Малка Италианска Хрътка

58
Добави коментар

Всеизвестно е, че фараоните в древния Египет били погребвани с любимите си коне и кучета.

Кости от малко куче, датиращи от 6 000 години пр.н.е. са намерени при разкопки в Египет италианска хрътка.

Следващата находка датира от 4 000 години пр.н.е. – кости на дребна хрътка, открити отново във фараонска гробница.

За древна родина на тези кучета безспорно е признат древният Египет.

Според исторически сведения  в V век пр.н.е. дребни хрътки са пренесени през град Laconie – остров Кипър – Гърция, което доказват многобройните изображения на такива кучета върху вази и чаши с големи дръжки, изработвани през този период.

Според други данни, великата владетелка на Египет – Клеопатра, подарява на Гай Юлий Цезар шест дребни късокосмести хрътки.

Други факти доказват, че при търговските си посещения в Египет, финикийците пренасяли такива хрътки с корабите си на остров Мелита – днешния остров Малта.

През XVI век на територията на Франция са описани дребни късокосмести хрътки. Мъжките наричали „левронс“, а женските – „леврише“.Внасяни били от маврите от Испания и Мала Азия.

В Италия малките хрътки са високо ценени заради изключителната им бързина и мъжките екземпляри са използвани за лов на зайци и птици, гнездещи по земята. Италианската хрътка е известна още и като „папска хрътка“, заради неизменното и присъствие във Ватикана. По сведения на естествоизпитателя Бекман в Италия се срещали две разновидности на породата.

Едното отродие в Сицилия било под среден ръст, с изправени уши – Eirneka, а другото с малък ръст и понякога с изправени уши – Ventredda се срещало в Сардиния. И двете разновидности били използвани за лов на дребен дивеч. По-късно се обособяват на две отделни породи – сицилианската Чирнеко дел Етна и сардинското Пикколо левриеро