Петуния

PetuniaНародно название. Петуния. Описание. Петунията е род многогодишни и едногодишни тревисти растения от сем. Картофови, които обикновено се отглеждат като едногодишни, с ефектни ярки красиви цветове. Растенията имат храстовидна форма, разклоняват се и растат достатъчно бързо. Диаметърът е 30 см, височина 15-30 см, листата са с дължина 5-12 см с овална форма тъмнозелени или зелени. Сортовете петунии се делят на два типа: многоцветни и едро цветни. Многоцветните петунии в сравнение с едро цветните са по-наситени и разклонени, имат цветове с малък размер, в диаметър 5 см, образуващи се в голямо количество. Те прекрасно украсяват смесените лехи и бордюри и значително по-малко се повреждат от дъжда.

Едроцветните петунии имат много големи цветове, с диаметър 8-10 см. Такова растение се препоръчва за отглеждане във висящи кошници, под покриви и в контейнери, тъй като техните листа се повреждат от дъждовете. Условия на отглеждане. Петунията обича яркото слънце, затова настанете растенията на светло място. Кичестите сортове и хибридите се садят на терени, които са защитени от вятъра и силния дъжд. Почвата трябва да е добре обработена. Размножаване. Петуниите основно се отглеждат чрез семена. Партньори. Цветя с контрастни цветове.

Petunia

Името на това растение е свързано с приликата му с тютюна: петунията идва от Южна Америка, а в Бразилия тютюнът се нарича Petun. Стъблото на петунията е  силно разклонено, с множество цветове, наподобяващи фунийки. Растението има много разновидности, като някои от тях са с висящи, други с по-къси стъбла, а цветовете са дребни или по-едри и накъдрени. Има и едноцветни, и пъстри, като цветовете са изключително разнообразни: бяло, синьо, виолетово, розово-червено.

Грижи –  Размножава се чрез семена в началото на годината. Необходимата температура е не повече от 20°С. Щом стъбълцата има 3-4 листа, разсадът се пресажда на разстояние 4-5 см.  Петунията е светло и топлолюбива. Расте добре на открити, слънчеви места, върху много плодородна почва. Издържа на сухи и на силно овлажнени почви, но не харесва застоялата вода.  Поливайте петуниите често (в основата) и пръскайте растението – при сухо време дори по 2-3 пъти в денонощие. При силно дъждовно време капките вода разкъсват нежните цветчета – възможно е дори да престанат да цъфтят. Затова преди дъжд поставете саксията или  кашпата под навес.  Петуниите не издържат на силно течение – изберете защитено от вятъра място.

Съвет – Ако отглеждате петунии в саксия, изберете по-дълбок съд. Трябва да им обръщате особено внимание – на дъното задължително поставете поне 5 см дренаж.

Преди години повечето градинари намираха тези растения за скучни и не се впечатляваха от тях. Сега със своето цветово и стъблено разнообразие те представляват истинско градинарско предизвикателство. Срещат се както изправени, така и стелещи и пълзящи видове. Има прибрани и дискретни камбанки, но и такива, които са къдрави, раздърпани и кичести и точно в това е тяхното очарование. Тези цветя се чувстват най-добре на горещо и сухо. Не понасят преполиване. Прецъфтелите камбанки трябва да се отстраняват. По време на цъфтеж подхранвайте с обогатен тор. Петуниите най-често се нападат от голи охлюви и листни въшки. Размножаването и отглеждането от семена е много трудно. Купувайте готов разсад, преди още да е разцъфнал. Видовете с по-дребни цветове са по-издръжливи на дъжд и други неблагоприятни условия. Новите кичести и накъдрени видове много приличат на карамфилите.

Тези видове цветя предпочитат слънчеви места и песъчливи почви, богати на хранителни вещества, с добри дренажни свойства и умерена влажност. Произхожда от Бразилия и Аржентина. Името на петунията произлиза от бразилската дума за тютюн (petun). Според исторически източници кичести видове са били  отглеждани още в далечната 1849 г. Петунията принадлежи към отровните Карамфилови растения. Поливат се обилно  и се наторяват слабо всяка седмица. След прецъфтяване трябва да се подрежат наполовина. Те се възстановяват за около 15 дни, след което започват да растат и цъфтят по-кичести и обемни.

Между небето и земятаТази красива висяща кошница е пълна с цветя, които са подбрани в модерните това лято лилави и ярко розови тонове. За тази приказна композиция е необходимо да намерите сравнително слънчево място и съд с голяма вместимост, диаметърът му трябва да е около 40- 50 см. Само така растенията ще могат да се разположат добре и да се развият напълно. Добре е при приготвянето на почвената смеска да използвате и хидрогел, който ще задържа влагата продължително време.

Не забравяйте, че пръстта в тази кошница ще изсъхва значително по-бързо, отколкото на друго място, затова трябва да се полива често.

Разнообразието от багри и размери превърна Петунията в едно от най-предпочитаното растение за лехи, а стелещите се видове масово се използват за озеленяване на сандъчета и висящи кошници. Наименованието Петуния произхожда от бразилското име на тютюна – Петун. Родът е съставен от многогодишни тревисти видове и полухрасти, обитаващи южна Бразилия и Аржентина. Естествените видове вече не се използват, а култиварите са обединени под следното наименование – Петуния – Хибриди.

1.Група – Петунии с дребни цветове – с диаметър до 8 см, обилен цъфтеж а/ подгрупа Пендула – с падащи стъбла б/ подгрупа Петунии – с изправени стъбла в/ подгрупа Нана – миниатюрни петунии 2.Група – Петунии с едри цветове – с диаметър над 8 см. а/ подгрупа Грандифлора б/ подгрупа Грандифлора Нана 6/ подгрупа Фибриата г/ подгрупа фибриата Нана д/ подгрупа Супербиссима е/ подгрупа Супербиссима Нана 3.Група – Петунии с кичести цветове

За разсаждане в лехи се използват петуниите от първата група . Височината им е 15-45 см, цветовете – 5 см в диаметър, се появяват през юни – септември. Цветовете са доста дребни, но са многобройни и издържат на дъжд повече от по-едрите. Петуниите от тази група с най-едри цветове се наричат флорибунда. Стъблата на някои от Петуниите – подгрупа Пендула, достигат дължина 60 см. Петуниите от втората група са с по-големи цветове, но не така многобройни, а и растенията като цяло не са компактни. Кичестите Петунии са с подобни на карамфили цветове, но не са много устойчиви. Почти всички съвременни сортове петунии са първо поколение хибриди с обикновени или кичести цветове, с гладки или къдрави краища на венчелистчетата. Може да са в една, две или много багри, с венчелистчета като на карамфила и т.н.

Петуниите се чувстват най-добре на горещо и сухо. Имат слабо разклонена коренова система. Младите растения образуват розетка от листа. Цветовете са единични. Всеки цвят има малка зелена чашка и сраснали се венчелистчета в дълга тръбица, разширена в горната си част във вид на широка фунийка. Цъфтят непрекъснато от май до падане на слана. При различните култивари височината варира от 20 до 90 см. Багрите са много разнообразни – бяла, розова, червена, виолетова, синя. Липсват жълтата и оранжевата. Отглежданите културни форми са незимоустойчиви и затова се отглеждат като едногодишни в зелените площи. При чести засушавания долните листа изсъхват. Съчетанието от по-ниски температури, слабо осветление и голяма влажност се отразява пагубно на растенията. В топло и сравнително сухо лято петуниите цъфтят изобилно и продължително. Почвата трябва да бъде лека, но богата с хранителни вещества. Подходяща е почвена смеска, съставена от парникова почва, прегорял оборски тор, пясък, торф. Културните форми на Петунията се размножават чрез семена и стъблени ризници – за част от кичестите форми. Поради малките си размери семената трябва да се засяват почти на повърхността на субстрата със съвсем леко покриване или без покриване. Както дребноцветните, така и едроцветните са много подходящи за фасадно зацветяване на югоизточни, южни, югозападни и западни изложения. Култиварите с дълги и падащи стъбла са много ценни, понеже закриват стените на съдовете, в които са засадени.