Giovanni Pacioni – миколог, професор по ботаника в университета в гр. L’ Aquila Италия, експерт по трюфелите. Проведено бе обучение на нашия екип по ключови въпроси на трюфелното култивиране. Отработени са редица детайли от научното изследване на морфологията и генома на българските трюфели, технологията на отглеждане и микоризацията на посадъчния материал. От направения преглед на досегашните дейности стана ясно, че у нас има създадени обективни предпоставки за успеха на проектите с първите български трюферии. Въпрос на време е и с подобряването на елементи от технологията по култивирането да се появят първите пазарни количества.

Проф. Pacioni пое личен ангажимент да продължи с обучението на нашия екип в лабораторията си в Италия, както и с по-задълбоченото изследване на българските трюфели и условията за успешната им култивация у нас.

Едноседмичният престой на италианския учен и направените от него анализи на цялостната ни дейност, както и дадените препоръки за продължаване на работата са от изключително значение за нашия екип и всички наши последователи. Оценката му ни прави още по-уверени, че култивацията на трюфелите у нас има голямо бъдеще, особено с доказаната вече подкрепа на европейските ни партньори.

Юни 2011г.

Дървесни видове за трюфелно култивиране

Основните растителни видове, от които се добиват трюфелно-микоризираните дръвчета са 9-те вид дъб (космат, летен, цер и др.), леска, липа, габър, топола, бреза, кедър и др.

Дъбът е доказано най-добрия и подходящ гостоприемник за всички видове трюфели. Специално в Италия най-успешен се оказва Quercus pubescens – космат дъб. У нас този вид също вирее добре на карстовите почви и  намираните под него трюфели винаги са качествени. За това и създаването на смесено насаждение с участието на някои от посочените видове дъб е препоръчително за всички, които желаят да се занимават с култивация на трюфели. От 2011 г. микоризираме фиданки предимно от този и други видове дъб, леска – Quercus ilex (без претенции за сортове), габър- Ostrya carpinofoli, отчасти липа –  Tilia cordata, при поръчки и кедър. Новост от 2013г. е използването на орех Pecan {Carya olivaeformis). Това е особено подходящ растителен вид и ще насърчаваме създаването на такива орехови плантации от всички видове трюфели.

Нови тайни за трюфелите

Черният трюфел от Перигор, обект на внимание на всяка мечта, е на път да разкрие своите най-съкровени тайни на екип от френски и италиански учени, които са разкодирали неговия геном. Със сигурност това е велик ден за гастрономията, а любителите на трюфели ще бъдат щастливи да разберат, че някои от откритията могат да разкрият много повече, отколкото наистина биха искали да знаят.

„Оказва се, че трюфелите също имат сексуален живот” – казва д-р Франсис Мартин, растителен биолог и ръководител на изследователския екип от Университета в Нанси, Франция. Отдавна се счита, че тази скъпоценна гъба води безполово съществуване, но д-р Мартин и неговите колеги са открили, че трюфелите имат два пола, или размножителни типа.

Производителите на трюфели от Франция и Италия са със смесени реакции, относно работата на д-р Мартин и неговия екип върху трюфелния геном. От една страна те „винаги се оплакват, че не правим достатъчно за тях” – казва д-р Мартин. От друга страна „не искат да се сдобием с магическата рецепта за производство на трюфели в големи количества, защото тогава цената им ще се понижи”.Черният трюфел от Перигор има голям геном, наброяващ 125 милиона съставни ДНК хромозоми, които съдържат над 7 500 гена, съобщиха д-р Мартин и неговите колеги онлайн в първата неделя на 2011г. в списание „Нейчър”. Ще изминат много години докато се разбере каква информация носи всеки един ген, но някои модели на поведение са очевидни.

Сгушена под земята в корените на своето дърво гостоприемник, трюфелната гъба притежава редица гени, детектори на светлина. Те спомагат за избягването на слънчевата светлина, съхранявайки трюфела на безопасно място под земята, (като) или му помагат да усети смяната на сезоните. Той притежава други гени, служещи за обмяна на хранителните вещества с неговото дърво гостоприемник. Гъбата се сдобива с хранителни вещества, осигурявайки повече храна за дъба, отколкото неговите корени могат сами да получат и снабдят дървото с тях.

Заразените с трюфели дървета лесно могат да се различат, тъй като около ствола им се образува ореол от незалесена повърхност. Изглежда, че гъбата агресивно възпира конкурентите на нейното дърво, вероятно произвеждайки някакави растителни токсини. Д-р Мартин все още не е идентифицирал съответните гени. Те могат да бъдат трудни за откриване, казва той, тъй като вероятно са уникални за всеки отделен трюфел.

Основната функция на гъбите е да разпръснат спорите си, което е въпрос на някои технически затруднения за един организъм, живеещ под земята. За това той произвежда специфична уханна миризма, която принуждава всички видове обитатели на повърхността да го търсят, да го ядат и да разпространяват неговите спори „след вечеря”.

В средата на хранителната верига са глиганите и катериците, подлудени от миризмата на трюфелите, предназначена да имитира техните собствени полови хормони. Д-р Мартин споделя, че е изследвал голяма част от гените, чиито продукти произвеждат тези химикали.

И накрая, съществувавт трюфелни мушици, които снасят яйцата си в трюфелите. От гледна точка на гъбата, това е още един начин за разпространяване на нейните спори. За това тя ги привлича, освобождавайки анизол и вератрол, (два феромона, специфични за насекомите), когато трюфелът достигне зрялост. Наличието на трюфели може да бъде установено, когато се наблюдава струпване на такива трюфелни мушици.

Но яйцата и ларвите на трюфелните мушици не понижават ли годността на трюфелите? Изглежда, че е точно обратното. „Ако са събрани в късния стадий от развитието си, вероятно ще съдържат яйца и ларви – добавяйки протеини и аромат към трюфелите” – казва д-р Мартин.

Макар черният трюфел има огромен геном, той има по-малко гени от останалите гъби, вероятно защото си е избрал специфичен начин на живот и за това се нуждае от по-малко гени, отколкото останалите гъби. Регионалният характетр на трюфелите до известна степен прилича на този на вината. Откакто жителите на Перигор, Прованс и други региони са обявили, че техните трюфели са най-добри, д-р Мартин се надява да развие генетичен метод за идентификация на регионалните различия и разновидности на трюфелите, за да може да се определи точното им наименование и произход, подобен на този, който се използва при протекцията на местните вина и сирена във Франция.

Работно посещение в Италия

В средата на месец декември 2010г. наш екип направи работно посещение в Италия. Поканата бе от проф. Джовани Пачони от университета в гр. L`Aquila, който от 40 години изучава морфологията и генетиката на трюфелите. Като ръководител на лабораторията в университета той прави задълбочени изследвания и прилага микрогенетичен метод за определяне геномите на трюфелите. Наред с това, научното звено наблюдава и сертифицира произвежданите в страната микоризирани фиданки. Този процес видяхме на място в два от центровете за такова производство – в университетския град и в Raggi-Vivai.

Нашият домакин организира посещение на малка трюферия от 7 дка, където любезно ни посреща собственика й Марчело. Насаждението основно е от космат дъб (Quercus pubescens) и отделни дръвчета габър, всички заразени с трюфел melanosporum. Плододаването е започнало след седмата година, като от края на ноември до март периодично се събират трюфели по около 400-500 грама на дръвче, а под някои от тях – и повече или по-малко.

Както се вижда на снимките (1-3), трюфелите се намират почти на повърхността, късдето почвата е леко надигната и напукана, а в околовръст на дръвчето плодната зона е очертана с по-слаба и почти прегоряла тревна растителност. Поради по-големият наклон, а и за улеснение при косенето на тревата, маркучите за капковото напояване на дръвчетата са накачени по клоните. Кастрене почти не е правено, което обяснява и неравномерното развитие на дръвчетата, като 4-5 са останали недоразвити…

Макар и добре обучени, кучетата порода логото започват търсенето не веднага, а след закачливи игри по между си и едва тогава се съсредоточават, но истински започват търсенето на трюфели след настоятелна команда от стопанина си (вж.клипчето). В друг район Марчело има още две плантации с aestivum трюфел и за него това е хоби, което му носи допълнителни доходи.

Последващото посещение и контролни проверки в лабораторията на проф. Пачони потвърдиха важни за нас очаквания – да се анализират наши трюфели и процеса на микоризация на фиданките чрез едно постоянно сътрудничество, за което се договорихме. Обмяната на взаимно интересна информация за трюфелното култивиране е важна стъпка към  на повишаване на професионализма в работата ни.
Така например, от изискването за пригодността на почвата няма и в бъдеще да правим никакви компромиси, залагайки на добре аерираните, леки чакълесто- пясъкливи почви с достатъчно калциев карбонат и рН не по-малко от 7-7,5. Ще насърчаваме насаждания с предимно доказаните дървесни видове – дъб, леска, габър и заразяването им с трюфел melanosporum, където това е приложимо с оглед типа на почвата и разположението на терена.

Киро Проданов, януари 2011г.

Трюфелите – видове, начални добиви

Обект на култивиране са шест вида трюфели в европейските страни. Не във всички региони обаче може да се очаква успех от всеки вид. Затова нашите условия предполагат на този етап да култивираме предимно tuber aestivum vitt. И все пак…

Perigord (tuber melonosporum) – черният зимен трюфел е с големина  като на орех до едра круша. Покрит е с черни многоъгълни брадавички и бяла месеста част (при узряване тъмновиолетово до черно). Много приятен аромат и силен мускатен дъх, особено в прясно състояние, високо ценен и търсен на пазара. Ограничени ареали на разпространение в природата, вирее в чакълесто – пякъкливи варовикови почви в отделни райони и местности. Време на прибиране – от ноември до март. Оказва се сравнително лесен за култивиране – заема около 60% от плантациите в Италия. Предлагаме ограничен брой фиданки с този вид и само за отделни райони и почви. В местностите, където расте този ценен вид трюфел и в същия период от време се среща и другия негов събрат –

tuber brumale, черен зимен трюфел. Расте на места от 200 до 1 000 м. надморска височина от ноември до март, в по-тежки и глинести почви, по-малко варовити и чакълести.
Има специфична миризма и е с ограничено търсене и предлагане, но във Франция има интерес към този вид.

Tuber magnatum pico – наричан още италиански бял трюфел. Достига на големина колкото голяма ябълка и тегло от 250 до 500 грама (по изключение и повече). Кожата му е гладка , жълта или сива, а месестата част – жилава, с гъсто натрупани спори. Миризмата му е много силна, често с невероятно съчетание на аромати – мускат с приятен горски дъх и свежо сирене,  по-силна е от тази на черния зимен трюфел. Рядко срещан в природата.  Вирее главно в Италия, а на изток в Хърватия, Словения, Черна гора от септември до декември. У нас са намирани отделни екземпляри, но места и условия за виреенето му има. Правим проучване за тяхната локализация, главно около водни басейни с наносни почви. Най-трудният за култивация вид. И най-труден за съхранение. Нужни са много внимателни грижи за подбор на мястото и почвата, както и на грижите в процеса на отглеждане. Дори в Италия се считат за спорни резултатите от опитите за неговата култивация, а успешните трюферии грижливо се пазят в тайна. Поради това  заявки за култивиране ще приемаме само за ограничени райони и след внимателен анализ на почвено-климатичните условия и на възможностите за отглеждане. За разлика от него,  приличащият му на външен вид –

tartufo biancheto marzuolo(tuber borchii Vit.) e много по-разпространен и един от най-лесно култивиращите се трюфели. Често откриван и у нас в борови и смесени гори до 1 500 м.н.в. от декември до април. При по-специални грижи може да се  запазва в добро свежо състояние до месец.

*Tuber aestivum vitt (Scorzone) – черен трюфел, приличащ на perigord, с неправилна кръгла форма, покрит с големи брадавици, малко сплескани. Отначало вътрешността му е бледа, но от слънцето се изменя в жълтеникаво-бежова, кръстосана с много твърди жилки, които образуват петоъгълни деления, изпълнени с 5 – 6 спори. Ароматът му е по-слаб от perigord, но приятен и не толкова наситен, с много по-бързи и по-големи добиви, с най-дълъг период на събиране – от май до октомври. Най-често срещания вид в България в почти всички региони от април до декември, а дори и през зимата. На практика този родов вид трюфел е с най-широки ареали на разпространение в света и цената му през зимата е три-четири пъти по-висока. Вече имаме трюфелно-заразени фиданки и с български самородни трюфели – една практика, която в по-голяма степен предполага успешно култивиране. Според времето на събиране и по органолептичните си показатели, през късна пролет и лятото aestivum е tuber scorzone, а от м.септемврип е

Tuber unchinatum Chat.(Unchinato o scorzone) – лятно-есенния вид  на aestivum, произвеждан и събиран главно в Италия и Франция през септември-декември, но в по-ограничени ареали. Поради едрината на грудката, добрите добиви в трюфериите и отличните си качества, трюфел унчинато е непрекъснато търсен и с постоянно нарастваща цена. Вече предлагаме фиданки и с този вид трюфели с произход от страната ни.

Вид трюфел
Най-рано
Изкупна цена
perigord(зимен) ноември – март
около 4-6 г. от засаждането 0,90 – 0,130 кг/дръвче
600 – 900 лв. и повече
t.magnatum pico септ.-декември
около 5-6 г. от засаждането 0,250 -0,300кг
850 – 900лв. и повече
aestivum vitt април-декември
около 4-6 г. от от засаждането 0,90 – 0,150кг
50 – 250лв и повече

Посочени са минималните граници на добива, които са в зависимост от почвено-климатичните условия и развитието на дръвчетата. В някои райони началото на плододаването може да започне и по-рано, другаде по-късно. Трудно могат да се планират добивите от трюфелите като цяло, тъй като факторите за техния растеж и съзряване са изключително много. Изкупните цени също са приблизителни, всяка година те са различни и се определят от добивите, търсенето и предлагането на международния пазар. Също и от големина, ароматност, състояние на грудката и др. показатели. Цените могат да бъдат и двойно по-високи в зависимост от съчетанието на посочените фактори.

Периодът на събиране може да е с месеци различен от посочения в зависимост от климата и почвата, вида и приспособимостта на дърветата, както и почвено-въздушната влажност.

Привързването на младите лешникови фиданки през първите 1-2 години е наложително в някои случаи

Трюфелното агролесовъдство е оригинално и практическо оползотворяване на пустеещи земи с трюфелно-микоризирани дръвчета. Овощни или горско-декоративни, според мястото и допълнителното им предназначение, те формират една нова екосистема от по-устойчиви дървесни видове(виж “Микориза”).

Наричани накратко трюферии, тези стопанства могат да бъдат от един до 100 и повече декари. Стига навсякъде да е подходяща почвата. В границите на едно такова стопанство може да има и обикновени, не микоризирани дръвчета. Възможна е схема на комбинирано залесяване , но съществуващи дървета следва да се премахват или новите да са на достатъчно разстояние от тях. Най-важната инвестиция в такова начинание след парите за трюфелния разсад  това са волята, търпението и упоритостта да постигнете крайната цел.

Схемите на залесяване са различни според големината на терена: за площ от 1-2 дка – минимум 3/3 метра (до 105 бр. средно в дка), 4/4 м. за терен от 3 до 5 дка.( до 63 бр. в дка).  За площи над 5 дка може да се прилагат смесени варианти – от 4/5 м. (50 бр. в дка)  до 5/6 м.(40 бр. в дка).

Самата технология на отглеждане практически никак не е сложна и дори е по – не ангажираща от традиционното овощарство.

Грижите за младите дъбчета също са важни…

Пример на изоставен двор с изчистени стари дървета в Габровско, който се превръща в лешникова трюферия

Трюферия с тополи и над почвено капково напояване

Лешникова плантация Врачанско

В лешниковата плантация често се подкастрят израстъците и се изхвърля падналата шума

Дъбово-лешникова трюферия – една добра съвместимост на дървесните видове

Добре поддържана трюферия

Жълъди по 4-годишно дъбче

Трюфелите

Какво е всъщност трюфела? – Това е грудковидна подземна гъба, без корен и без стебло, която расте в симбиоза около корените на т.н. микоризни дървета. Според вида – вътрешен и външен, трюфелите се определят в две групи –  черни и бели. Намират се през всеки сезон на годината и специално в България – в почти всички региони на страната, главно в проветриви гори с карстови и чакълесто-пясъкливи или наносни почви Най-често се намират под дъба, леската, върбата тополата, някои иглолистни видове и др. Трюфелите са от клас торбести гъби(Ascomycetes), род трюфели(tuber) и обхващат над 30 вида

В годината на всеобща криза и за много райони слаба или похабена селскостопанска реколта, трюфелите в природата се появиха в достатъчно количество. Дъждовете през юли и август са важно предпоставка за добра реколта и през следващата година.В България рекорд по намирането им и този път държи северната част на страната и по-малко Родопите и Странджа. Но потреблението в България е все още далеч от нуждите и възможностите.

… В 90 на сто от случаите консумирането на този деликатес е предпочитан в прясно състояние. И понеже трюфелите не могат дълго да се съхраняват не охладени, транспортирането им до съответния пазар е трудно и това допълнително ги оскъпява. Малцина обаче знаят, че изсушеният трюфел(нарязан на тънки люспи или цял) след съответно потапяне във вода възвръща своите качества. Впрочем, от потапяне във вода той се нуждае и когато по-дълго е съхраняван в кварцов пясък или в ориз, например. Само така възвръща част от обема, теглото и аромата си!
И при издирването на самородните, и в очакване на първите култивирани трюфели в страната ни през този или следващи сезони всеки ентусиаст и любител на този природен дар узнава, че великата тайна на природата е в нейното постоянно преоткриване и всякога до край неузнаваема…