Усещане за люляк

2
Добави коментар

 

Вървя си тази сутрин към офиса по канала. Свежо, токущо напъпило зелено навсякъде около мен. Ситен дъждец ръси, ама толкова ситен, че не го забелязвам. Срещу мен се задава млад мъж с приветлива усмивка. Поглеждам го за секунда и пак потъвам обратно в мислите си. Събуждам се отново след секунди, когато усмихнатият мъж, точно преди да се разминем, откъсва стръкче цъфнал люляк и подавайки ми го казва: „Не е толкова красив, колкото вас, но все пак ще бъде достойна компания по време на пътя ви тази сутрин.” 

Разминавайки се аз взимам красивия си, нов спътник и кимвам в знак на благодарност. Усмивка се разлива по лицето ми и не слиза от там цял ден. И в момента се усмихвам. 

Явно още има такива мъже, момичета. Не губете надежда. Знам поне за един, който сутрин минава по канала.  Не знам защо си мисля, че във всеки мъж дреме по един мечтан и галантен джентълмен. Както, че и ние имаме своята роля за това все по-рядко да срещаме такива мъже. 

Не е лесно да им позволим да бъдат онази половина, която ни липсва, като все се опитваме да бъдем сами цялото. Нито да се оставим да бъдем смирено забелязани, галантно ухажвани и сладко покорени.  Трудно, но май абсолютно задължително, ако искаме да извадим на яве това, за което толкова копнеем.