Рафтинг по поречието на Струма.
Привет,
След тъжната история с мТел от тази сутрин е време за нещо по-весело. Вчера си получих снимките от съботното ми рафтинг приключение и сега ще ви разкажа за него.
Предложението дойде от приятели съвсем неочаквано, a на мен малко ми трябваше предвид огромното ми желание за такъв адреналин. Речено-сторено, отпуската-пусната, багажа-стегнат, а часовника-навит за ранното ставане.
А ставането е наистина ранно. За да се класирам за в 9:30, когато ни искаха организаторите, трябваше да стана в 6:30, за да имам време за миене на зъби, малко кафе и добро настроение.
Да, знам че 6:30 е напълно нормално време за ставане за някои хора, и че петлите за втори път оправят кокошките в курника, но приемете, че нормално ставам в 8:00 и събуждане час и половина по-рано си е жива мъка.
Всъщност нуждата от това ранно ставане е обусловена от това, че трябва да се пътуват 120 километра до кампа на организаторите, който се намира на около двайсетина километра след Благоевград в посока Гърция.
Кампчето е една феерия от дървени постройки, палатки, кучета, комари и родопска музика надута рано сутринта. Последното вероятно е с цел да гони комарите, да доставя настроение и да лекува махмурлук. Повече за кампа и какво предлагат организаторите в края на поста с линк към страницата им.
Спускането се осъществява с помощта на лодки, макар и да има възможност за алтернативен вариант, за който се споменава на инструктажа, предшестващ самото спускане. Инструктажа е като за гребци на древноримска галера – греби напред, греби назад, греби настрани. Останалото са съвети за пиене на речна вода в количества по-малки от литър и непозволяването на водата да вземе връх над белите дробове.
Няколко думи за екипировката. За обличане – неопренов кобминизон, за обуване – неопренови боти (за жените няма такива с токчета, за съжаление), за главата – каска, а за непиене на речна вода – спасителна жилетка. Облечено, цялото снаряжение превръща човека в морски речен звяр ;)Самото плаване започва с 15 минутна тренировка за римска галера, демек се учите да гребете заедно. Това е необходимо, за да не се разскъса лодката под напорната силна на поелите в различни посоки гребци Веднъж установили обща посока и усилие, се отправяте към първите бързеи и заманчиво подаващи се от водата камъни.
Гребането в стихията е супер, а притока на адреналин и каквито там химии пускат обърканите ви жлези правят студения душ да изглежда като парна баня…Малко прекалих със сравненията, но ако сте сред хората скачали с парашут, бънджи, карали рафтинг или висели на опашка в Лидл, ще ме разберете. След 3-5-10 или 20 бързея стигнахме спокойно място, увенчано от природата с 4 метрова скала в подножието на която реката беше изкопала 3 метров вир.
На това място изчакахме другарите фотограф и видеоОператор, след което другите другари-организатори предложиха на смелчаците-камикадзета да се фъртлят от скалата и да опитат от нежността на водата. Моя милост, воден единствено от научно-изследователският си дух също опита от тази нежност…Ъъъ, не беше много нежно, за това пък жлезите ми, за които споменах по-горе, хептен се объркаха Като се има вродения страх от високо и водно, това си беше живо геройство за което още чакам медал “За Храброст” или някаква подобна награда от Президентот.
След салто-морталетата последваха още бързеи, бавнеи и накрая толкова се забавиха нещата, че трябваше да поносим лодката 300-тина метра през трънаци, сокаци и други особености на местната флора, евентуално и фауна. За да не ставам прекалено оттегчителен, ще кажа, че след покарахме още малко из страхотната вода, а накрая дружески помахахме с палки лопати за гребане пред фотографо (както е правилното название на човека, който снима в този край).
Всичко завършва добре, щом завършва добре. Тази добре известна мъдрост на бат Мечо Ви Пух важеше в най-висшата си степен и за нас. Извозиха ни с микробуси до кампа, където аз нахално измолих снимка с една от шефките-русалки на една от другите лодки. Името й е Полина и се пазари за снимки!!!
В резюме – горещо препоръчвам адреналиновото спускане. Страхотно удоволствие и купон.
Тханкс на екипа там. Виртуални целуфки на Полина
Фирмата организатор и цялата информация.
Поздрави,
Пламен
PS. Ъъъ, все забравям. Малките снимчици, всъщност са големи. Цък за да ги видите в голем размер.
