Куркумата е подправка, широко използвана в азиатската кухня, особено като съставка на световноизвестното къри. За градинарството обаче от съществено значение е растението, от чиито коренища се приготвя тази подправка . Род Куркума е разпространен в тропическа югоизточна Азия, Океания и Австралия, където отделните видове се срещат из влажни гористи места. Броят на видовете куркума все още е дискусионен като варира изключително много според различните източници, между 40 и 160. За декоративното градинарство са от значение само няколко от тях.
Най красивата куркума е Curcuma roscoeana, наричана често и гордостта на Бирма. Този вид в естествената си среда достига височина 2-3 метра, но при домашни условия остава по-нисък. Тази куркума има много специфики, които я отличават от другите популярни видове. На първо място прицветниците, които създават основния ефект на растението, са много по-едри и атрактивни от тези при останалите видове. Те могат да имат жълт до тъмночервен цвят, а самите цветове са жълти до ярко оранжеви, но обикновено са скрити зад прицветниците и не се виждат. Друга важна особеност при този вид е, че той образува съвсем малко коренище , което на следващата година дава отново един стрък и по изключение два. Тази особеност е наложила масово фирмите, произвеждащи растения от Curcuma roscoeana, да използват тъканни култури (размножаване ин витро) за вегетативно размножаване на желаните форми. Любителите често опрашват изкуствено растенията и получават семена, които имат добра кълняемост, част от предлаганите в търговската мрежа форми и сортове са стерилни, което прави семенното размножаване в много случаи невъзможно. Този вид, макар да превъзхожда останалите с красотата на цветовете си, е най-взискателен към условията и труден за отглеждане.
Вторият широко отглеждан като декоративно растение вид е Curcuma petiolata. Тя е с по-скромна по размери в сравнение с Curcuma roscoeana и значително по-невзискателна, което е основната причина да е по-разпространена в култура, като декоративно растение. Съцветията са с по- дребни прицветници от тези при предходния вид, но те обикновено са интересно оцветени от бяло и жълто до червено и виолетово. Тази куркума освен като цъфтящ вид се цени високо и като листнодекоративно растение заради своите лъскави, едри, блестящо зелени листа. Особено красиви са няколко нейни сорта, които са пъстролистни.
Последният вид, който макар да не е типично саксийно растение, може да се срещне с обикновената културна куркума Curcuma longa. Тя е по-ниска от двата предходни вида, листата са разположени по- гъсто, а съцветията са по- дребни и обикновено не са с ярко оцветени прицветници, макар това да не е изключено. Този вид се култивира в промишлени мащаби в Индия и Малайзия като важна съставка на много традиционни ястия в целия Близък Изток и Южна Азия. За производството на куркума се използват коренищата на растенията които се сваряват веднага след като бъдат извадени, след което се изсушават и смилат на прах. Освен като подправка обикновената куркума намира приложение в медицината, козметиката и редица други области на живота.
