Американският филм „Екзорсизмът на Емили Роуз“ е вдъхновен от трагичния случай на германското момиче Анелиз Микел. Без никакво предупреждение животът на щастливата и доста религиозна девойка се променя внезапно през 1968 година, когато тя получава първия си необясним пристъп. Припадъците на Анелиз се влошават с времето, а поведението й претърпява демонична и плашеща промяна. Тя спира да се храни, вижда призрачни лица, чува гласове и звуци и е убедена, че в нея живее цяла плеяда демони. Изплашени за безсмъртната й душа, вместо да потърсят медицинска помощ, нейните родители се обръщат към католическата църква с молба над детето им да бъде извършен екзорсизъм.
Необяснима промяна
Семейство Микел
Историята започва в баварския град Лайблфинг в Германия на 21 септември 1952 година, когато Йозеф и Анна Микел се сдобиват с втората си дъщеря Анелиз. След нея се появили още три сестри – Гертруд, Барбара и Росвета.
Анелиз и трите й сестри били възпитавани в строго католическо семейство. Нейният баща Йозеф някога смятал да стане свещеник, а три от лелите й били монахини. Те редовно посещавали църковните служби и се молели заедно.
Но семейството пазело една срамна тайна, която оказала огромно влияние върху малката Анелиз. Четири години преди раждането на Анелиз нейната майка дала живот на извънбрачна дъщеря – Марта. Заради това срамно събитие тя била принудена да носи черен воал на сватбата си с Йозеф. Когато Анелиз била малка, майка й я окуражавала да изкупва греховете на извънбрачното й раждане чрез пламенни молитви. Марта починала на осемгодишна възраст, по време на операция за отстраняване на тумор от бъбрека й, и това вероятно още повече е усилило желанието на Анелиз да се покайва за греха на майка си.
Малката Анелиз
Йозеф притежавал и управлявал доходна дъскорезница в Клингенберг и съпругата му Анна също помагала в семейния бизнес. Дълбоко религиозната баба на Анелиз често помагала в гледането на децата и ги запознавала усърдно със своята католическа вяра. Като малка Анелиз страдала от различни детски болести, като заушки, шарка и скарлатина и заради честите си отсъствия по болест изостанала с една година в училище. Тя била добра ученичка и се надявала един ден да стане учителка. Свирела на пиано и акордеон.
През септември 1968 година в живота на Анелиз настъпила необяснима промяна. През деня й причерняло за кратко, а по-късно през нощта изпаднала в конвулсии, подобни на епилептичен припадък. Борела се за въздух, ръцете й се сковали, езикът й се парализирал и подмокрила леглото си. Анелиз бързо се възстановила и всичко изглеждало наред за цяла една година, когато отново получила подобен пристъп.
Анелиз Микел
Неврологът в болницата й поставил диагноза „Гранд мал“ епилепсия (позната днес като „генерализиран тонично-клоничен припадък“). Тя била доста болна по онова време. Премахнали сливиците й и последователно се разболяла от плеврит и пневмония. През февруари 1970 година била приета в болница, която специализирала в бронхитните и белодробни заболявания. Там й открили проблеми със сърцето и кръвообращението.
Нейната съквартирантка в болницата описва Анелиз като щастливо и религиозно момиче, с позитивна нагласа към живота. Тя никога не говорела за болестите си.
Третата атака се случва през юни 1970 година. Анелиз най-накрая била изписана от болницата през август същата година. Семейството и приятелите й веднага забелязали огромната промяна настъпила в нея. Тя била тиха и вглъбена в себе си. По-късно Анелиз щяла да опише на един невролог и един психолог някои от преживяванията си в болницата. Тя им казала, че по време на всекидневните си молитви е била преследвана от мъртвешки, демонични лица, които я оставяли в състояние на дълбока депресия и ужас. Освен това усещала разни отвратителни миризми, които описала като „изгорели екскременти“. Тя започвала да вярва, че е обсебена от демон. Изглежда нямало друго обяснение за дяволските образи, които я преследвали. Скоро в главата й се появили гласове, които й казвали, че ще „ври в ада“.
Анелиз Микел
След един пореден пристъп през юни 1972 година неврологът й предписал лекарството дилантин, което се използва за третиране главно на Гранд мал епилепсия и някои определени двигателни нарушения. Тялото на Анелиз често се сковавало и тя не помнела нищо от припадъците си. Въпреки дилантина, тя продължавала да вижда демоничните лица и да усеща ужасните миризми.
В началото на 1973 година Анелиз се оплакала, че чува чукане в килера си, под пода на стаята си и над тавана. Веднъж нейната леля я заварила във всекидневната пред статуята на Дева Мария. Лицето й било изкривено в омразна гримаса, а очите й катранено черни.
Надвиснала беда
През есента на 1973 година Анелиз казала на психолога си, че депресията често я кара да мисли за самоубийство. Баща й решил, че едно поклонение в Параклиса на Дева Мария в Сан Дамиано в Италия може да й се отрази добре. Когато пристигнали пред параклиса, тя не могла да влезе вътре, завявайки, че краката й горят. Не била в състояние да пие светената вода, нито да гледа свещенодействията и иконите. Тя откъснала медальона от шията на Тиа Хайн – близка приятелка на семейството, която организирала поклонението. Всички около нея усетили, че тялото й излъчва някаква отблъскваща миризма, подобна на екскременти.
Тиа Хайн
Въпреки провала от пътуването до Сан Дамиано и нетипичното поведение на Анелиз, тя и Тиа Хайн станали приятелки. Тиа започнала да се моли за нея. Анелиз й споделила, че Исус й бил казал, че ще дойде време, когато целият свят ще заговори за ада и дявола.
Убедена, че Анелиз е обладана от демони и че „лекарската история за епилепсията“ е нелепа, Тиа Хайн започнала да търси свещеник, който да извърши екзорсизъм. Повечето свещеници й казали, че Анелиз трябва да се обърне към лекар. Тиа Хайн се свързала с отец Адолф Родеуик, добре познат като експерт и автор на няколко книги за екзорсизма и демоничните обсебвания. Макар да допускал, че в случая на Анелиз става въпрос за обсебване, той отказал помощта си, тъй като живеел твърде далече – във Франкфурт. Накрая, в един близък град, Тиа Хайн попаднала на пастор Ернст Алт, който, след като видял Анелиз, обявил, че тя „не изглежда като епилептичка“.
Отец Ернст Алт
Отец Ернст Алт и отец Карл Рот, заедно с още няколко свещеници, се срещали няколко пъти да обсъдят състоянието на Анелиз. Няколко седмици преди отец Алт да се срещне с нея, той получил две писма. Едното, написано от Анелиз, а другото от майка й Анна. Когато взел писмата в ръка, отецът почувствал нещо необяснимо. Прилошало му и го обзела странна възбуда и усещане за надвиснала беда. По-късно същата вечер не могъл да присъства на църковната служба и го преследвала миризма на изгоряло. Почувствал облекчение чак в 5 часа сутринта.
На следващата вечер, когато отец Алт разказал за случилото се на няколко други свещеници, всички те усетили същата противна миризма.
Две седмици след като отец Алт се срещнал с Анелиз за първи път той я описал като модерна, вярваща, интелигентна и честна. През есента на 1973 година тя постъпила в университета във Вюрцбург, избирайки специалностите педагогика, музика и теология. Отец Алт я посещавал редовно. Тя често изпадала в депресия, тъй като демоничните лица продължавали да я преследват.
Приятелят на Анелиз Петер
През ноември Анелиз се запознала със свой колега студент на име Петер. Двамата започнали да се виждат често. Тя разказала за състоянието си на Петер през декември 1973 година. Казала му, че понякога не може да се контролира. Депресията й вървяла ръка за ръка с мъртвешките лица и миризмите. Пак по същото време Анелиз посетила своя невролог и своя психолог във Вюрцбург. Психологът заключил, че тя страда от психоза, причинена от доминиращия й баща и неосъзната омраза към майка й. Той предположил, че припадъците й се дължат на епилепсия. По същото време неврологът на Анелиз сменил дилантина с тегретол.
Когато се срещнала с отец Алт през март 1974 година, тя му споделила, че понякога не е в състояние да се моли. Отецът продължил да се моли за нея. Анелиз винаги чувствала подобрение след неговите посещения. Отец Алт чувствал, че много от нещата, които тя преживява физически и емоционално, не могат да бъдат обяснени единствено с епилепсията. Много от писмата, които пишела до отеца, разкривали дълбочината на нейното състояние. Неспособността й да се контролира я хвърляла в депресия. Понякога се чувствала като в транс. Друг път изпитвала непреодолимо отвращение към изповедите, което й пречело да получи причастие.
Епископа на Вюрцбург Йозеф Стангл
През септември 1974 година отец Алт писал до епископа на Вюрцбург Йозеф Стангл с молба да му позволи да извърши екзорсизъм на Анелиз, ако ситуацията достигне критично ниво. Епископът отхвърлил молбата му и препоръчал Анелиз да продължи да води дори още по-религиозен живот, за да намери покой. Но пристъпите не престанали и поведението й станало дори още по-хаотично.
Божествено видение
През януари 1975 година тя загубила апетита си и понякога оставала в леглото си с дни. По същото време споделила с приятеля си Петер, че чува някакъв глас, който й казвал, че е прокълната завинаги. Тази идея я ужасявала, въпреки че нямала основателна причина да вярва, че душата й е изгубена.
През лятото на 1975 година нещата се влошили още повече. Анелиз споделила в писмата си до отец Алт, че макар да копнеела за компанията на сестра си Росвета и Петер, в същото време изпитвала необяснимо и внезапно желание да ги удари или да хвърля по тях разни предмети, когато са около нея. Тя помолила свещеника за помощ. Молитвите и благословиите, които я облекчавали преди, вече не вършели работа.
Тъй като отец Алт бил възпрепятстван, той изпратил при нея отец Род, за да се помолят заедно. Но от очите на Анелиз закапали сълзи от отчаяние, защото не била в състояние да се моли. Свещеникът продължил сам, а тя се изправила и заела отбранителна поза, сякаш да се защити от нещо, и разкъсала броеницата си. С дълбок, чужд глас Анелис наредила на пастора да си върви. Свещеникът се обадил на родителите й и ги посъветвал да я приберат у дома.
Вече у дома, краката й се сковали и тя с трудност се придвижвала из къщата. Все така не била в състояние да се моли. Отец Алт направил посещение и при влизането си в дома на семейство Микел усетил ужасна миризма на изгорени нечистотии, която сякаш извирала от всякъде.
Анелиз и Петер
Анелиз стояла затворена вкъщи около седмица. Накрая майка й Анна помолила Петер да я разходи с колата. Те излезли от очертанията на Клингенберг и спрели край един тих селски път. Тръгнали пеша, но Анелиз едва си местела краката. Изведнъж тя паднала на колене и сякаш изпаднала в транс. Петер безуспешно се опитвал да я накара да реагира. След около десет минути тя се изправила и извикала възбудено:
„Мога да ходя! Мога да ходя! Виж ме!“.
Петер се стреснал от внезапната промяна в емоционалното и физическото й състояние. Когато я попитал какво е станало, Анализ му отговорила, че е видяла Светата Дева Мария, която я попитала дали иска да принесе страданията си в жертва на грешното духовенство и младежта в Германия. Крайно развълнувани, двамата побързали да се приберат, за да споделят новината със семейството й. Анелиз казала на майка си, че е изцяло свободна и може да ходи нормално. Тя разказала и на нея за видението си. В продължение на седмица се чувствала добре, но не след дълго споделила с Петер, че състоянието й отново ще се влоши.
Анелиз се върнала във Вюрцбург, за да се запише за следващия семестър. Петер я заварил в стаята й пред едно разпятие – лицето й било разкривено от омраза и тя ръмжала като диво животно. Те се върнали в Клингенберг на същия ден.
Демонични пристъпи
Майката на Анелиз Анна й помага да ходи
У дома, Анелиз крещяла с часове: „Исусе мой, опрощение и милост!“. Прекъсвала само за час-два през нощта, за да поспи. Тя коленичела толкова често, че коленете й се разранили и подули. След дълги периоди на крещене тя се разтрепервала, сгърчвала и изпадала в безсъзнание. Понякога мускулите във врата й се стягали като стоманени въжета. Не можела да я яде твърда храна и почти не пиела течности. Въпреки това, поглъщала паяци и мухи и уринирала на кухненския под. Понякога лижела урината, а веднъж дори отхапала главата на една мъртва птица. Друг път пропълзяла под масата и останала там, лаейки като куче в продължение на два дни.
Близките й се научили да залягат. Тя изтръгвала картини на светци от стените, късала броеници и хвърляла разпятия по тях. Петер разказва един случай, в който Анелиз взела ябълка в ръката си и я стиснала с такава лекота, че плодът се пръснал като бомба из цялата стая.
Демоните често я изкушавали с мисли за самоубийство. Тя споделила с Петер, че понякога починалата й баба и сестра й Марта идват да я утешават. По краката й имало рани, но тя твърдо отричала да си ги е причинявала сама.
Отец Адолф Родеуик
Близките й се редували да я наблюдават, за да й попречат да се наранява. Но положението станало непоносимо и те се свързали с отец Алт и отец Адолф Родеуик, който продължавал да следи с интерес случая на Анелиз.
Отец Родеуик решил да направи посещение на семейство Микел в началото на септември, за да прецени ситуацията с очите си. Той заварил Анелиз в състояние на хипноза или транс. Отецът я попитал:
„Какво е името ти?“
Тя му отговорила с дълбок, променен глас: „Юда“.
Когато отец Родеуик тръгнал да си върви, Анелиз го зашлевила през лицето. След това седнала на пианото и засвирила сякаш нищо не се е случило.
Макар че изпитвала глад, понякога тя не можела да си отвори устата или да преглътне храната. Изпадала в това състояние все по-често, за тревога на родителите си.
Екзорсизмът на Анелиз
Отец Ренц
Отец Родеуик вече бил убеден, че Анелиз е обсебена и организирал среща, на която присъствали отец Алт и отец Род. Те се съгласили, че отец Алт трябва да пише на епископа и да поиска официално разрешение за извършване на екзорсизъм. Отец Алт сметнал, че за провеждането на ритуала ще бъде най-подходящ отец Ренц, който бил благочестив свещеник, живеещ наблизо. Отец Ренц се съгласил с молбата им.
На 16 септември 1975 година епископът на Вюрцбург Йозеф Стангл изпратил писмо до отец Ренц с разрешението си да бъде извършен екзорсизъм. Този ритуал е базиран на „Rituale Romanum“ от 17-и век, който все още бил в сила по онова време. На 23 септември отец Ренц видял Анелиз за първи път. Той не забелязал никакви признаци за обсебване, а напротив, намерил момичето за много скромно, възпитано и религиозно.
Първият сеанс започнал на 24 септември на втория етаж в къщата на семейство Микел. Отец Ренц, отец Алт, отец Род, Йозеф, Анна, Росвета, Барбара, Тиа Хайн и приятелят на Анелиз Петер се събрали в спалнята й. В началото тя се държала кротко и спокойно, но когато я напръскали със светена вода, изпаднала в ярост. Тялото й треперело и се гърчело, а омразата ясно си личала в лицето й.
Въпреки че била държана от трима мъже, тя продължавала да се опитва да удари някои от присъстващите. Крещяла и виела като куче. Повтаряла:
„Махнете тия лайна! Престанете с тия лайна!“ – имайки предвид светената вода.
Първият сеанс от екзорсизма продължил повече от три и половина часа. Когато впоследствие я попитали какво е почувствала, Анелиз заявила, че е била в пълно съзнание за действията си, но сякаш е стояла отстрани, без да може да поеме контрол над тялото си. Тя казала, че демоните са използвали гласа й, а тя е била просто наблюдател.
Според отец Ренц, понякога изглеждало така, сякаш някой друг разтърсва Анелиз като парцалена кукла.
Всички решили, че ще е удачно да запишат втория сеанс от екзорсизма на лента. Думите от 67 сеанса, проведени през следващите 10 месеца, запълват 42 аудиокасети.
Шест демони се разкрили с времето – Юда, Луцифер, Каин, Хитлер, Нерон и един низвергнат свещеник на име Флашман. Те говорели за църковни и мирянски дела и често спорели помежду си. В един от сеансите отец Ренц внесъл в стаята три чаши с вода – една съдържала светена вода от Лурд, втората, светена вода от Сан Дамиано, а третата – вода от чешмата. Когато вдигнала чашата от Сан Дамиано, Анелиз казала:
„Лайняна вода от Сан Дамиано“ – и изпила вместо нея чешмяната вода.
Друг път Анелиз заявила: „Мога да говоря на всеки език, но вие можете да ми говорите на немски“.
Отец Ренц
Веднъж отец Ренц, който обикновено четял латинските молитви от книга, започнал да говори на латински без да чете. Анелиз веднага го поправила и му казала, че латинският му не струва. Отец Ренц и отец Алт били изумени и от отговорите й на въпроси, зададени й на холандски и китайски. Отец Ренц бил мисионер в Китай за повече от 15 години и там бил научил езика.
Демоните можели да бъдат разпознати по начина, по който говорели, интонацията на гласа им, и изразите, които употребявали. Луцифер казвал:
„Няма да я освободя. Разгонената кучка е наша. Трябва да се молите много повече. Това ще продължи най-малко още половин година. Тя беше прокълната от самото начало, още преди раждането си. „.
„Няма да оцелея“
Извън екзорсистките сеанси и припадъците си, Анелиз продължавала да учи и сякаш водела нормален живот. По време на сеансите тя често чувствала присъствието на Дева Мария, най-различни светци и починали роднини. На 13 октомври настъпила промяна. Според Анализ, Дева Мария започнала да й говори. Тя трябвало да записва поръките й и да ги предава на отец Ренц. Анелиз започнала да си води дневник.
Сеансите през ноември и декември не се отличавали с нищо особено. Междувременно Анелиз работела по дипломната си работа. В началото на 1976 година сеансите станали дори още по-кратки и „скучни“.
От края на февруари нататък демоните сякаш нямали какво повече да кажат. Единствено тялото на Анелиз се гърчело в конвулсии. През март Анелиз направила няколко опита да се прибере у дома за уикендите, но не можела, защото тялото й се сковавало и тя се чувствала много зле.
Тялото й понякога ставало толкова тежко, че няколко мъже не можели да я вдигнат и да я качат в колата. Анелиз извикала Тиа Хайн да я посети и я накарала да обещае, че ще попречи на когото и да било да се опита да извика лекар от нейно име. Тя се страхувала да не я обявят за луда и изпратят в заведение за душевно болни.
През април Анелиз казала на отец Алт, че май и юни ще бъдат много трудни месеци, но с юли ще настъпи развръзката на състоянието й.
На Велики четвъртък 1976 година Анелиз отишла в църквата да се моли. Но едва започнала, когато по тялото й избила пот. Тя се върнала в стаята си и прекарала нощта на пода без да може да заспи. На сутринта на Разпети Петък отново се върнала в църквата и останала там след края на службата. Няколко часа по-късно една приятелка я намерила в състояние на транс със затворени очи и с молитвеник в ръце. Приятелката й довела Петер и двамата я заварили в същото положение. Анелиз не отговаряла на въпросите на Петер и той успял да я прибере вкъщи чак в полунощ.
Анелиз обяснила на Петер какво се било случило и че сега имала представа какво е изстрадал Исус. Състоянието й се влошило.
Близките й решили, че тя трябва да остане известно време при отец Алт. Понякога тя стенела и крещяла с часове. Отказвала да яде и спяла на пода. Тя заявила много сериозно на отец Алт:
„Сега знам какво ще се случи. Знам, че идващото лято ще бъде болезнено и ужасно. И знам, че няма да оцелея. Никой не може да ме убеди в противното. Няма да оцелея“.
Краят на мъките
Около очите на Анелиз се появили тъмни кръгове
Когато Анелиз не страдала от пристъпите си, тя била весела и приятна компания. В един момент била нормална, а в следващия сякаш полудявала.
Анелиз се върнала в Клингенберг след една седмица. Тя спяла много малко и не била в състояние да се храни. Когато все пак хапвала малко, не успявала да задържи храната в себе си. По това време около очите й се появили тъмно сини кръгове. Често се самонаранявала и близките й се принуждавали да я връзват.
На 30 май 1976 година приятелят на отец Алт – доктор Рихард Род, дошъл да види един от сеансите по екзорсизъм. Той вече бил слушал някои от записите и споделил с отец Алт, че чутото го е накарало да се моли отново. Доктор Род изгарял от любопитство да види събитията с очите си, а отец Алт се радвал, че на сеанса ще присъства лекар, тъй като физическото състояние на Анелиз било изключително лошо.
Щом видял Анелиз, докторът възкликнал: „Боже, тя има стигмата!“ – и добавил. – „Срещу дявола няма инжекции!“.
Анелиз Микел
Отец Алт пристигнал за следващия сеанс на 8 юни. Тогава видял Анелиз жива за последен път. В писмо до епископа той описал раните на Анелиз и как си била счупила зъбите, отхапвайки парче от стената. Отец Ренц продължил със сеансите до края на месец юни. Той също докладвал на епископа за раните на Анелиз. Тя била крайно измършавяла и почти не се хранела или пиела течности. Самата Анелиз повтаряла често, че с удоволствие би се хранила, ако това й било позволено.
Посред болката и ужаса имало моменти, в които тя разговаряла нормално със семейството си и Петер. Според Петер, тя винаги била много наясно с решенията си. Най-обсъжданите въпроси били дали тя да потърси медицинска помощ и надеждата, че всичко ще свърши през месец юли.
Анелиз Микел
На 27 юни Анелиз вдигнала почти 40 градуса температура, която близките й свалили със студени компреси. Йозеф се обадил на отец Алт, който го посъветвал да повика лекар. Но Анелиз отказала. На следващия ден тя отказала да яде и да пие. На 30 юни 1976 година в къщата били отец Ренц, Йозеф, Анна, Росвета, Барбара и Петер. Температурата на Анелиз отново се вдигнала до над 39 градуса. Тя внезапно се примолила за последно причастие и отец Ренц удовлетворил молбата й. Останалите отишли да си легнат, а Анна останала при дъщеря си. Последните й думи били: „Мамо, моля те, остани при мен, страх ме е!“.
В 8 часа на следващата сутрин Анна извикала Йозеф, за да му каже, че Анелиз е мъртва. Тя най-сетне била свободна.
Анна се обадила на отец Алт, който незабавно се свързал с доктор Род. Той определил времето на смъртта на около 6 часа сутринта. Тъй като докторът не разполагал с нужните документи за издаване на смъртен акт, семейството повикало друг лекар. Той обаче отказал да издаде смъртен акт, защото не могъл да установи със сигурност, че смъртта на Анелиз е настъпила по естествени причини.
Случаят Клингенберг
Аутопсията показала, че възможните фактори за смъртта на Анелиз са дългото гладуване и физическо изтощение. Започнало криминално разследване. Случаят се радвал на особено внимание от страна на медиите. Много хора посетили гроба на Анелиз и се молели за душата й.
Прокуратурата се бавила две години преди да отнесе случая на Анелиз в съда, използвайки това време, за да прегледа и да се запознае добре със странните факти. На 13 юли 1977 година родителите на Анелиз и двамата езкорсисти отец Алт и отец Ренц били обвинени в убийство поради престъпно нехайство. „Случаят Клингенберг“ трябвало да отговори на два въпроса: Какво е причинило смъртта на Анелиз Микел и кой е отговорен?
Подсъдимите – отец Алт, отец Ренц, Анна и Йозеф Микел
Процесът започнал на 30 март 1978 година в Ашафенбург и се превърнал в най-обсъждания случай от Нюрбергския процес насам. Общественото мнение, подкрепяно от становището на медиите, като цяло не било отворено към възможността за демонично обсебване.
Семейство Микел не свидетелствали на процеса. Отец Алт казал, че Анелиз е приемала своите страдания като изкупление за греховете на духовенството и германската младеж. В съда били пуснати записите от екзорсизма на Анелиз, за да се убедят всички, че дяволът и духовният свят съществуват. Ако болестта на Анелиз е била физическа, той и отец Ренц са щели да потърсят медицинска помощ, казал Алт. Той разказал за различните демони, които се познавали по гласовете и изразите им.
Отец Алт в съда
Анелиз не се хранела, защото демоните не й позволявали да го прави. Доктор Род, когото защитата смятала за добронамерен свидетел, се качвал три пъти на свидетелското място. Той като че ли нищо не помнел. Отец Алт заявил, че няколко от изявленията на доктор Род не са истина.
Отец Ренц представил откъси от записите на екзорсизма и обяснил как са стигнали до извода, че Анелиз е обсебена от демони. Той добавил, че никой никога не е умирал в резултат от провеждане на екзорсизъм. Отец Родеуик свидетелствал, че е бил напълно убеден, че Анелиз е обсебена, и че не е разполагала с волята си, когато е била под влиянието на демоните, и се е държала напълно нормално, когато те не я контролирали.
Експертът на обвинението доктор Сатис направил обобщение на медицинската история на Анелиз. Той заявил, че дилантинът успешно е потиснал припадъците, но тогава болестта е потърсила друг отдушник. Сатис виждал у Анелиз психогенно състояние. Той вярвал, че тя е страдала от заблудата, че е грешна и е халюцинирала за дявола. Това е често срещано явление при религиозните хора, страдащи от депресия, казал той. Екзорсистките сеанси само са потвърдили психозата й и са влошили нещата.
Преди месец април тя е можела да бъде спасена, ако някой от свещениците я бил убедил да се храни, но през юни вече било твърде късно. Сатис заявил, че той лично би упоил Анелиз, би я сложил на изкуствено хранене и би я лекувал с електрошокова терапия. Една от сестрите й казала в съда, че Анелиз не е искала да попадне в заведение за умствено болни, където щяла да бъде упоена и заставяна да се храни.
Доктор Фелисити Гудман
В своята книга „Екзорсизмът на Анелиз Микел“ доктор Фелисити Гудман посочва няколко грешки в твърденията на Сатис. Книгата й безспорно е най-добрата по случая, тъй като тя имала достъп до свещениците, съдебните преписки и писмените показания на няколко от очевидците на екзорсизма.
Двамата психиатри, призовани от защитата, подкрепили показанията на Сатис за голямо разочарование на адвокатите. Според тях, двамата свещеници са действали водени от религиозното си убеждение, изхождайки от своите наивни и примитивни вярвания. Свещениците били склонни да прегърнат едно магическо и мистично обяснение, което е необичайно за теолозите от модерните времена. Психиатрите чувствали, че демоните на Анелиз са израз на нейната наивна набожност. Нейната индивидуалност била обусловена от епилепсията й, което е довело до развитието на шизофренична психоза.
Обвинението настояло подсъдимите да бъдат признати за виновни в убийство поради престъпно нехайство заради бездействието им. Те поискали глоби за свещениците, но не търсели наказание за родителите, тъй като те били изстрадали достатъчно.
Защитата настоявала за оправдателна присъда, тъй като Анелиз била поставила живота си в ръцете на Бог и било нейно морално и конституционно право да откаже медицинско внимание.
Анелиз Микел
Съдиите изцяло приели показанията на медицинските лица, призовани от обвинението. Епилепсията е преминала в психоза и през месец май Анелиз вече не е била в състояние да прецени кое е най-добре за нея. Екзорсизмът само е влошил състоянието й. Обвиняемите е трябвало да потърсят медицинска помощ. Четиримата подсъдими получили по шест месеца затвор, което било заменено по-късно с три години условна присъда. Двамата свещеници били глобени, а всички трябвало да заплатят разходите по процеса. Мнозина считали, че присъдата е много по-лека от очакваното.
По-късно приятелят на Анелиз Петер заявява в едно интервю за телевизия БиБиСи:
„Ние наистина вярвахме в думите й, че на 1 юли ще настъпи промяна. Разбира се, никога не сме си представяли, че нещата ще се развият така. Това се случва, когато си имаш работа със свръхестественото.“
„Знам, че постъпихме правилно, защото видях знака на Христа върху ръцете й. Тя носеше стигмата и това бе знак от Бога, че трябва да изгоним демоните й. Тя умря, за да спаси други загубени души, да изкупи греховете им“ – Анна Микел (майката на Анелиз, 2005 г.).
Последици
Впоследствие германската католическа църква обявява, че Анелиз Микел не е била обсебена, но много хора продължавали да вярват, че смъртта й е мъченическа. На 25 февруари 1978 г., почти две години след смъртта й, останките на Анелиз били ексхумирани и преместени в нов дъбов ковчег. Смята се, че желанието на нейните родители да преместят тялото й от евтиния ковчег, в който тя била погребана набързо, е само извинение. Всъщност, те искали да проверят твърдението на една монахиня, която им казала, че е получила видение, че тялото на дъщеря им е непокътнато. Според официалните доклади обаче, трупът бил в доста напреднал стадий на разлагане, както и можело да се очаква. Снимките на ексхумираното тяло никога не са публикувани, а родителите на Анелиз получили забрана да присъстват на изравянето му. Те можели да виждат гроба на дъщеря от прозореца на дома, в който майка й живее и до днес.
Филмът на режисьора Уилям Фридкин „Екзорсистът“ излиза по кината в Германия през 1974 година, две години преди записите от сеансите на Анелиз. Макар гласът й в тези записи да звучи наистина страховито, той носи стряскаща прилика с ръмжащия, лаещ и нечовешки глас на Линда Блеър от филма на Фридкин. Това кара много хора да стигнат до заключението, че Анелиз просто е имитирала видяното във филма, ако, разбира се, го е гледала. След излъчването си филмът създава вълна от паранормална истерия в страната. Психиатри от цяла Европа съобщават за увеличаване на маниакалните идеи сред пациентите им. Все пак, филмът не може да обясни годините преди 1974, когато Анелиз проявява множество други симптоми, които тя и близките й приписват на демонично обсебване.
През 1999 година кардинал Медина Естевез представя на журналистите във Ватикана новата версия на „Rituale Romanum“, наречена „De exorcismis et supplicationibus quibusdam“, или позната още като „Екзорсизмът на идващото хилядолетие“. Тази нова форма на екзорсизъм се появява повече от 20 години след смъртта на Анелиз Микел.
Майката на Анелиз не подкрепя създаването на филма „Екзорсизмът на Емили Роуз“ (2005). „Не искам да гледам филма и не искам да знам нищо за него“ – казва г-жа Микел, която тогава е над 80-годишна. Бащата на Анелиз Йозеф умира шест години преди излъчването на филма.
„Реквием“ (2006) е друг филм, създаден по случая на Анелиз Микел. Главната героиня Микаела Клинглер е епилептичка, смятана от себе си и от членовете на нейната църква за обладана от демон. Филмът пренебрегва специалните ефекти и драматичната музика, и вместо това разчита на документален стил, за да се фокусира върху борбата на Микаела, която се опитва да води нормален живот, затворена в капана на демоничното обсебване или умствената си болест.
———————————————————————————————————————————————
Материалът е осъществен благодарение на Петя Пеева.
Източници: youtube.com, chasingthefrog.com, fotofetch.com
