Духовете не разбират и какво става в момента на смъртта. Повечето хора не разбират веднага, че са „мъртви“ – дори и след като душата напусне тялото им. Духът все още има в себе си известно количество енергия, която е взел от материалния свят, и продължава да се стреми към този свят. Но след седмица-две тази енергия се изчерпва и започва труден период.
Духът често започва да страда от непоносим глад и жажда. Това е, защото той все още се мисли за жив, но не е в състояние да намери никаква субстанция. Често се озовава сам в нещо като дълбока, тъмна яма, и не може да проумее къде се намира или какво прави там. Това мъчително състояние да продължава две-три седмици, дори до два месеца. После духът постепенно осъзнава какво се е случило и започва да приема факта на смъртта. Едва тогава е готов да се придвижи към следващото определено от кармата му място за съществуване.
По време на трудния период, преди душата да осъзнае новото си положение, роднините и приятелите могат да й окажат голяма помощ, ако се молят и принасят дарове. Траурните церемонии имат по-важна цел от тази да утешат опечалените. Те много помагат на починалия да се пробуди за новата реалност и за своето положение. Онези, които са убити в битка или са загинали при неочаквани злополуки, преживяват особено трудни времена, защото обикновено се парализират от ужаса, обзел ги в момента на смъртта, и не са в състояние да се придвижат от страха към друго състояние. За такива същества е особено трудно да осъзнаят, че са мъртви. Застъпническите молитви, особено ако са отправени от духовно напреднали хора, могат много да помогнат на страдащото същество да премине в следващия етап. (Хироши Мотояма)
