Имам смесени чувства към бисквитената торта. Съвсем в началото, когато се опитвах да варя яйца и правих кекса глетав, бисквитената торта беше идеалното и много лесно решение за домашен десерт. С чаени бисквити или там някакви, каквито има в шкафа, ванилово крем нишесте и орехи приготвях шедьоври за онова време на кулинарното ми самоубочение. Нямаше значение в каква тава е приготвена тортата, по важното беше, че всичко се изяждаше. Като съпоставя днешните сладкарски предложения и тогавашните, тортата бледнее като набързо сглобен сандвич пред петстепенно меню, в чиито заглавия присъстват непознати думички от кулинарната терминология. Но както и да я разглеждам, тази торта си беше лесно, бързо и евтино предложение за десерт.
По-късно, опитвайки се да практикувам вече професионално се сблъсках с много негативи. Бисквитената торта вече се беше превърнала в още по-химична торта, отколкото в онова време с чаените бисквити. Отказвах да създам каквато и да е бисквитена торта. Не можех дори да слушам за нея. Попаднала в категорията „Нямам желание да приготвям!“, бисквитената торта излезе от моят кулинарен репертоар.
Факт е, че повечето хора обичат бисквитена торта, но така се случи, че аз изпитах омраза към нея. Много често получавам желания за бисквитена торта, независимо дали е за рожден ден на приятел или момическо събиране, или желание за рубриката SOS. И аз разбира се отказвах да я приготвя, навявайки ми не добри спомени. Опасявам се, че всичко свърши днес.
Получих съобщение от Ралица, човек, който съм виждала само веднъж, но оставил трайни спомени в мен. Тя си пожела бисквитена торта. Когато прочетох това, в мен отново непоколебимо изникна решение за отказ. После се замислих. Имаше варианти. Дори много варианти, в които можех да оставя моя инициал върху тортата. И пак се замислих – дали решението да я приготвя, зависи от човекът, който я е пожелал? Това вече няма значение. Защото аз приготвих моята бисквитена торта и ще я приготвям за всеки, който я пожелае.
Десертът се състои от бисквити с кленова захар, която им придава, ама наистина невероятен вкус на кленово дърво и карамел. Макар и скоро да съм я открила, тази захар стана една от любимите ми. Скъпа е, колкото кленовия сироп, но си заслужава.
За крем избрах да приготвя крем муселин – гладък, стегнат и блажено вкусен, с потенциал да попива в бисквитите толкова дълго, че да се слее с тях. Кремът приготвих с дребни домашни яйца, които оставиха невероятен жълт цвят. И какво щастие е ако ми остане малко от него! Веднага съчинявам друг десерт.
За финал – филиран бадем, вместо обичайните орехи и мини тортичките са завършени. (Докато обмислях от какво ще се състои бисквитената торта ми хрумна да приготвя няколко мини варианта.) Сервирах тортичките върху подложка от ядлива хартия. Купих я от Нюрнберг.
Благодаря на Ралица, която, както стана ясно ме накара да преоткрия и заобичам бисквитена торта.
Мини бисквитени тортички
Дозите са за 6 броя.
За бисквитите:
100 гр. меко масло
2 малки яйца от свободно отглеждани кокошки, със стайна температура
150 гр. кленова захар
80 гр. течен мед
1/2 чаена лъжица бакпулвер
1 чаена лъжица ванилова есенция
1 супена лъжица какао (22 %)
350 гр. брашно + допълнително ако е нужно
Фурната се нагрява на 180°C.
Маслото и захарта се разбиват с миксер. Добавя се медът и сместа се разбърква добре. Следват яйцата, едно по едно, като след всяко добавяне сместа се разбива до хомогенезиране. Добавя се ванилията и сместа се разбива за кратко.
Отделно се пресяват брашното, какаото и бакпулвера. Добавят се по малко към маслената смес и се замесва меко тесто. Ако е необходимо се добавя още брашно и тестото се меси докато престане да лепне.
Тестото се разточва върху хартия за печене с дебелина 2-3 мм. Пренася се в широка тава, заедно с хартията. Изрязват се кръгове с диаметър 7 см. Трябва да се получат 18-19 броя. Набождат се с вилица или дървено шишче. Тестото се пече в предварително нагрятата фурна за 10-12 минути. След като се извади от фурната се оставя за 3-4 минути да се охлади. Бисквитите се разделят по очертанията. Ако е нужно, отново се изрязват с ринга, с който са направени. Оставят се да се охладят напълно.
За крем муселин:
Адаптирано от menumag.bg
500 мл. прясно мляко
3 жълтъка и 1 цяло яйце от свободно отглеждани кокошки, със стайна температура (използвах малки яйца)
150 гр. захар
40 гр. брашно
30 гр. царевично нишесте
1 чаена лъжица ванилова есенция
80 гр. студено масло, нарязано на кубчета
Млякото се загрява до завиране.
Жълтъците, яйцето и захарта се разбиват на гъст крем. Добавят се брашното и царевичното нишесте. Разбиват се за кратко. Към тях по малко при непрекъснато разбиване (с миксер на ниска скорост) се добавя врялото мляко. Сместа се връща на котлона (слаб огън) и се разбърква с телена бъркалка докато се получи много гъст крем. Отне ми около 4 минути. Към крема се добавят бучките масло една по една. Разбърква се докато всяка бучка се разтопи и след това се добавя следващата. Накрая се ароматизира с ванилията. (С този крем си правя страхотен фитнес на дупето и разкършвам снага като на ориенталски танц.)
Кремът се охлажда на стайна температура. Разбърква се от време на време.
Сглобяване
Охладените бисквити се слепват с охладения крем, като за една тортичка се използват 3 бисквити. Тортичките се намазват отстрани и отгоре с крем. Поръсват се с филиран бадем (120 грама за всичките 6 броя) и по неписан закон се оставят за 24 часа да отлежат.
That’s all! (Любима реплика от любима актриса. :-))
Забележка: И бисквитите и кремът могат да се приготвят до една седмица предварително. Бисквитите се съхраняват в плътно затворена кутия на стайна температура. Кремът се съхранява в плътно затворена кутия в хладилник.
За голяма торта с три платки дозите за бисквитите се удвояват. Полученото тесто се разделя на три равни части. Всяка част се разточва върху хартия за печене и от нея се изрязва кръг с диаметър 26-28 см. Набождат се с вилица. Пекат се на същите градуси за същото време. Дозите за крема може да се запазят или да се увеличат с 1/2 за по-богата на крем торта.
П.П. Рал, стават и за парти.
